Следствието събира депутатски гласове срещу поправките в НПК

Със срещи с БСП и с Демократи за силна България (ДСБ) започна обиколката на Националната следствена служба сред парламентарните групи в Народното събрание, пред които следствието лобира против последните поправки в Наказателно процесуалния кодекс.

И социалистите, и партията на Иван Костов се обявиха против предложените от правителството изменения, които изземват правомощия на следователите и ги прехвърлят на дознателите в МВР. От ДСБ определиха проекта като опит да се заобиколи конституцията, а от БСП - като "фрагментарно кърпене" без ефект.

Френският опит със статута на съдия -следователите и взаимоотношенията им с прокуратурата и полицията във Франция са обсъдили министърът на правосъдието Антон Станков и Ноел Льоноар, председател на Европейския институт към Висшата школа по търговия и бивш делегиран министър по европейските въпроси на Франция. След срещата Станков коментира пред медиите, че българският модел се отличава от френския, но се убедил в ефикасността на френската система. В същото време той отрече промените в НПК да са били предмет на разговора между двамата. още

Законопроектът предвижда към дознателите в МВР да се прехвърлят 95% от делата, а за следователите да останат само тези за шпионаж, диверсия, престъпления срещу мира и човечеството, умишлените убийства и подкупите. Рязко се ограничава възможността дознанията да бъдат преобразувани в следствия, което досега бавеше досъдебното производство, според министърът на правосъдието Антон Станков.

При представянето на проекта Станков подчерта, че с него България изпълнява ангажимента си пред ЕС да ускори досъдебното производство. В последните препоръки на експертите от Брюксел обаче е залегнала идеята за промяна на конституцията и изваждане на следствието от съдебната власт. Те дават негативна оценка на реформата в досъдебното производство.

Още преди да внесе проекта в парламента, министърът на правосъдието прогнозира, че поправките ще срещнат сериозен отпор.

БСП ще обмисля фигурата на съдия - следовател

Освен потвърждение, че опозицията в парламента ще реагира негативно на промените в НПК, днешните срещи на следствието с БСП и ДСБ откроиха и липсата на единомислие между парламентарните партии по важната тема за съдебната реформа.

Докато ДСБ отново повториха тезата си, че следствието трябва да се извади от съдебната власт и да премине към изпълнителната, от БСП проявиха разбиране и интерес към идеята на националното следствие за новия статут на съдия следователи.

Идеята за въвеждане на френския опит в българската правосъдна система бе лансирана от директора на националното следствие Ангел Александров още след първите податки за намеренията на правителството рязко да ограничи правомощията на следователите.

На днешната среща с ръководството на БСП Александров отново е лансирал идеята по-редуциран състав от следователи да останат в съдебната система, но като съдии-следователи, а останалите да станат ръководители на дознателите. Александров е посочил, че подобен вариант има и в мониторинга на евроекспертите, но там се предлага следователите да са разследващи прокурори.

След срещата Александров обясни, че се предлага всички функции, които съдиите изпълняват по частните производства, да бъдат изпълнявани от следователите по отношение на провежданите дознания.

Лидерът на БСП Сергей Станишев определи като рационално предложението на следствието и допълни, че то ще се обсъди от парламентарната група на Коалиция за България. Той се изказа отрицателно срещу опита на кабинета да прехвърли основни функции на следствието към недостатъчно укрепналия дознателски апарат на МВР.

ДСБ държи следствието да излезе от съдебната власт

ДСБ също разкритикуваха правителствените промени, но не откликнаха и на идеята за съдия-следователите. Депутатите от парламентарната група на ОДС останаха на позицията си, че следствието трябва да се извади от съдебната система и да премине към изпълнителната власт, което може да стане само чрез промяна на конституцията от Велико Народно събрание.

Може да се преценява дали следователите да минат към МВР или към министерството на правосъдието, но при всички случаи това звено на правораздавателната система не трябва да се разбива, както ще се случи ако поправките в НПК влязат в сила, смятат от ДСБ.

Екатерина Михайлова определи като изключително тревожно прехвърлянето на сложни дела на дознателите, вместо да се разследват от квалифицирани специалисти като следователите.

Михайлова отново обяви, че кардиналното решение на проблема е свикването на Велико Народно събрание и промяна на конституцията, за което обаче в рамките на този парламент едва ли ще се намери политическа воля.

Тя оцени проекта на правителството като опит да се заобиколи конституцията, без ясна визия как трябва да изглежда и да се структурира следствието.

Михайлова заяви още, че за мястото на следствието е необходим широк обществен дебат и декларира, че ДСБ ще го предизвикат.