Следствието ще преговаря с кабинета за реформа без закриване

Възобновения дебат за мястото на следствието след препоръките на Брюксел, че то трябва да бъде изведено от независимата съдебна власт, предизвика спешни действия на Националната следствена служба (НСлС).

На 27 юли, дни преди парламентът да излезе във ваканция, НСлС организира работна среща за обсъждане на оценките и предложенията за реформа на досъдебната фаза на наказателния процес. Следователи и магистрати са категорично против да се лишат от имунитета си, както и да бъде закрита службата им като независимата институция в рамките на съдебната власт.

НСлС ще предложи своите виждания за структурна, процесуална и функционална реформа в досъдебното производство. Те са свързани с преструктуриране на съществуващите административни единици с цел подобряване на оперативното и процесуалното управление на окръжните следствени служби, с разширяване на процесуалните правомощия на разследващите магистрати с цел непосредствено и пряко процесуално ръководство и обучение на дознателите, и с ограничаване на функционалните правомощия на следователите по отношение на определени текстове в Наказателния кодекс.

На срещата ще бъде представена официалната позиция на Националната следствена служба по отношение на конкретните ангажименти, права и задължения, които българските следователи са готови да поемат в хода на реформата в досъдебното производство, съобразно условията за присъединяване на България към Европейския съюз.

Заради липсата на напредък в изпълнението на ангажиментите по преговорна глава "Правосъдие" и на реформа в досъдебното поризводство, се очаква в тазгодишния редовен доклад за България да бъдат включени доста негативни оценки.

Министри и депутати от управляващото мнозинство в последните дни обявиха, че няма изрична директива където точно да бъде следствието, но е ясно,че не може да остане като независима институция. Зам.шефката на парламента Камелия Касабова призова професионалистите да се разберат по варианта който трябва да избере България - следствието да отиде към МВР, или да бъде подчинено на прокуратурата. Едва наесен обаче депутатите ще решат дали ще бъде променян статута на НСлС и ще се наложи ли пак да се пита КС за промяна в конституцията. Касабова не изключи вариант и то да бъде запазено чрез промени в НПК.

В две поредни декларации Висшият съдебен съвет обаче се обяви против орязване на правомощията на следствието, които предвиждат чрез промени в НПК 95 на сто от делата да се разследват от дознателите в МВР.

След серия от обвинения към изпълнителната власт, че заобикаля конституцията, Националната следствена служба обяви, че е готова да води "конструктивен диалог" с всички отговорни институции за усъвършенстване на организацията на досъдебното производство в защита на държавните интереси.

Следователите, шефът на Върховния касационен съд и главният прокурор обвиниха кабинета, че зад гърба им поемат ангажименти пред Брюксел, свързани с промяна в статута на следствието.

Сред поканените на конференцията са вицепремиерът Пламен Панайотов, който отговаря за евроинтеграцията, министърът на вътрешните работи Георги Петканов, министърът на правосъдието Антон Станков, министърът по европейските въпроси Меглена Кунева и главният прокурор Никола Филчев.

Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?