Следствието стана отдел на прокуратурата

Народното събрание отне закрепената в конституцията независимост на следователите и превърна службата в отдел на прокуратурата. Това стана след като депутатите от тройната коалиция прокараха в четвъртък на второ четене промени в Закона за съдебната власт. Против се обявиха ДСБ, а в БСП също бяха раздвоени, макар че подкрепиха текстовете.

Директорът на Националната следствена служба (НСлС) Бойко Найденов става подчинен на Борис Велчев с административна длъжност заместник-главен прокурор по разследването. Същият ресор в момента има и друг зам.-главен прокурор – Камен Ситнилски.

Всички около 200 следователи в НСлС преминават на подчинение в Върховна касационна прокуратурата. Окръжните следствени служби, в които сега работят около 300 следователи, се преобразуват на следствени отдели към съответните окръжни прокуратури.

Следователите ще разследват дела, възложени им от административния ръководител на съответната окръжна прокуратура. Завеждащите отделите в НСлС и на окръжните отдели ще са с ранг на прокурор.

Главният прокурор Борис Велчев настоява за такава трансформация повече от две години. Той нееднократно е коментирал, че потенциалът на разследващите магистрати не се използва и близо 550 души стоят без работа в следствените служби.

След гласуването в парламента Бойко Найденов, който бе подкрепен от Велчев за шеф на следствието, заяви, че е доволен от промените. Според него това ще спомогне за борбата с престъпността. Всички негови колеги обаче, включително представителят на НСлС в Висшия съдебен съвет, заявяваха досега, че подобна трансформация представлява "края на следствието".  

Последната голяма реформа в Наказателно-процесуалния кодекс от преди 3 години прехвърли разследването на 97% от всички престъпления върху полицията. Това бе едно от изискванията на Европейската комисия за премахване на дублирането в органите по разследването, а също и на фона на постоянните съобщения за корумпирани следователи в България.

Т.нар. "реформа" обаче доведе до провал на МВР да се справи с голямата отговорност, поради липса на достатъчно подготвени кадри и ресурси, а следователите продължиха да получават заплати от по 2500 лева без да вършат почти нищо заради статута им на несменяемост. От 2005 г. досега разкриваемостта на престъпността в България спада със стабилни темпове.

Миналата година социалистите пак се бяха засилили да правят следствието отдел на прокуратурата, но се въздържаха поради същите съмнения за противоконституционност. В основния закон органите на следствието са изрично отделени от тези на прокуратурата, а главният прокурор има право да дава методически указания само на прокурорите. Тези промени обаче му дават право да се разпорежда и с разследващите магистрати.

В коментар за Mediapool председателят на парламентарната правната комисия Янаки Стоилов заяви, че колизия с конституцията няма, а основният закон не указва къде точно трябва да работят следователите.

Остава неясно как промените в Закона за съдебната власт ще кореспондират с разпоредбите на НПК. Кодексът ясно разписва с какви точно престъпления могат да се занимават разследващите магистрати и с какви разследващите полицаи. Следователите могат да разследват престъпления от правомощия на полицията само след изрично разпореждане на наблюдаващия прокурор.

Тяхното автоматично прехвърляне към прокуратурата не отнема техния "следователски" статут, визиран от НПК.

Освен поредната конституционна каша, забъркана от този парламент, депутатите задължиха Висшият съдебен съвет да мотивира кадровите си решения. ВСС ще трябва в срок от 3 месеца приеме и етичен кодекс на съдебната власт.

Споделяне

Още от България

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?