Следваща точка в дневния ред: монархията?

Може би идва времето да мислим за монархия. Идеята изглежда екзотична днес, но тя може да се окаже единственият и последен коз на Симеон Сакскобургготски за достоен изход на управлението му.

Победата на Георги Първанов на президентските избори реално преобръща статуквото. Досега Симеон успяваше да е господар на положението, което сам създаде и да принуждава всички да играят с картите, които той им е раздал. Симеон черпеше сили от народния вот, който получи на 17 юни и фактът, че той е и

единственият реален носител на доверие и власт

БСП спечели президентските избори не на последно място защото успя да създаде впечатление за опозиция на правителството. Фактът, че това поведение спечели, недвусмислено показва, че мнозинството от хората вече са недоволни от царя. Двамата министри на БСП в кабинета на Симеон Сакскобургготски открито участваха в предизборната кампания на лидера си Първанов и в тяхно присъствие са раздаваха оценки "Слаб 2" за управлението и закани за предсрочни парламентарни избори. Премиерът обаче не посмя да възроптае. И продължава да толерира пълзящото настаняване на БСП във властта.

След победата на Първанов БСП удари още две шумни плесници на правителството. Заяви, че няма да подкрепи бюджета, т.е. най-важният елемент в дейността на правителството, в изработването на който нейните министри активно участваха. После демонстративно се отказа да има нещо общо с новия медиен съвет, но остави скрит факта, че успя да пробута през задния вход свои симпатизанти в лицето, например, на съпругата на емблематичния орионовец на Виденов Любомир Коларов. Всичко това цели само едно: да се създава впечатление на нарастваща безпомощност на правителството на Симеон.

Оттук нататък за БСП времето се обръща

Георги Първанов спечели изборите със силна социална заявка и защото обеща, че ще уплътни максимално правомощията, които му дава президентският пост. Като лидер на БСП Първанов е възможно най-яркият ангажимент на левицата във властта. Народът ще чака реални и бързи промени в положението си вследствие на този избор.

Какво ще отговаря държавният глава? Какво ще отговаря неговата партия? Отсега е ясно, че нито Международният валутен фонд, нито ЕС, ще се съобразяват с щедрите предизборни обещания на който и да е български държавник. За справка Първанов може да не се връща много назад, към управлението на Виденов, а да проследи съдбата на обещанията, заложени в обръщението на Симеон от 5 юни.

Междувременно БСП навлиза в цикъл на подем. Тя ще се възприема като победилата политическа сила и, вярна на традициите си, ще предявява претенции към правителството в най-различни посоки.

През следващите седмици

БСП и ДПС ще притиснат Симеон с редица искания

На публично ниво това ще са искания за по-социален бюджет и разчистване на сметките с наследството на правителството Костов. Ще се появи т.нар. Бяла книга, която ще покаже колко много злоупотреби е имало, колко лошо е завареното състояние на хазната, ще се заговори за ревизия на приватизационни сделки. Най-големият натиск ще е за промени в ръководствата на специалните служби, висшия команден състав на армията и навлизане на БСП - кадри в дипломацията. По икономическа линия ще се засилят претенциите на Мултигруп, която се ползва с протекциите на ДПС; на представителите на Майкъл Чорни и Дениз Ершов. Вероятно, натискът към министерството на Николай Василев ще се удвои. БСП и ДПС ще настояват да се закрие комисията по досиетата и архивите на бившата ДС да бъдат унищожени или поне замразени.

Това са малка част от въпросите, по които царят ще е принуден да търси компромиси. И вероятно знае, че ако се подаде на натиска, ще има сериозни проблеми с групата от Лондонското сити и от западните партньори. Всеки намек за реабилитация на кадри на бившата ДС или връщане на Чорни в България ще бъде недвусмислен сигнал към САЩ и Европа, че България доброволно решава да пропусне все още реалните възможности за членство в НАТО и ЕС.

Целият този публичен дебат, обаче, ще залъже за кратко обществените очаквания за съществено подобряване на жизнения стандарт. Все по-малко ще имат значение и обвиненията към правителството на ОДС, защото хората живеят с настоящето и защото са гласували

доверие на НДСВ, ДПС и БСП за управлението на страната

В същото време СДС е в опозиция и всеки си дава сметка, че от него почти нищо не зависи. Следователно цялата отговорност за случващото се ще трябва да бъде поделена между царя, Първанов и Доган. Известно време БСП ще оправдава с правителството, но няма да е в състояние да залъгва който и да е, че е в опозиция. Защото президентският пост е реален център на власт и защото изборите на 18 ноември показаха, че избирателят наказа Стоянов не само и не толкова заради неговото президентстване, а за управлението и на СДС, и на НДСВ.

Еуфорията на БСП от влизането на Първанов на "Дондуков" 2 ще продължи още няколко месеца. Докато трае този възход, а СДС и новите десни партии са в процес на прегрупиране, истинският интерес на БСП и Ахмед Доган ще е да предизвикат

предсрочни парламентарни избори

Това е и шансът им да ги спечелят преди да са започнали да консумират негативите от участието във властта. Такава е нормалната политическа логика.

Предсрочните избори са много краен, но не и невъзможен вариант. Всякакъв резултат, различен от получения на 17 юни 2001-ва, ще е чиста загуба за Симеон. В тази ситуация той няма друг ход, освен да изиграе и последния си ход - монархията. Което ще е много трудно упражнение на фона на едно неубедително управление. Ако Симеон не е снел от личния си дневен ред въпроса за монархията, той трябва да разположи неговото решаване много правилно във времето.