Следващата голяма криза в еврозоната: дефлацията

Следващата голяма криза в еврозоната: дефлацията

Коя е най-голямата заплаха за еврозоната точно сега? Нова банкова криза? Краят на паричното стимулиране в САЩ? Надигането на екстремистите, политиците с антиевропейски убеждения от Франция до Италия и Гърция? Те всички са потенциална заплаха и са в състояние да изкарат от релсите крехкото възстановяване на европейската икономика.

Всъщност обаче реалната опасност е дефлацията.

След три години изтощителна рецесия много страни от еврозоната сега се приближават до спад на цените. В Гърция цените спадат в абсолютно изражение. В страни като Испания и Португалия инфлацията е близо до нулата и се запазва над нулевото равнище, само защото финансово затруднените правителства продължават да повишават данъка върху продажбите.

Докато опасността от дефлацията е много преувеличена в повечето развити икономики, в еврозоната тя е реална. Защо? Защото тя влошава значително равнищата на дълг, а всички страни от периферията вече са завлечени надолу от непосилно дългово бреме. Тя вдига и реалните лихви в момент, когато икономиките се борят да преодолеят рецесията. Най-лошото е, че изглежда Европейската централна банка (ЕЦБ) не може да направи нищо, за да се противопостави на процеса.

След финансовата криза от 2008 година централните банкери са обсебени от дефлацията. Именно заплахата от понижаващите се цени и щетите, които те могат да нанесат на икономиката, отключиха политиката на паричното разхлабване по света. Печатай достатъчно пари и цените ще бъдат стабилизирани, гласи логиката. Ако има някакъв риск от инфлация, нека така да бъде. За икономиките, затънали в дългова криза, има и по-лоши неща.

Изглежда тази теза работи. Като във филм на Уди Алън хората повече говорят за дефлация, отколкото наистина я виждат. САЩ успяха да поддържат леко повишаване на инфлацията и сега икономиката се възстановява. Във Великобритания дефлацията е толкова вероятна, колкото ходенето на плаж през октомври. Инфлацията остана устойчиво висока, въпреки че икономиката преминава през най-дългата рецесия от 30-те години. Дори в еврозоната цените продължиха да се повишават. Досега.

През септември инфлацията в еврозоната спадна до най-ниското си равнище от 3,5 години - една 1,1%. През предходния месец бе 1,3 % и е доста под официалната целева инфлация, определена от ЕЦБ, която е 2%. Това прикрива големите различия в страните от континента. Гърция преживява истинска дефлация, като цените са спаднали с 1% с годишно натрупване през септември. Други страни от периферията се приближават до тези равнища. В Ирландия инфлацията спадна до нула миналия месец. В Испания през септември равнището бе сведено до 0,48%, като преди година е било 3,49 %. В Португалия инфлацията бе само 0,3%, а в Италия - спадна под 1 %.

Реалната ситуация е по-лоша от широко разгласените данни. В Испания например голямото повишение на ДДС, който е вид данък върху продажбите, все още се включва в данните. Ако това вдигане на данъка не се отчете, инфлацията е спаднала под нулата. В Португалия равнището на инфлация е съвсем малко над нулата, когато се извади ДДС, а като се махнат и регулираните цени (т.е. стоките, при които правителството налага ограничения върху нарастването и спада на цените им), то португалската икономика също отчита понижение на цените.

При здрава икономика дефлацията не е нещо притесняващо и още по-малко тревожно, отколкото някои икономисти предполагат. Нещата стават по-евтини? Какво да не му харесваш на това? Още повече, че заплатата ти остава същата или спада по-малко, отколкото ценовото равнище. Състоянието ви се подобрява. Изтъкват се доводи, че това ще възпира хората да пазаруват, защото те ще мислят, че цените ще продължат да спадат през идните няколко месеца. Има обаче доста сектори, за които това е вярно - компютрите, мобилните телефони и таблетите непрекъснато стават по-евтини и по-добри и повечето от нас свикват с това. В крайна сметка купуваме нещата, от които се нуждаем, дори да знаем, че можем да ги вземем по-изгодно следващия месец, тъй като се нуждаем от тях сега. Във Викторианската епоха периодите на дефлация са били нещо обичайно и това изобщо не е спряло разрастването на икономиката.

Има обаче две ситуации, при които дефлацията води до голям проблем, и за съжаление и двете се отнасят до еврозоната сега. Първата ситуация е, когато има много високи равнища на задлъжнялост. Да кажем, че една страна има брутен вътрешен продукт (БВП) от 100 милиарда долара и дългове на стойност 100 милиарда долара. Дефлацията означава, че БВП спада до 90 милиарда долара. Дългът ви обаче все още е 100 милиарда долара. Съотношението дълг/БВП значително се е повишило и вие разполагате с по-малко пари в брой, за да обслужвате този дълг. Това не е добре.

И така как изглеждат равнищата на задлъжнялост на тези страни? Ужасно. Общата задлъжнялост на Гърция представлява 161 % от БВП, третото най-високо равнище в света (Япония и Зимбабве са пред нея, ако се чудите кои са първите страни). Ирландия, Италия, Португалия - всички са в челната 12-ица на страните длъжници със задължения от 118% от БВП до 126 % от БВП. Испания е малко по-добре, но все пак дълговете ѝ са на високото равнище от  85% от БВП. С приближаването на тези страни към дефлацията този дългов товар ще става все по-тежък и по-тежък.

Второ, дефлацията вдига реалните лихви. Ако приемем, че лихвата е 1%, а инфлацията около 2%, има отрицателна реална лихва от 1%. Когато обаче имате дефлация от 1% годишно, реалната лихва се повишава до 2%.

По-лошото е, че няма какво да се направи по въпроса. Дори лихвите да бъдат понижени до 0%, ако цените спадат, реалната лихва се повишава. Всички тези страни са засегнати от дълбока рецесия - БВП на Италия ще се свие с 2% тази година. Хвърлете повишаваща се лихва върху икономика, която вече има проблеми, и ще я потопите.

Инвеститорите отново проявяват интерес към акциите в еврозоната заради перспективите, че най-лошото от кризата е приключило. Ако дефлацията обаче настъпи, а тя едва е започнала, акциите ще бъдат засегнати наред с всичко останало.

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?