Следващият военен министър да преглътне егото си и да продължи реформата

Следващият военен министър да преглътне егото си и да продължи реформата

В края на мандата си Народното събрание прие нов закон за отбраната, който въвежда интегрирания модел на Министерството на отбраната. С него се орязват правомощията на Генералния щаб. Ще се реализира ли наистина реформата в българската армия с приемането на новия закон, като е ясно, че сегашното управление няма да може да го приложи, а е много вероятно следващият министър на отбраната да започне работата си именно с ревизия на приетия закон?

Това ще бъде най-неприятното, защото колкото и дефекти да има този закон, той направи голяма крачка към създаването на "интегрирано мислене" в системата на отбраната. Това е особено важно в контекста на съвременните условия.

Излишен лукс е да поддържаме два паралелни бюрократични комина. Дори да се пристъпи към определени корекции в закона, те не би трябвало да са по отношение на интегрирания модел и концепцията за социалните дейности в МО.

Трябва да се има предвид, че една толкова голяма концептуална реформа като интегрирания модел се нуждае от детайлизиране на подзаконово ниво. Ако това не стане, този модел ще бъде парализиран. В закона е визирана философията на модела, но ако тя не бъде облечена в подзаконови норми, няма да има развитие. Надявам се това усилие да бъде направено.

Има и друг проблем. В България битува схващането не само в отбраната, че светът започва от всеки от нас и преди нас са работили некомпетентни хора. Тази липса на последователност в мисленето е голям проблем и ако той бъде демонстриран и в тази реформа, ще бъде много тревожно.

За реализацията на интегрирания модел няма унифицирана форма в света. Всеки специалист ще предложи своя идея, могат да се предложат поне още десет варианта. Ако започнем да скачаме от вариант на вариант, реформата ще бъде стопирана.

Оттук нататък трябва да се консолидизира политическата воля за приложение на закона.

Надявам се следващото управление на МО да преглътне своето его и да започне да работи от това стъпало. Ако иска да прави промени, нека бъдат в отделни текстове, но да не променя концепцията на закона, за да не се хвърля в паника и народа и нашите партньори, че си играем със законите всеки месец.

Основните критики към закона са именно към начина, по който е регламентиран интегрираният модел, тъй като значително се орязват правомощията на Генщаба.

Основните критики не идват от военния, а от цивилния сектор. Експертите там имат поне още пет варианта, ревнувайки това, което е вече записано в закона. За съжаление, това е факт. Предлагат се и по-меки варианти, които съществуват в други страни. Аз мисля обаче, че когато се прави една крачка, това трябва да бъде направено радикално.

Убеден съм, че военните приемат много по-добре тази реформа, отколкото цивилните. Аз бих се опрял именно на военните експерти, които са научени да мислят с основа ефективността, за разлика от цивилните, които са щастливи, когато се приказва много.

Защо досега не бе стартирано въвеждането на интегрирания модел?

Още в предишното правителство направихме на няколко пъти опити да започнем реформата, но не успяхме, тъй като липсваше единомислие между лица във висшия ешелон на държавната власт. Радвам се, че сега има такова съгласие.

Разбираемо е структури в Генералния щаб да се чувстват заплашени от определени реформи. Разбира се, нито една реформа не минава безболезнено.

Каква е ролята на президента и върховен главнокомандващ Георги Първанов? Именно от "Дондуков" 2 дойдоха основните залпове срещу орязването на правомощията на Генералния щаб. Началникът на кабинета на държавния глава – Никола Колев, бивш шеф на ГЩ, изказа съмнение дали въобще трябва да се въвежда интегрирания модел.

Има хора, които изпитват недоверие към т.нар. цивилна експертиза. Битува абсурдното разбиране, че по отношение на военни въпроси трябва да се произнасят военните. Това е мислене от преди 50 години, действащите офицери са се разделили отдавна с това разбиране. Останалата инерция в някои хора обаче ще бъде преодоляна бързо. Когато има политическа воля, хората виждат перспективата и се "нагласят" по нея.

Отдавна вече това сепарирано мислене е отишло в историята. Политиците имат определяща роля за това какво трябва да правят военните. Те трябва да изпълняват това, което е зададено като политика.

Друг е въпросът, че в България има огромен дефицит на добре обучени цивилни политици в сектора на сигурността. В този смисъл подозренията на някои от висшите офицери са основателни дотолкова, доколкото определени действия не се осмислят по най-дълбокия и перспективен начин.

Дано цивилните експерти бъдат на нивото на този интегриран модел. Това е изключителна отговорност на цивилната част на ръководството на отбраната. Когато ти си натоварен с отговорности да ръководиш процеса, това изисква хора с изключително добро образование, добри контакти с нашите партньори на НАТО.

Много е важно държавата да отдели ресурси за обучаването на цивилни експерти. Тяхната отговорност не е произнасянето на неясни фрази с необяснимо значение, а отправяне на ясни политически заповеди към военните, които да бъдат изпълними и контролирани от цялото общество.

Страхувам се, че трябва да се учим за този модел в крачка. Той представлява пълна стиковка между цивилна и военна експертиза. Много е важно да не се получи полувоенна и полуполитическа експертиза. Това ще бъде най-големият фал. Тогава военните няма да получават ясни политически задания, което би било страхотен проблем.

Прокарването на тази реформа в момента не се ли обуславя и от пасивността на сегашния началник на Генералния щаб Златан Стойков, който запази мълчание и не оспори по никакъв начин решението на политическото ръководство? При неговия предшественик ген. Никола Колев това просто не можеше да стане.

Не бих казал пасивност, а конструктивност. Наистина беше важно да се работи в една посока и да се изработи съвместно законът. Изключително много уважавам неговата роля и отношението му към политическия процес, в който и военните експерти имат своята роля. Важна е обаче политическата роля и когато тя е зададена, не се направиха подмолни опити да се заобикалят, както преди се правеше.

В крайна сметка трябваше да се сложи край на тази история. Трябва да се знае кой какъв е и какво място има в системата.

Как оценявате процесите, които протекоха по оста президент - министър на отбраната – политически партии, за да се стигне до приемането на този закон?

Законите са плод на компромиси. Този закон не би станал, ако крилата в БСП не се бяха подкрепили взаимно, в резултат на което има и интегриран модел и оставането на правомощията на президента като върховен главнокомандващ. Това са двата компромиса.

Новият закон изпревари приемането на новата военна доктрина и стратегия за национална сигурност...

Най-големият проблем е, че този закон се прави без национална стратегия. Малко хора разбират какво означава този документ, а именно да се знае всяко ведомство от този сектор къде се намира и как се стикова с останалите. Направихме много промени в Министерството на отбраната и МВР, без да знаем това – изключително груба грешка.

За мен е задължително приемането на национална стратегия и нова военна доктрина. Това трябва да са първите стъпки на следващия парламент. Малко хора обаче разбират смисъла на концептуално-доктринарни документи. За повечето хора това са необходими, но напълно излишни материали, които просто трябва да бъдат приети, без да се отдава съответното значение на тях.

Другата опасност е завоалирането на тези документи. Много по-лесно е да се прави реформа на тъмно, без да се обясни на обществото и на цял свят характера на сектора сигурност, неговото състояние в момента и да опишеш логиката и насоката стъпките в близките десет години.

Споделяне

Още от България

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?