Сливане на министерствата на културата и туризма ще е първото голямо разочарование от новата власт

Сливането на министерствата на културата и туризма ще е първото голямо разочарование от новата власт, ако подобна идея действително е на дневен ред. Такъв коментар направи в интервю за Mediapool доц. Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм и президент на Европейската СПА асоциация. Тя припомни, че по времето на НДСВ е реализирано подобно управленско решение и секторът е бил поставен в ступор и реално никакви политики и конкретни решения не са реализирани.

"Не ми се иска да вярвам, че нашите политици не вземат туризма на сериозно, само защото туристите не са гласоподаватели", каза още Кацарова.

Г-жо Кацарова, излязоха информации, че управляващите обсъждат идеята за обединяване на Министерството на туризма и Министерството на културата. Как бизнесът в туризма и вие, като сдружение, гледате на тази идея, работеща ли е?

Прочетох тази новина и тя за нас е разочарование и много голяма и неприятна изненада. Като човек, който от 35 години работи в сферата на туризма, а в последните 20 конкретно за каузата на здравния туризъм, (тъй като през 2026 година Българският съюз по балнеология и СПА туризъм отбелязва 20 години от учредяването си), аз лично съм имала комуникация с всякакви управляващи в този сектор през годините. През последните 25 години минахме пътя през Агенция по туризъм към отделно министерство, а преди това туризмът бе към министерство на икономиката.

Туризмът най-често беше включван там, тъй като това е индустрия. Аз не обичам да използвам израза "туристически бранш", а казвам "туристическа индустрия". И като индустрия ние бяхме под шапката на Министерството на икономиката или на Министерството на икономиката и енергетиката с различни министри. Така най-често се е случвало. Веднъж имаше експеримент да бъдем слети с Министерството на културата и това за мен беше най-неефективният период за развитието на туризма, тъй като това са тотално различни сфери. Нашето място е другаде, то е в икономиката, защото ние сме част от индустрията.

Вие споменахте, че е имало такъв период в края на управлението на НДСВ, когато двете министерства на културата и туризма бяха слети. Как се отрази това управленско решение на двата сектора?

В онзи период нищо не съществуваше. Нямам нищо лично против тогавашния министър Нина Чилова, слабо я познавах, но просто няма как две тотално различни дейности да се съчетаят. Без да се изказвам като експерт, защото културата не е моята тема, но тя не е свързана с търсене на икономически ефект, нали? Културата си е култура, докато при туризма ние работим, за да има добавена стойност и да се формира Брутен вътрешен продукт. Тоест, стоим на две тотално различни плоскости и за мен това беше експеримент, от който туризмът не получи никакво развитие. Беше ступор.

Разбира се, както знаете, бизнесът винаги се развива, независимо дали държавата помага или не.

Ако погледнем от днешна гледна точка, че здравният туризъм, например е най-бързо развиващият се в световен мащаб, бих задала един риторичен въпрос: защо не помислят да обединят туризма със здравеопазването? Казвам го само като пример, разбира се, да не се приема за поставена цел или настояване на сектора. Но по същата логика бих задала този въпрос, защото според икономически анализ, направен от Българската болнична асоциация, с която работим през последната година и половина и позиционираме България като дестинация за устойчив целогодишен медицински туризъм, който е част от здравния туризъм, данните са красноречиви.

Какво показват тези данни?

Здравният туризъм има три стълба: медицински туризъм, СПА туризъм и уелнес туризъм. Това е според документ на Европейската комисия от 2017 г. Нашите сценарии са такива, че ако се развиваме като дестинация с основен приоритет медицинския туризъм (тоест здравния туризъм, който надгражда всички други форми), бихме имали около 100 милиона евро годишен оборот с около 20 000 допълнителни туристи, идващи именно заради тези услуги.

Но искам да върна разговора към следното: от момента, в който Министерството на туризма стана самостоятелно, се даде първият знак, че секторът е важен за икономиката. Няма как индустрия, която за 2025 г. (по официална държавна статистика) формира близо една десета от БВП, да бъде пренебрегвана. А тук в никакъв случай не са включени непреките приходи от туризъм. Знаете, че много често туризмът влияе на решението за покупка например на недвижими имоти. В приходите от нашите курорти не влизат тези от покупка на облекла или от посещения в медицински центрове за определени процедури или доставките и покупките на храни и т.н.

В България профилът на туризма е такъв, че 80%, да не кажа 85%, е концентриран в Черноморската ривиера, все още не сме излезли от тази сезонност. За съжаление тук трябва да гледаме добрите практики. За мен най-близка до нас е Хърватия, а също така Италия и Гърция, които имат същия профил на туризма.

И как е там? В Хърватия, Италия и Гърция как работят - с отделни министерства или са обединение с други сектори?

Масово имат отделни министерства на туризма. В Италия делът в БВП е сходен - около една десета. За Гърция няма да говоря, там БВП от туризъм е 33%. За 2022-2025 г. в Хърватия този дял от БВП варира 26% и 28%. Защо? Защото Хърватия е добър пример как заложиха в своя План за възстановяване и устойчивост първи транш от 300 млн. евро за подпомагане на малките и средните предприятия. Целта беше те да станат "зелени" и устойчиви, да ремонтират остарялата си инфраструктура, да преминат към нов тип енергия и да санират ВиК мрежите си.

Вторият транш от 300 милиона евро беше с приоритет здравния туризъм, тъй като там имат идея да изграждат т.нар. "градове на здравето".

Впрочем, Хърватия страда от същия сериозен проблем със сезонността. Аз имам достъп до тази информация и много ми се иска България да върви в тази посока. Честно казано, ще кажа нещо много силно: не ми се иска да вярвам, че нашите политици не вземат туризма на сериозно само защото туристите не са гласоподаватели. А в тези турбулентни времена, в свят на конфликти и войни, през туризма може да се прави политика. Ние сме мирна страна, хората са толерантни. Години наред заедно живеят хора от различни религии и това се оценява от туристите. Те се чувстват добре дошли. Имам приятели от Израел и от арабския свят, които казват: "Чувстваме се добре при вас, защото усещаме, че не сте расисти".

От екипа на г-н Радев се знае кои са експертите му в сферата на туризма. Затова ви питам тази идея за сливането на културата и туризма обсъждана ли е през последните дни под някаква форма с предприемачите в туризма?

Никога не е обсъждана с нас. Изненадах се и бях шокирана, когато го прочетох.

А членуващите фирми, хотели и предприемачи в Българския съюз по балнеология и СПА туризъм чували ли са за тази идея?

Не, абсолютно никой не е запознат. Смятаме, че отново не ни вземат на сериозно. Туристическата индустрия постоянно се сблъсква с различни проблеми, например с издаването на визи. Ние комуникираме с няколко министерства, но Министерството на туризма е това, което ни чува. Ролята му е ключова и при регулацията. Благодарение на екипната работа с министъра (без значение кой е той, ние работим с всеки, който иска да направи нещо) и с експертите, които са професионалисти от години, имаме наредби, регулиращи сектора на здравния туризъм.

Благодарение на тях България не се превърна в "менте" дестинация за СПА туризъм. Към 31 март имаме сертифицирани 50 медикъл СПА центъра, 119 СПА центъра и 38 уелнес центъра. Всъщност работим чудесно и с Министерството на здравеопазването, но когато имаме проблем, отиваме при екипа на Министерството на туризма и заедно търсим диалог с министерствата на транспорта, на околната среда, на образованието.

Имаме теми и с Външно министерство, където напоследък заради визите често се появяват проблеми.

Не бива да се забравя, че туризмът има не само икономически, но и социален фактор. 10% от заетите в сферата са млади хора на възраст между 16 и 24 години. Освен това туризмът се развива в места, където няма друг поминък или индустрия. По наши данни секторът осигурява около половин милион работни места. Как може някой сериозно да мисли да го "обезглави"?

За мен туристическата индустрия трябва да се третира сериозно. Ако сме сериозна държава, тя ще остане с отделно министерство. Тук съм солидарна с колегите от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Прочетох в медиите, че те са на същото мнение, и напълно подкрепям председателя ѝ г-н Георги Щерев.

Освен новината за потенциалното сливане, вчера се завъртя и име за бъдещ общ министър….

Не съм чела всичко, защото в момента не съм в България. Няма да коментирам имена, тъй като не участвам в работата на политическите партии. Моята роля като председател на Съюза по балнеология и СПА е да намеря диалог с всеки, който е избран на тази позиция. Считам, че в екипа на лидера на ПБ има достатъчно подготвени хора.

Говорите за г-н Илин Димитров, предполагам, секретар по туризъм и образование?

Най-разпознаваем от професионалистите в туризма, от екипа на лидера на ПБ, според мен е Илин Димитров. Уважаван колега, който беше служебен министър, диалогичен, с опит, говори няколко чужди езика.

Познавам експертите в министерството от години - това са хора, които си разбират от работата. Даже понякога се чудя как останаха там след 11 смени на правителства.

Какво ще се случи, ако се слеят културата и туризма?

На шега ще използвам един коментар, на който се смях във фейсбук - "културизъм". Бих казала, че в момента най-големият проблем на нашия туризъм е транспортната свързаност. В този ред на мисли: по-логично е сливане към транспорта тогава. Основен проблем на Българския туризъм е достъпността и липсата на достатъчно полети до основните ни летища. За влакове да не говорим. Имаме културен туризъм, разбира се, но ако искаме да догоним Хърватия и да се конкурираме с тези държави, ни трябва друга политика.

Постоянно се говори как българите ходили в Гърция. Ами ще ходят, защото Гърция има политика и министерство, което работи. При нас също се работи, но с много малък бюджет. Колегите от Министерството на туризма заслужават респект за това, което правят с наличните средства. Но ако ще се правят експерименти, нека не е с културата, защото това вече е пробвано и не беше добра практика. Винаги сме били към икономиката.

Ако трябва да избираме ново сливане, нека е със здравеопазването или транспорта, защото здравният туризъм в момента е на преден план. Италия и Хърватия мислят точно в тази посока, за да борят сезонността, а и хората имат все по-голяма нужда от здравни услуги.

Може да се изкара довод, че в културата има културен туризъм. Това състоятелен аргумент ли е?

Доста наивно и повърхностно мислене. Честно казано, не знам дали има сериозна асоциация, която се занимава само с културен туризъм. В здравния сме ние, има и асоциация за алтернативен туризъм с председател Любо Попйорданов. Ако има силна организация в културния туризъм, аз не съм я видяла. Това мислене е повърхностно. По същата логика морският туризъм към Министерство на околната среда и водите ли трябва да бъде? Ние имаме хоризонтална свързаност с почти всички министерства, но сме сектор на икономиката.

В заключение бих казала, че сливането на министерствата на културата и туризма ще е първото разочарование за предприемачите в туризма от новата власт. Аз не съдя хората, които са спечелили изборите - работя в неправителствения сектор. Но това ще е разочарование от едно решение, което е взето на абсолютно повърхностен принцип.

Важно е дали поставяме като приоритет сектор, който е свързан с външната политика и е "износ на място".

В България няма чуждестранни инвестиции в мащабите, които искаме, но туризмът е точно такъв износ. Ще го кажа съвсем елементарно, за да бъда разбрана: туристът от Германия идва тук и изяжда домата, изпива виното и изяжда суджука на място. Не се изискват усилия да изнасяме стоката навън - тя се консумира тук. 80–90% от нашия продукт е външнотърговски.

Ако ще се правят експерименти, този с културата не беше добър.