Слобода на народот! Македония като провал (ВИДЕО)

Кадър от протестите на ВМРО-ДПМНЕ в Скопие. сн. БГНЕС

Българското правителство ознаменува един от най-големите си провали във външната политика, спирайки Северна Македония по пътя ѝ към Европейския съюз.

Освен че е явна проруска геостратегическа грешка, тази политика не носи дългосрочни ползи за България, тъй като напредък в разрешаването на двустранните спорове няма, а разпалването им от политиците допълнително ерозира все по-крехкото доверие между обикновените хора от двете страни на границата. Това от своя страна обрича бъдещите усилия за изход от омагьосания кръг. 

Правителството се озова и в европейска изолация, като не успя да убеди останалите страни членки да се съобразят с изискванията му какво да влезе в преговорната рамка за Република Северна Македония. Сега България се оплаква, че ЕС е по-солидарен със страна, която кандидатства за членство, отколкото със страна членка. 

Бойко Борисов пое програмиран риск, оставяйки темата в ръцете на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, който осмисля с нея съществуването на партията си и периодично предизвикваше безсмислени скандали със Скопие. Сега Каракачанов вероятно ще заложи на същата карта и в предизборната кампания. 

 

Създалият се в България консенсус около по-твърд курс към Скопие и илюзорната увереност в неговия несъмнен краен успех вкарва в капан което и да е следващо правителство, тъй като всяка промяна в курса ще предизвика негативни реакции. 

От всички парламентарно представени партии само ДСП е поддръжник на по-умерен подход и поиска правителството да преразгледа позицията си.

Македонското правителство на социалдемократа Зоран Заев от своя страна е изправено пред все по-силен натиск от проруската  опозиционна ВМРО-ДПМНЕ, която организира улични протести с искане за оставката му и недопускането на каквито и да е отстъпки към България. 

Така в края на 2020 година Заев обяви, че България е допуснала безотговорна геостратегическа грешка, която е обида за всички македонци. Скопие отказва преговори, които засягат езика и идентичността, а двустранната историческа комисия, формирана с яловия Договор за добросъседство от 2017 година, забуксува и не постига очакваните резултати. 

Очаква се преговорите между двете страни да продължат и през 2021 година, но не е ясно дали може да се увенчаят с успех в подобна атмосфера на взаимно недоверие, нападки и емоции. 

Заев каза, че очаква развитие в двустранните отношения след изборите и формирането на ново управление в България, но към момента вдигането на българската блокада изглежда все по-непопулярно действие във вътрешнополитически план. 

Германското ротационно председателство на ЕС, което си бе поставило за цел да придвижи Северна Македония и Албания напред, завършва в края на годината и поставянето на въпроса на европейско ниво ще става все по-трудно. 

Споделяне

Още по темата

Още от България

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?