България не е съгласна за "резервна гранична система", но може да поиска мисия на НАТО

Премиерът Бойко Борисов очаквано се обяви срещу искането на страните от Вишеградската четворка за "резервна гранична система" в България и Македония и задържане на бежанците в Гърция. След среща с чешкия си колега Бохуслав Соботка в Прага Борисов заяви, че тази идея няма да реши проблемите, а само ще доведе до промяна на мигрантските маршрути към богатите страни в Западна и Северна Европа.

В понеделник лидерите на Полша, Чехия, Словакия и Унгария, както и тези на България и Македония, се събраха в Прага, за да се опитат да формират обща позиция преди Европейския съвет за бежанската криза в четвъртък.

Срещу плановете на Вишеградската четворка обаче се обяви Германия, според която подобни "прости решения" са неприемливи. Въпреки официалната позиция на Борисов срещу тези идеи, самият той от седмици призовава ЕС да затвори границите си, докато не се реши ситуацията с вече влезлите бежанци.

"Този въпрос засяга ЕС като цяло и следва да се намери общоевропейско решение, със съвместни усилия и в дух на разбирателство. В краткосрочен и средносрочен план от първостепенно значение за овладяване на миграцията ще бъде ефективният контрол по външните граници на ЕС", заяви Борисов.

Той определи като спекулации твърденията, че едва ли не някой му е правил забележки, обаждал му се е или е възлагал задачи.

"Разговорът с канцлера Меркел (бел. ред. - в неделя) беше по мое искане, тъй като имаше напрежение с днешната среща... Ние с такава радост махнахме границата с Гърция, че сега да построим нова ограда. . . не ни се строи, нито е европейско, нито е демократично", отбеляза Борисов.

България може да поиска мисия на НАТО по границата с Турция

Външният министър Даниел Митов посочи от своя страна, че България ще настоява, ако операцията на НАТО по гръцко-турската морска граница даде резултат, НАТО да има и сухопътна операция по българо-турската и по гръцко-турската граница.

"Вишеградската четворка има ясна позиция и тя доведе до катализиране на процеси, които са полезни за ЕС, както и за единството на ЕС, дори това да не изглежда така. Определен натиск беше оказан и ние сме тук именно, за да можем да координираме позиции по бъдещите действия от гледна точка спирането на миграционните потоци, тяхното овладяване и връщането на контрола върху ситуацията”, заяви Митов.

По думите му целта е потокът да не се измести към нашите граници и да ги дестабилизира.

Словения и Сърбия се готвят да последват Австрия

Мигрантската криза се очаква да влезе в нова фаза, след като Австрия обяви, че ще ограничи приема на мигранти. В понеделник Словения и Сърбия обявиха, че ще предприемат аналогични мерки.

Виена предупреди в неделя, че тази седмица ще обяви ограничения за влизането през основния пункт на границата със Словения и се очаква по целия балкански маршрут да бъдат предприети подобни мерки.

Според обществената телевизия на Словения, ограниченията ще влязат в сила от тази сутрин и ще позволят да се намали броят на мигрантите, преминаващи през граничния пункт на границата с Австрия, с до 1000 души дневно.

Словения е уведомила и Хърватия за намерението си да се засили контрола по границата.

Сръбският министър на външните работи Ивица Дачич също обяви, че ако Австрия затвори границите си за бежанци, Сърбия ще бъде принудена да направи същото.

Притеснени сме от липсата на единна позиция на ЕС, както и от неяснотата какво да се прави в бъдеще. Мерките, които се вземат от отделни държави, ни поставят в трудна ситуация, каза още Дачич пред Дойче веле.

Поведението на Сърбия ще зависи преди всичко от мерките, които ще вземат страните от т.нар. Балкански път, поясни Дачич.

Берлин не приема "прости" решения

В понеделник германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер коментира от своя страна, че затварянето на границите няма да реши кризата с миграцията.

"Германия е крайно заинтересована от факта бежанците да бъдат разпределени равномерно в ЕС”, припомни той.

Министърът заяви, че Берлин е против търсенето на "прости решения”, които включват дискусии за затваряне на границите”.

"Ние не можем формално и неформално да разместваме границите на ЕС. Гърция е член на ЕС и по тази причина ние сме длъжни, доколкото е възможно да защитим външната ѝ граница”, посочи Щайнмейер.

Според него преодоляването на кризата зависи от това как Турция ще изпълни задълженията си.

"Всичко много зависи от това в какъв обем и как точно Турция ще изпълни задълженията си.

Към този момент аз съм убеден, че Турция ще се съобрази с това споразумение”, каза той.

"Ако Анкара изпълни ангажиментите си, потокът от мигранти няма да спре, но броят им през 2016 г. ще бъде по-малък, отколкото през 2015 г.”, заяви още германският външен министър.

Чехия ще убеждава Германия

Прага смята да убеди Берлин да приеме предложението на Вишеградската четворка, включваща Чехия, Полша, Унгария и Словакия, по северните граници на Гърция да бъдат създадени ефикасни бариери пред устремените към ЕС бежанци от Близкия изток и Северна Африка. Това заяви чешкият външен министър Лубомир Заоралек след пристигането си в Брюксел за участие в среща на европейските външни министри, предаде ТАСС.

"Убедени сме, че сега е необходимо да спрем нелегалната миграция, като помогнем на балканските държави", каза той. "Осъществяването на плановете да бъдат укрепени границите на Македония и на България с Гърция е от голямо значение", добави чешкият външен министър.

"С Германия водим диалог на много равнища. Можем да се споразумеем по обсъжданите въпроси за миграцията. Усилията ни ще станат част от единните действия на ЕС", каза Заоралек.

Според него тези мерки няма да доведат до изолация на Гърция, както смята Берлин.

"Нямаме интерес от политика, която да предизвика нечия изолация или изключване (от ЕС и Шенгенската зона). Не виждам нищо трудно да убедим Германия в това. Сътрудничеството със западнобалканските държави (в уреждането на миграционната криза) е също тъй важно, както и сътрудничеството с Гърция", добави чешкият министър.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан каза от своя страна, че политиката на Европейския съюз за излизане от миграционната криза се е провалила и подчерта, че Унгария няма да приеме разпределение на бежанци с национална квота, съобщи Ройтерс.

"Брюксел иска да пусне нелегални мигранти на територията на ЕС и после да ги разпредели по задължаващ начин", каза Орбан пред парламента.

Това е брюкселският план за уреждане на кризата. Унгарското правителство на приема този план, каза той и допълни, че тази година миграционният натиск само ще се засилва и Европа ще стане беззащитна и слаба.