Словения окончателно избегна европейския "спасителен чадър"

Осем банки в Словения, засегнати от финансовата криза, имат нужда от допълнителен капитал на обща стойност 4, 758 милиарда евро. Това показва стрес-тестът на словенските банки, извършен по заповед на ЕС, съобщава Дойче веле. Нуждите на трите най-големи банки - НЛБ, НКБМ и Абанка Випа, възлизат на 3,12 милиарда евро. Те ще получат свеж капитал от държавата, която за тази нужда планира да издаде облигации на стойност 1 милиард евро.

Словения може сама да реши проблема с банките. Имаме внесени пари, за да рекапитализираме големите банки и няма нужда от европейския "спасителен чадър". В следващата година ще влезем със здрава банкова система, заяви пред Дойче веле Деян Жидан, вицепремиер и министър на земеделието и екологията на Словения още преди оповестяването на резултатите от стрес-теста на банките.

Всички спекулации за евентуална помощ отвън са безпредметни, смята управителят на словенската централна банка Бощян Язбец. От днес е ясно, че Словения може да оправи своя банков сектор без финансова помощ от своите европейски партньори, заяви Оли Рен, еврокомисар по монетарните въпроси, коментирайки резултатите от стрес-теста.

С рекапитализацията на банките дългът на държавата ще се покачи на 75,6  процента от годишния БВП.

Другите пет засегнати банки - УниКредит банка Словения, Банка Целие, Хипо Алпе-Адрия, Райфайзен Словения и Гореньска банка, имат време до юни идната година да увеличат своите резерви в капитал за общо 1,1 милиарда евро, който би трябвало да осигурят от частни инвеститори.

Банките имат лоши кредити в размер на 8 милиарда евро, почти една четвърт от годишния БВП на словенската икономика. Около половината от тях трябва да бъдат прехвърлени в "bad bank", която правителството планира да формира  веднага след като получи съгласие от Европейската комисия. С тази стъпка трябва да се улесни продажбата на банките, обхванати от кризата.

Словения от 2004 г. е членка на ЕС, а от 2007 г. се присъедини към еврозоната. Дълго време тя бе смятана за пример за подражание с добра икономика и стабилни нива на растеж. Но поради зависимостта си от износа тя бе изправена пред тежки последици от международната криза и изпадна в дълбока рецесия.

За пет години икономиката ѝ преживя спад от 11 процента. Само тази година спадът ще възлезе на 2,7 процента, а догодина минусът трябва да бъде намален до 1 процент. Спадът на икономическата активност от своя страна доведе до много тежко положение словенския банков сектор. За превъзмогването на тези проблеми лявоцентристкото правителство започна процес на приватизация.

Досега правителството контролираше половината от стопанството и то в банковия сектор, търговията на дребно, телекомуникациите и медиите. Предвидена е продажбата на 15 предприятия, от които една част вече е реализирана, информира вицепремиерът Деян Жидан, говорейки преди два дни пред германски бизнесмени в Берлин. За продажба, след другите предприятия, ще бъдат предложени и Телеком Словения, "Адрия еъруейз" и международното летище Любляна, за да се попълни по този начин държавният бюджет.