Словенците отхвърлиха правата на етически малцинства

Словенците отхвърлиха плановете за възстановяване правата на т.нар. "изтрити" граждани от етническите малцинства, сочат предварителните данни от проведения в неделя референдум.

Около 18 000 души главно от републиките в бивша Югославия бяха заличени от публичните регистри без тяхно знание след като Словения обяви независимост в началото на 90 - те години, а те не поискаха словенско гражданство в срок от шест месеца.

Тези хора загубиха голяма част от правата си, включително правото на работа, на пенсия и здравно осигуряване.

По-рано тази година парламентът прие закон за възстановяване на правата им, но резултатите от референдума показват, че сред словенците масово се противопоставят срещу това решение.

По данни от преброяването на близо 99 процента от гласовете, 94,7 на сто от словенците са гласували против закона и само 3,8 процента са го подкрепили.

Избирателната активност на референдума е била 31,4 процента от общо 1,62 милиона имащи право на глас жители на страната. Официалните резултати от допитването ще бъдат оповестени на 16 април.

Законът за връщане правата на "изтритите" граждани бе прокаран в парламента през октомври въпреки съпротивата на националистите от Словенската национална партия. Ако нормативният акт не влезе в сила, остава валидно предишно решение на Конституционния съд на страната, възстановяващо правата на "изтритите" граждани, отбелязва АФП.

Референдумът бе проведен под натиска на Словенската национална партия и още три консервативни партии.

Правозащитните организации и политическите лидери изразиха недоволство от резултата след вота.

"Това е знак за нарастващ национализъм, ксенофобия и расизъм", каза поетът Борис Новак, който е активист от правозащитна организация. Според него това е опасна вълна, която може да обхване други теми и други малцинства.

Още от Балкани

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?