Сложни игри и сметки ще решат съдбата на Банката за развитие

В ход е подготовка за сериозна трансформация на държавната Българска банка за развитие (ББР), която може да доведе и до закриването ѝ в сегашния ѝ вид, научи Mediapool. Основният вариант за бъдещето на кредитната институция, станала известна при управлението на ГЕРБ като "касичка на олигархията", е сливане с Фонда на фондовете, който управлява финансовите инструменти от ЕС. Говори се и за някаква форма на приватизация на банката, но класическата продажба е малко вероятен вариант.

Официалният мотив за готвените промени е изчистване на порочните практики в държавната банка. Според източници на Mediapool обаче, е много вероятно зад идеята да стоят и задкулисни цели, свързани с раздадените едри кредити за около 1 млрд. лв., много от които вече са необслужвани или силно проблемни.

От встъпването си в длъжност преди три месеца, ротационното правителство на "Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП-ДБ) и ГЕРБ все още не е направило промени в ръководството на държавната банка. В надзора продължават да фигурират имената на назначените от служебното правителство на Румен Радев бивши партийни функционери на БСП и "Има такъв народ". Става дума за бившата депутатка от партията на Слави Трифонов Деляна Иванова и Росен Карадимов - един от най-приближените съветници на бившия премиер Сергей Станишев, свързван в интервюта на политици и банкери с източената КТБ и санкционирания по "Магинтски" депутат от ДПС Делян Пеевски. Карадимов обаче винаги е отричал връзките с Пеевски.

Служебната власт направи промени и в оперативното ръководство на банката, което също така остава непокътнато до днес.

Директната приватизация е малко вероятна

"Подготвяме законодателни промени за приватизация на Българската банка за развитие. Това е позиция, която защитавам от много години", заяви пред Mediapool депутатът от "Продължаваме промяната – Демократична България" Владислав Панев. Той каза, че не е наясно на какъв етап е подготовката на текстовете, но смята, че те ще срещнат подкрепа от мнозинството в парламента, защото през годините се е доказал неефективният модел на управление на банката, водещ до тежки злоупотреби.

Преди две години идеята за приватизация на ББР бе поставена като приоритет от неслучилото се правителство на "Има такъв народ" с предложения от партията премиер Николай Василев.  Тогава Кирил Петков се противопостави.

През юли т.г., при изслушването на Димитър Радев за нов мандат като управител на Българската народна банка, бе зададен журналистически въпрос за евентуалната приватизация на ББР. Въпросът бе посрещнат с присмех от депутатите, а Димитър Радев каза, че темата не е към него, а към правителството.

Истината е, че още към онзи момент в бизнес средите се говореше за предстоящо раздържавяване на банката, потвърди пред Mediapool източник от международна финансова институция.

В последно време обаче идеята за приватизация на държавната банка в класическия ѝ вид не среща широка подкрепа сред основните политически играчи в парламента, дори в редиците на ПП-ДБ. Всички депутати, с които Mediapool се свърза, потвърдиха, че се готвят промени по отношение на ББР, но казаха, че едва ли това ще стане точно чрез приватизация, при това с изненадващ акт на парламента.

Сливане с Фонда на фондовете?

Най-вероятният сценарий към момента е сливане на Банката за развитие с Фонда на фондовете. Ако това стане, банката ще престане да съществува в досегашния ѝ вид, а ролята ѝ на насърчителна институция, управляваща гаранционните програми за търговските банки, ще бъде прехвърлена към фонда (по подобие на Европейския инвестиционен фонд). Така "криминалната" част от работата на държавната банка щяла да се раздели от "икономическата".

Според финансисти законодателството на ЕС позволява насърчителната функция да се изпълнява и от организации, различни от банки, но все пак повечето развити държави в ЕС имат насърчителни банки.

Ще изчезнат ли лошите кредити?

При сценария за сливането с Фонда на фондовете големият въпрос е какво ще стане с портфейла от директно раздадени едри кредити от банката през годините. В управлението на ГЕРБ Банката за развитие нашумя като "касичка" на властта за финансиране на близки до управляващите олигарси.

"Звездата" на Кирил Петков на политическия небосклон изгря именно благодарение на това, че като служебен министър на икономиката през 2021 г. се превърна в първия политик, огласил официално едрите кредити, раздадени от ББР, както и техните действителни получатели. Преди повече от две години Петков обяви, че осем фирми са получили близо 1 млрд. лева под формата на едри кредити. Над 500 млн. лв. са отишли на фирми, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски. Останалите са дадени на братя Домусчиеви, Румен Гайтански - Вълка, Георги Самуилов и Ангел Палийски.

Към днешна дата се оказва, че в повечето случаи не става дума за кредити, а за директни подаръци от държавата за получателите им, защото много от т. нар. "заеми" вече са необслужвани или силно проблемни. Такива са поне 4-5 от кредитите, разкри пред Mediapool източник, запознат с фактическата ситуация.

Най-големият необслужван кредит, който е огласен публично, е този за фирмата "Роудуей кънстракшън", свързвана в миналото с Румен Гайтански – Вълка. Той е на стойност от близо 150 млн. лв. По сигнал на предишното ръководство на банката случаят бе предаден на прокуратурата, но впоследствие тя прекрати проверката.

"Въпросните кредити няма как просто да изчезнат или да бъдат отписани, но е възможно да бъдат продадени на компании за събиране на вземанията. Все пак повечето от тях са проблемни и вече са провизирани в баланса на банката", коментира депутат, пожелал анонимност.

Според банкер, запознат с работата на ББР, практическото ѝ закриване на принципа "няма банка, няма проблем" не е най-доброто решение, въпреки тежката зависимост на финансовата институция от политиците. Масова практика в развитите страни е насърчителните банки да попълват нишови функции на кредитния пазар за подкрепа на предприятия и проекти, които търговските банки не желаят да финансират.

"Към момента вероятно има съвпадение на интересите на ПП-ДБ и либертариански настроените икономисти, които изначално са против държавни банки заради лошото управление, с интересите на кръговете около ГЕРБ и ДПС, които се опитват да си решат проблемите с раздадените кредити", смята банкерът.

"Да не забравяме, че извън всички злоупотреби на ББР, ѝ бяха възложени и несвойствени функции на извънбюждетен източник на финансиране на редица правителствени програми (например за борбата с Covid кризата, за саниране и др.), а се наложи да прави и капиталова инжекция в ПИБ", припомни друг финансист, пожелал анонимност.

Какво е известно дотук

В края на август правителството официално съобщи, че възлага на министъра на иновациите и растежа да проучи възможностите международна финансова институция да направи оценка на ефективността на ББР и Фонда на фондовете. Това е ясен сигнал, че началото на промените вече е дадено, макар все още да не е напълно ясно кой за какво се бори и какво точно ще се случи.

Според източник на Mediapool възложената от правителството оценка на ефективността на ББР има за цел именно да противодейства на слуховете за приватизация на банката и да даде сигнал, че дейността ѝ ще бъде запазена. Възможно е в сделката да влезе и Българската агенция за експортно застраховане, чиято задача е да подпомага износителите.

Какво точно ще се случи обаче, зависи и от общата политическа обстановка, защото е необходимо време за трансформацията и балансирането на интересите на замесените играчи.

Показателно е, че повечето политици и финансисти, които имат представа от този процес, предпочитат да се въздържат от официални коментари.

Държавният дял в ПИБ

Друг важен въпрос е какво ще се прави с държавния дял в Първа инвестиционна банка (ПИБ) при евентуална промяна.

През юни 2020 г. правителството на ГЕРБ се видя принудено да предприеме държавно изкупуване на дял от 18.35% дял в ПИБ срещу близо 140 млн. лв., за да увеличи капитала на частната банка. Това стана чрез ББР. Увеличението на капитала на ПИБ бе последното условие, поставено от Европейската централна банка и Европейската комисия за приемането на България в чакалнята за еврото и Банковия съюз на ЕС. За да се води сделката пазарна и за да няма нарушение на правилата за държавна помощ, ЕК поиска държавата да участва с максимум 70% в увеличението на капитала на ПИБ, а останалите 30% трябваше да се купят от частен инвеститор. Такъв се появи буквално в последния момент – чешкият милиардер и собственик на най-голямата лотарийна компания в Европа Sazka Group Карел Комарек. Той плати 58.7 млн. лв. за 7.87% от капитала на банката – дял, с който на практика нито може да участва в управлението, нито да му носи дивидент в близко бъдеще.

От 2020 г. държавата твърдеше, че се опитва да назначи свой представител в борда на ПИБ, но до момента не се чуло това да се е случило. Неофициално се говори, че мажоритарните акционери на ПИБ се противопоставят на подобно назначение, а БНБ бездейства.

При сделката през 2020 г. имаше тежък спор за цената, по която се купуват акциите на ПИБ. В годишния финансов отчет на ББР за 2022 г. стойността на дела ѝ в частната банка е оценена в баланса като актив на стойност 54 млн. лв.

Близо 400 млн. лв. загуба за две години

Според Годишния финансов отчет на ББР за 2022 г. активите на банката към края на годината са 3 млрд. лв., от които 1.5 млрд. са предоставените кредити и аванси на клиенти.

Собственият капитал на банката е намален от 1.44 млрд. лв. на 1.1 млрд. лв. заради реализираните загуби през 2020 г. и 2021 г. - съответно 230 млн. лв. и 155 млн. лв.

Пасивите са 1.9 млрд. лв., като в тях влизат основно привлечените средства от международни институции и от бюджета. След солидната загуба, реализирана от държавната банка през предходните две години, миналата година тя е излязла на печалба от 20 млн. лв.

Към края на 2022 г. 10-те най-големи заема, отпуснати от банката, са на стойност нето 999 млн. лв., а най-големият кредит към клиентска група от свързани лица е 170 млн. лв. нето (след приспадане на провизиите и високо ликвидните обезпечения).

За да се прекрати порочната практика ББР да финансира едри олигарси с връзки до властта, по инициатива на Кирил Петков бе въведен таван до 5 млн. лв за единичните кредити. Така банката действително пренасочи стратегията си към подпомагане на малкия и средния бизнес, но заради липсата на клонова мрежа и по други причини все още този сегмент не е достатъчно развит. Новата политика обаче все пак понижи риска от лоши кредити.