Възраждането на исляма, падането на шаха и фундаменталисткия терор непосредствено допринасят за разпалването на гражданската война в Афганистан, започнала през декември 1979 г. Тук имаме още един случай на социално инженерство, довело до варварство, въпреки че в този случай, както много често, утопичният импулс идва от комунистическия лагер. Епизодът е важен поради крайния колосален ефект, който оказва върху цялата съветска империя.
Британците водят три афганистански войни (през 1838-1842 г., 1878-1880 г. и през 1919 г.) все с добри намерения; нито една не допринася за установяване на стабилност в тази неуправляема страна или за "разрешаването" на афганистанския "проблем". Ненаучен от този опит, Съветският Съюз, воден от смесица от страх, алчност и добри намерения, се впуска в афганистанския хаос и се изгубва там. До 1979 г. целите на съветското правителство са дългосрочни. То подкрепя немарксисткия принц Мохамед Дауд, когато той установява конституционна монархия през 1953 г., подкрепя го и двадесет години по-късно, когато той изгонва краля и се обявява за президент. През 50-те години дава малко пари, през 60-те години строи шосета, започващи от севера (които в края на краищата ще бъдат използвани от войските, му), а през 70-те години се съсредоточава върху създаването на единна марксистка партия. Последната цел е постигната, или поне така се смята през 1977 г., когато в Народната демократична партия се обединяват три революционни фракции, водени от Бабрак Кармал, Нур Мухамад Тараки и Хафизула Амин. През 1978 г. се решава, че е дошло времето за социално инженерство и през април санкционираният от Съветите преврат сваля Дауд.
Но опитът на двадесети век показва недвусмислено, че утопизмът никога не е много далеч от гангстеризма. Съветските ръководители могат да дадат старт на революция в Афганистан, но те не могат да я контролират. Триото, което сега идва на власт, не прилича на мрачните идеолози, които дават ход на терора в Камбоджа. Амин, най-жестокият от тях, е учител по математика, който с нетърпение се прехвърля от абстракцията на числата към количествени кръвопролития. Първата му работа е да бъдат застреляни пред очите му тридесет члена на семейството на Дауд, след това членове на правителството, след това и самия Дауд . Според организацията "Амнести интернешънъл" 12 000 затворници са държани без присъда, мнозина са измъчвани. Реализирането на марксистко-ленинския "план" включва, също като в Камбоджа, разрушаването на цели села. Според доклада на един очевидец:
"Когато войниците започнаха да събарят и подпалват къщите, тринадесет деца бяха обкръжени и строени в редица пред родителите си. След това някои от войниците извадиха очите на децата със стоманени пръчки. Осакатените деца след това бяха бавно удушени. После дойде редът и на родителите... Околните ниви бяха изравнени с булдозери, всички дървета и храсти бяха изкоренени и цялата местност бе изпепелена" .
Въпреки че по-късно Кармал обвинява Амин, че е "кръвожаден палач" и че "ликвидира колективно", фактите свидетелстват, че и той носи отговорност за подобни жестокости до март 1979 г., когато Амин се превръща в единствен диктатор и изпраща Кармал в Прага като "посланик". Той усилва терора, първоначално защото новият режим на Хомейни дава помощ на мюсюлманските въстаници в Афганистан. Изглежда наистина лелее идеята да изкорени напълно исляма. Насилието се разраства през 1979 г. Американският посланик (специалист по метежите) е убит, вероятно от руснаците. На 12 август тридесет руски съветници са одрани живи близо до мюсюлманското свещено място Кандахар. Генерал Алексей Епишев - най-високият партиен деец в Червената армия, който се занимава с политическия аспект на нахлуването в Чехословакия през 1968 г., заминава за Кабул и след неговото завръщане на Тараки, на когото се гледа като на най-надежден от триото, е заповядано да отстрани Амин. Но по време на оживената дискусия в съветското посолство, именно Тараки е застрелян и Москва се вижда принудена да изпрати на Амин телеграма (17 септември 1979 г.), в която го поздравява за справянето с "контрареволюционния заговор".
На следващата седмица по молба на Амин в страната влизат три съветски батальона, а на 17 декември и въздушни десантници. Скрито от Амин те возят в обоза си Кармал и на Бъдни вечер Съветска Русия започва широкомащабно нахлуване, използвайки две от седемте си въздушнопреносими дивизии. Това са 4-та и 105-та, в които всички войници са "великоруси" (т.е. бели европейци). Основната част от 80-хилядния експедиционен корпус навлиза по новите пътища, построени точно за тази цел. Два дни по-късно Амин е убит заедно с жена си, седемте си деца, племенника си и между двадесет и тридесет души от персонала му . Отговорният за преврата съветски генерал - Виктор Папертин - се самоубива. Кармал съставя ново правителство, но през следващата година става ясно, че той не е нищо повече от съветска марионетка, изправена пред всеобщо въстание .
Първоначалната численост на съветската армия от 80 000 постепенно се увеличава на 120 000, а от време навреме е и много повече. Войната продължава цяло десетилетие и в нито един момент руснаците и техните съюзници не са в състояние да контролират нещо повече от главните градове и стратегическите пътища. Тогава и впоследствие съветската авантюра в Афганистан се сравнява с американското въвличане във Виетнам - една погрешна сметка, която се превръща в катастрофа и разтърсва националното самочувствие. Но сравнението не бива да бъде провеждано прекалено тясно.
Поради една причина - съветските генерали водят войната с безпощадност, която американците рядко проявяват в която и да е част на Индокитай. Те използват танкове, бойни хеликоптери, бомбардировки, напалм, химическо оръжие и системно разрушаване на това, което те наричат "бандитски селища". Войната причинява ужасяващи щети на Афганистан и създава социално и дори политическо вълнение във всички съседни страни. Стотици хиляди афганистанци са убити (една от оценките за броя на жертвите е един милион). По време на сраженията загубите на Червената армия са 16 000 убити и 30 000 ранени. Огромен брой афганистанци избягват от страната. При население, оценявано от ООН през 1985 г. на 18 136 000, е пресметнато, че по времето, когато сраженията намаляват след цяло десетилетие на жестокост, около 6 милиона, или почти една трета, са бежанци - главно в Пакистан, но също така и в Иран.
Печален факт е, че през 70-те и 80-те години политиката, провеждана от Русия и нейните кубински, етиопски и индокктайски сателити, прибавя около 12-15 милиона души към световната цифра на бежанците - нещо, което си заслужава да се сравни с ужасяващите статистически достижения на Сталин и Хитлер.
Съветските ръководители постепенно откриват, че цялата военна операция, която са започнали, е безплодна. Муджахидините, както наричат националистичните въстаници, не могат да бъдат окончателно разгромени, нито дори ограничени от неафганистански сили. И наистина човекът, когото Съветите най-накрая поставят за диктатор - президент - д-р Наджибула, успява много повече без директна съветска помощ, отколкото с нея. Цената на войната е непосилна за вече напрегнатата и западаща съветска икономика и без съмнение изиграва важна роля за настъпилата промяна в мисленето на Москва в средата на 80-те години. На 8 февруари 1988 г. новият съветски лидер Михаил Горбачов заявява на първоначално скептично настроения свят, че съветските войски ще се изтеглят напълно от Афганистан. Фактическото изтегляне започва на 15 май и завършва на 15 февруари 1989 г.
Една от причините, поради която съветските лидери искат най-накрая да излязат от Афганистан, е страхът им да не би партизанската война да се разпространи върху близколежащите мюсюлмански области в Съветска Азия. Съветската теория на държавата няма по-ясен отговор за ислямския фундаментализъм, отколкото е имал марксизмът. Болшевиките не отдават голямо значение на исляма като цяло. "Загниващата тъкан на исляма - смята Троцки -ще изчезне при първото духване." Ислямът е този, който трябва да се бои от промяната на "източната Жена, която ще бъде великият център на бъдещите революции". Сталин и в още по-голяма степен Хрушчов и Брежнев се опитват да управляват исляма по същия начин, по който управляват православната църква - чрез нагаждащи се държавни духовници. На Мюсюлманската конференция в Ташкент през 1970 г. мюфтията Ахмед Хабибулак Бозгожиев хвали съветските лидери, които въпреки че са неверници, оформят социалната си политика в съответствие със "законите, диктувани от Бога и разяснени от неговия Пророк". Друг делегат казва: "Ние се възхищаваме от гения на Пророка, който проповядва социалните принципи на социализма" . През 70-те и 80-те години увеличаването на поклонничеството, култовете към шейхове (светии), живи и умрели, суфизма и движенията на възбудените тълпи показват възраждането на исляма на съветска територия като мюсюлманските лидери се опитват, понякога отчаяно, да направят обичаите на мюсюлманството включително публичните молитви, рамазана и други пости да съответстват на съветските закони, т.е. да "узаконят исляма" в условията на комунистическото общество. Те се опитват да подтикнат мюсюлманите, особено младите хора, да се присъединят към съветските обществени организации "като мюсюлмани". Но мюсюлманските духовници, работещи за шаха, правят точно същото.
* Публикуваме част от глава 20, "Възстановяване на свободата" от "Съвременността" на Пол Джонсън . Заглавието е на Mediapool.bg
Вие ни познавате. Нека го направим взаимно!
Отделете няколко минути за анкетата и ни помогнете да сме ви по-полезни.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.