Службите ще са по-ефективни под контрола на правителството

Реформата в българските системи за сигурност ще продължи поне 2-3 години, но трябва да стане факт до 2007 г., когато се очаква България да бъде приета в Европейския съюз. Това прогнозира днес депутатът от НДСВ Наско Рафайлов. Забавихме се, нещата вървят много мудно, призна той. Новото законодателство за службите трябваше да е факт преди да станем член на НАТО през 2004 г, а според Рафайлов реформата е трябвало да бъде направена още преди 2 години.

Контраразузнавателните и разузнавателни служби ще работят по-ефективно, ако са към изпълнителната власт, заяви днес Рафайлов, който е член на вътрешната комисия в парламента, а от вчера оглавява и подкомисията за контрол над дейността на спецслужбите. Той на няколко пъти специално подчерта, че мнението му е лично, но разви схема за контрол и координация на спецслужбите, поразително приличаща на проект, разработен преди повече от година от депутати от НДСВ.

Рафайлов предложи Военното разузнаване, Военното контраразузнаване и НСС да излязат от институциите, към които са в момента и заедно с НРС да се обединят на териториален принцип - в две нови структури - т.е. външно и вътрешно разузнаване. Предвижда се те да бъдат контролирани от обща шапка на изпълнителната власт. Разликата е, че в този надзорен орган ще бъде представен и президентът.

Покрай проточилото се назначаване на Бриго Аспарухов първо за координатор, а после за сътрудник на премиера, се появиха отново идеи за размествания на службите. Според Аспарухов НРС трябва да премине на подчинение към Министерски съвет. Шефът на НСС ген. Чобанов пък поиска разширяване на правомощията на контраразузнаването, чу се и идея за изваждането на НСС от системата на вътрешното министерство. Припомнен бе и варианта да има министерство на сигурността и отделно - министерство на вътрешния ред.

С днешното изявление на Рафайлов жълтите депутати отново се включиха в разбъркването на картите за контрола над специалните служби.

Архаизъм е НСС да е заедно с пожарната в рамките на МВР, каза депутатът. Според него обаче процесът на реформи трябва да е постепенен, да няма размествания на парче, за да не се предизвикат сътресения в службите.

Разузнаването и контразузнаването - със свои служби за подслушване и следене

Моделът, лансиран от депутата, предвижда на първия етап службите да станат автономни, но като останат там, където са - Военното разузнаване и контраразузнаване - в министерството на отбраната, НСС - в МВР, отделно НРС. Остават си на същите места, но започва да се осъществява засилена координация между тях и обмен на информация - нещо, което не се прави и е причина за липсата на ефективност в работата им, каза Рафайлов.

След като се изградят принципите и начините тези служби да си сътрудничат, работейки автономно, на втория етап вече е необходимо да се изгради разузнавателна общност, обясни депутатът.

За изграждането на такава общност говорят от години и червени, и сини експерти, но съгласие не се постига заради липса на консенсус за контрола върху службите.

Според Рафайлов едва след изграждането на такава общност вече трябва службите да се обособят на териториален признак. Към създадените разузнавателните и контраразузнавателни структури трябва да има специализирани служби, които да провеждат оперативно-техническите мероприятия при необходимата секретност, подчерта днес Рафайлов. Това би означавало, че към всяка от тях ще има отделни служби за подслушване, филмиране и проследяване и т.н.

Президент, парламент и правителство ще са представени в "шапката"

Над тези две обединения трябва да има йерархични структури - вид шапка, която да извършва някои от функциите на управлението и координацията, обясни депутатът. По думите му въпросът кой ще ръководи службите и чрез какъв орган, трябва да се реши след споразумение между представителите на различните власти, както и след обсъждане на кръгли маси.

Според Рафайлов обаче контролът трябва да се осъществява от няколко нива на вземане на решение. Първото ниво трябва да бъде Съвет по национална сигурност към премиера, в който ще влязат министрите. Във второто ниво ще са директори на спецслужби и изявени експерти. Третото ниво, по думите на Рафайлов, ще бъде щаб, който пряко да осъществява дейността по ръководство на службите - т.е. оперативното им ръководство.

Депутатът обясни, че прехвърлянето на всички спецслужби към изпълнителната власт не трябвало да се възприема като опит за съкращаване на правомощията на президента. "Нима можем да считаме, че тези правомощия са достатъчно разширени, ако има само контрол върху НСО и НРС?", попита риторично Рафайлов и заяви, че именно в момента е нарушен балансът между президентската институция и изпълнителната власт.

Трябва да разширим правомощията на всяка една власт по отношение на контрола, за да е той ефективен, допълни Рафайлов без да уточни как ще стане това. Каза единствено, че според него в шапката над спецслужбите трябва да бъдат представени като изпълнителната власт, така и законодателната и президентската институция.

Според депутата на президента му стигал един представител в Съвета за сигурност, защото той си имал Консултативен съвет по национална сигурност. Нека да си го има, но нека да има и едно представителство в Съвета по национална сигурност , което да провежда неговите виждания или да осъществява някакъв контрол, смята Рафайлов.

Вчера президентът Първанов отново подчерта, че не желае да се променя сегашното статукво, защото имало добър баланс в правомощията на различните власти към контрола на службите. Повод за тази му реакция отново бе идеята НРС да премине към правителството.