Службите системно се провалят в борбата срещу хибридните заплахи

Службите системно се провалят в борбата срещу хибридните заплахи
Управляващите в България упорито обясняват на данъкоплатците, че за работата на специалните служби не трябва да се говори. Те не подлежат на реален граждански контрол, а единствената меродавна оценка за дейността им може да бъде само средата за сигурност.
 
Най-актуалният пример е този със заплахата от "норвежците", които ще "ни крадат децата". Месеци наред това предупреждение шестваше из страната виртуално и реално - социалните медии тиражираха "заплахата", глашатаи обикаляха махали и квартали, на различни места се организираха протести. Институциите дежурно уверяваха, че Стратегията за детето, на която бе вменено, че нормативно ще проправи пътя на "норвежката заплаха", не предвижда подобно нещо. Посланието на институциите обаче остана нечуто, което не е странно, като се има предвид, че и политици от управляващата коалиция разпространяват същата хибридка.
 
Ситуацията стана неудържима в последните дни, когато стреснати хора спряха да пускат децата си на училище, а други се двоумят дали да не последват примера им.
 
Сега, когато телевизиите излъчват масовата истерия на хора от сливенския квартал "Надежда", които паникьосани извеждат децата си от училище, за да "не им ги вземат норвежците", става все по-очевидно, че контраразузнаването най-вероятно е проспало някои процеси, които всъщност се развиват от години.
 
Този казус е най-злободневен, но не е единствен.
 
Когато е допуснато сайтовете на българските институции да бъдат атакувани в изборен ден, а данните на милиони граждани да бъдат откраднати от база данните на НАП със съдействието на данъчната администрация, вероятно службите са допуснали известни пропуски в работата си.
 
Фактът, че близо 20 години след присъединяването ни в НАТО, разделението в българското общество по оста Русия или Запада се превръща в истинска заплаха за националната сигурност, също показва системни проблеми в работата на специалните служби.
 
Може да се извадят десетки подобни примери. И то без да се напряга човек. Държавата официално не знае или се прави, че не знае, чии са реалните собственици на структурно-определящи предприятия; правят се сделки с чужди капитали на цени под пазарните; по посолствата открито се говори, че собствеността в страната не е гарантира, което е видно и от нивото на чуждестранните инвестиции, а някои държавни служители зад граница пък са по-скоро част от фолклора отколкото от сектора за сигурност.
 
И доказателствата за това идват от най-високо ниво. Дори премиерът Бойко Борисов заговори, че един от най-гръмките им успехи през последните години – обвиненията срещу русофила Николай Малинов, бил шпионски скандал, но в кавички.
 
Бъдещият главен прокурор Иван Гешев пък разясни, че във военното разузнаване работели като "шофьори" на български бизнесмени.
 
Службите са заложник на политическата конюнктура и от публичните скандали лесно може да се предположи, че се активират при поръчка, за да обслужат конкретен интерес, който може и да не съвпада с обществения.
 
Законодателството им дава широки правомощия да правят каквото си искат или пък да не правят нищо, а политиците им осигуряват необходимото чувство за безнаказаност. И по тези въпроси лесно се формира съгласие между управляващи и опозиция, които по традиция оценяват високо работата и на службите, и на МВР, и на прокуратурата.
 
Причината може и да е тази, че всички те кътат по някой друг компромат срещу публичните личности или пък лесно могат да им стъкмят някое разследване, от което дори нищо да не излезе, ще съсипе репутацията им.
 
Годишните доклади на спецслужбите са пълни с най-общи формулировки, които вече са били развити доста по-подробно в медиите, както и суха статистика, която не подлежи на проверка.
 
Но в реална ситуация изглежда, че се провалят, щом не могат да се справят дори с всяването на паника и слухове за "лошите норвежци".
Още по темата
Още от Анализи и Коментари