Служебният кабинет предлага две патриотични програми за ученици

Служебното правителство подготвя две нови национални програми, по които да се финансира патриотично образование в училище. Това стана ясно от думите на министъра на образованието проф. Сашо Пенов по време на кръгла маса със заглавие "Образованието – ключ към историческата памет, родолюбието и просветеното общество", която е под патронажа на президента Румен Радев.

Програмите щели да са насочени към "съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност и българското национално самосъзнание", обясни проф. Пенов. Двете нови програми ще се казват "Неразказаните истории на българите" и "Български образователни маршрути". Засега няма подробности какви инициативи ще финансира първата програма. Втората ще е за екскурзии до исторически места и посещения на музеи, изложби, галерии. Към момента за българските училища действа национална програма за изучаване и съхраняване на традициите и историите на българската армия, която се прави съвместно с Министерството на отбраната, както и "Роден език и култура зад граница", която е насочена към българските училища в чужбина.

Не е ясно и какъв ще е евентуалният бюджет на двете програми. Те трябва да бъдат подложени и на обществено обсъждане.

Промени на учебните програми

Образователните министър каза още, че все пак служебното правителство ще предложи промени на учебните програми. Прегледът им с цел подобряване на съдържанието започна още в началото на миналата година. Тогавашният министър от правителството на Кирил Петков акад. Николай Денков планираше анализите на програмите и евентуалните промени да са изяснени до есента на 2022 г. Към момента обаче няма информация какво се случва с тях.

"Резултатите от анализа на учебните програми предстои да бъдат оповестени, а проектите за промени в тях да бъдат обнародвани за обществено обсъждане", каза във вторник проф. Сашо Пенов.

Според него като цяло сериозни възражения срещу учебните програми няма. "Дори по редица предмети, в т.ч. история и цивилизации, не се предлагат никакви промени", каза министърът. "Прегледът показа, че се смесват учебна програма, която задава очакваните резултати, и учебник (авторска реализация и избор на конкретни факти, задачи, казуси за усвояване на учебното съдържание). Най-честите искания по всички предмети са за увеличаване на броя на часовете и/или атаки защо не се учи всичко или не се учи подробно, без да се отчита, че увеличаването на часовете по един предмет означава намаляване по друг и че средното училище няма за цел да представи цялото знание, както в университет, а само да научи младите хора преди всичко да са горди българи, мислещи, функционално грамотни и конкурентоспособни личности", каза проф. Пенов.

Трябва да поставим ясно въпроса дали образованието постига целите за "съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност - и новото допълнение - българското национално самосъзнание", обърна се министърът към участниците във форума.

Един или няколко учебника

"Всеки ден слушаме за Шенген, еврозоната, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), инфлацията, доходите, необходимостта от инвестиции и висококвалифицирана работна ръка. Но в сферата на обществения и политически дебат не се разгръща темата за основния носител на просперитета на нацията – децата и младите хора на България", каза президентът Румен Радев по време на форума.

По думите му трябва да бъде подложен на дебат въпросът дали да се учи по един или по няколко учебници. "Дали едно типизирано съдържание, или всякакви безразборни съдържания", уточни той.

Държавният глава отбеляза, че трябва да бъде анализирано съотношението количество – качество и разположението на съдържанието в отделните класове, програми и дисциплини. "Дали младите хора ще могат да устояват на предизвикателствата на бъдещето, ако в учебниците по история нашата история се пренаписва или се подлага на насилствена забрана", каза още той и добави, че е важно да бъде отговорено на тези въпроси.

"Ако искаме държавата да се развива успешно в един все по-динамичен и оспорван свят, трябва да бъде заложено на силно образование, на по-голям дял на образованието в държавния бюджет, на нови прогресивни методи, водещи към устойчиви знания и умения, които да подготвят младите хора за предизвикателствата на бъдещето", каза Румен Радев.