Служебният кабинет внася в НС удължаването на Бюджет 2022

Служебното правителство на Гълъб Донев внесе в Народното събрание т.нар. удължен Бюджет 2022, който ще се прилага през следващата година.

В последния възможен ден - 31 октомври, както е по закон, Министерският съвет се събра извънредно, за да вземе решение за продължаване действието на законите за държавния бюджет за 2022 г., бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.

Часове преди заседанието тристранният съвет се обяви против. Подкрепа за удължен бюджет дадоха работодателите, докато синдикатите се обявиха против, заради, по думите им, замразяването на доходите и запазването на минималната работна заплата от 710 лева.

Така заради политическата криза България най-вероятно ще започне втора поредна година без действащ закон за бюджета, а с прилагане на старите нива на финансиране от предходната година.

Миналата седмица финансовият министър Росица Велкова обяви пред депутатите в Народното събрание, че Министерството на финансите е разработило три варианта, но ще внесе проекта на удължителния закон.

Служебното правителство не разполага с необходимата парламентарна подкрепа, за да предлага свои идеи и политики и нов бюджет на страната, каза служебният премиер Гълъб Донев преди началото на заседанието.

"Любопитно е, че някои партийни лидери днес ултимативно искат от нас това, което ни забраняваха само преди три месеца. Освен това имаме основателни опасения, потвърдени от миналогодишния ни опит, че в силно фрагментиран парламент обсъждането и приемането на бюджета може да се превърне в предизборно наддаване. Цената на подобна безотговорност ще е непосилна за нас като общество. Последиците ще са непосредствени и дългосрочни във финансов, икономически и социален план", заяви служебният премиер.

Той изрази надежда бюджетната процедура да не "затъне в дълга парламентарна процедура".

"Стигнахме до шегата, с която започнахме нашата работа като служебно правителство: Как Гълъб Донев прави бюджет? Перо по перо", каза още премиерът.

Мерките за бизнеса и хората остават

Няма да има намалени социални плащания. Мерките за бизнеса и хората остават. Увеличението на пенсиите ще продължи и през 2023 г. Това обявиха по-рано на съвместен брифинг служебният вицепремиер и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров и финансовият министър Росица Велкова след извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (KСТС).

"С този законопроект се дава възможност да бъдат изплащани увеличените социалноосигурителни плащания. Спекулациите, които бяха направени в общественото пространство, че ще има намаление на социални плащания, се опровергават. Няма да има намалени плащания. Напротив, някои от тях ще се увеличат", заяви Лазаров.

Като пример той посочи финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания, която ще бъде увеличена с 22 на сто, предвид действащия автоматичен механизъм на обвързването ѝ с официалната линия на бедност в страната.

"Общините трябва да са спокойни, защото така се осигурява финансиране в реален размер по фактура за отопление на училища и детски градини, както и осветление на улиците. Със законопроекта е уредено и финансирането на дейности за непредвидени и неотложни разходи", каза служебният министър на финансите Росица Велкова.

Предложеният проект за удължаване предвижда запазване на всички нива на социални плащания в рамките на постигнатото през тази година, както и вместване в разходите на разпоредителите с бюджет до нивата за същия период на предходната година.

Освен това служебният кабинет е оставил и отворени вратички за поемане на допълнителни разходи и повече гъвкавост, каквито не съществуваха в удължителния закон, действал миналата година до края на март 2022 г.

Например Министерският съвет ще може авансово да поема повече разходи при кризисни ситуации от полагаемото се ниво при прилагане на лимитите от миналата година. Ще могат да се финансират и дейности свързани с мигрантската криза, с високите цени на електроенергията, за подготовка на избори, за инвестиционни проекти, одобрени от Народното събрание.

Министерството на финансите дава възможност и за поемане на дълг на международните пазари в рамките на съществуващата програма за емитиране на облигации с обем до 12 млрд. евро (голяма част от тях вече са изразходвани).

Изрични текстове са записани и за даването на държавни гаранции по заемни споразумения на "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и по програмата за финансова помощ за Украйна.

За да не възникват бюджетни дупки е предвидено общите разходи на общините да са на нивото на тези за същия период на миналата година, но конкретно разходите за издръжка и заплати да се изплащат в реалните размери. Същото се отнася и за разходите за издръжка и персонал на НОИ и НЗОК.

Работодателите подкрепят кабинета, синдикатите - не

Подкрепа за удължаване на разпоредбите на закона за бюджета изразиха представителите на работодателските организации.

"За нас това е закон, който ще даде възможност политиките, провеждани през тази година, да продължат и през периода, докато бъде гласуван редовен бюджет за 2023 година. Този законопроект дава високи гаранции за стабилност", каза Добри Митев, председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара.

"Поздравяваме правителството за национално отговорната позиция да внесе удължаващ закон, който да гарантира продължаване на постигнатото до момента", допълни още той.

Синдикатите обаче са на обратната позиция, защото според тях така се замразяват доходите на хората.

Замразяването на минималната работна заплата на 710 лв. и неприемането на необлагаем минимум на доходите, предвидени в него, са неприемливи, казаха от КНСБ и КТ "Подкрепа".

"Всички параметри, които бяха заложени до момента, се предлага да бъдат удължени, без да се знае докога. Елементарна отговорност за базисни управленски решения няма кой да носи в държавата", смята главният икономист на КНСБ Любослав Костов.

Според него така се замразява политиката по доходите, което в условието на голяма инфлация, не отговаря на очакванията на обществото.