Служебният здравен министър иска до края на февруари нов Национален рамков договор

Служебният здравен министър иска до края на февруари нов Национален рамков договор

Официално преговорите за сключванет на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 година между Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския лекарски съюз (БЛС) ще започнат през следващата седмица, като целта на служебния министър на здравеопазването Илко Семерджиев е до края на месеца договорът да бъде подписан.

Това се разбра в четвъртък след последователни срещи на министъра с ръководствата на НЗОК и БЛС.

"Целта ми е да намеря баланса между двете страни в Националния рамков договор за медицинските дейности и да се опитам максимално да сближа позициите им, така че до 28 февруари ключовият за здравната система документ да бъде подписан", казал след срещите министър Семерджиев, цитиран от пресцентъра на министерството.

Той припомнил, че възстановяването на договорното начало между лекарското съсловие и Здравната каса е основен приоритет в мандата му.

Семерджиев е призовал и двете страни към гъвкавост в преговорите. Те пък са му представили своите виждания за проблемите и предложения за решения.

"Невъзможно е да направим мащабни промени за 3 месеца, но след подписването на НРД следващият парламент може да използва договореностите като база за законодателни промени", казал министър Семерджиев.

И двете страни в преговорите изразили задоволство, че новият здравен министър ще бъде гарант за сключването на договора.

Ако се съди по официалното съобщение, общото в позициите на НЗОК и БЛС е противопоставянето на някои от действията на бившия министър на здравеопазването Петър Москов.

Според председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев Националният рамков договор е крайъгълният камък за установяване на отношенията в здравната система. "Не искаме да сме вече командно-административно регулирани, както беше при предишния здравен министър", заявил лидерът на лекарското съсловие.

Относно пръстовия идентификатор, който беше основният блокиращ елемент на НРД 2016, и НЗОК, и БЛС изразили категоричната си позиция за нормативната, контролната и икономическата му несъстоятелност.

Управителят на НЗОК д-р Глинка Комитов бил категоричен, че Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ не може да бъде приложена в извънболничната помощ и въвеждането на отпечатъците там е дори опасно за здравната система.

"Икономическият ефект от идентификатора е на практика нулев", обявило ръководството на Здравната каса. Според последните данни, изнесени на сайта на НЗОК, вместо да намалят разходите в здравеопазването пръстовите отпечатъци са ги увеличили. Само за ноември, когато бе въведен автентификаторът, разходите на Касата са скочили с над 10 милиона лева.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?