Смъртността в България преди и след Ковид-19

Георги Марчев е основател, видеопродуцент и разказвач в Story Films. С опит в създаването на видеоистории в интернет, bTV и Nova. Тръгва от вестникарската и онлайн новинарската журналистика – в. "Дневник", сайтът Dnevnik.bg и в. "Капитал Daily". Завършил е журналистика и продуцентство в Университета за национално и световно стопанство. Част от авторския екип на текста под заглавие "От Истанбулската конвенция, та на Измамата к0вид-19", отличен с първо място в хакатона "Здраве на прицел" на Асоциацията на европейските журналисти – България.

Потвърдените смъртни случаи в следствие на Ковид-19 и последвали усложнения в България надминаха 30 хиляди в края на 2021 г. В социалните мрежи и в традиционните медии политици, лекари и коментатори изразяват съмнения в достоверността на информацията и посочват, че смъртността у нас и преди коронавируса е била висока.

"Тази крива на т.нар. пандемия тя си следва собствена логика, така както всяка година се е случвало с всички респираторни заболявания", посочва лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов в "Здравей, България" в интервю пред Нова телевизия през декември. Инфекционистът и педиатър доц. Атанас Мангъров казва пред Радио К2 през септември за смъртността у нас по време на пандемията: "Това не е заради Ковида, а заради начина, по който ние живеем, заради нашата здравна система, която е скапана". Той добавя, че и преди коронавируса смъртността у нас е най-висока в Европейския съюз, а понякога и в света. Мангъров обаче не цитира конкретни реални стойности на починалите у нас преди и след Ковид-19.

В множество публикации в сайтове се твърди, че има случаи на хора, починали от различна от Ковид-19 вирусна инфекция, инциденти или друга причина, но са отчетени в статистиката като починали в следствие на коронавирус.

Заради тези твърдения, Factcheck.bg направи проверка, в която ще разгледа само общата смъртност в България от 2016 г. досега, без значение от причината за летален край. За да се отстрани факторът за качеството на здравеопазването, няма да бъдат направени сравнения със смъртността в други държави, където услугата е с различно – по-ниско или по-високо, ниво. Здравеопазването в България не е било реформирано в последните години, затова ще приемем за равно условие състоянието на здравните услуги у нас.

Как се води статистика?

Статистиката в България се води от Националния статистически институт (НСИ). Данните за умиранията, както се нарича официално, включва български граждани с настоящ адрес в страната, независимо от мястото на смъртта, и чуждите граждани, които имат настоящ адрес у нас и са починали в България. Данните са на база издадени смъртни актове, каквато е методологията и в останалите европейски държави. Информацията се подава от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" при Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Данните от 2016 досега

Официалната статистика отчита ръст на общата смъртност през 2020 и 2021 г. спрямо предходните 2016, 2017, 2018 и 2019 година. В публикуваната сравнителна графика по седмици се вижда, че смъртността в края на миналата година, както и през пролетта и есента на тази година е отчетливо по-висока спрямо предходните години. Само през лятото във всички години смъртността е относително близка. В червен цвят са данните за тази година, във виолетов – за миналата.

Броят на умрелите през 2016 г. е 107 580 души, което е 2 537 случая по-малко спрямо предходната година.

Починалите през 2017 г. са 109 791 души, което е 2 211 случая повече спрямо 2016 г. През 2018 г. броят на умрелите е 108 526 души, или с 1 265 души по-малко. Смъртните случаи през 2019 г. са 108 083 души, или с 443 души по-малко.

Броят на умрелите през 2020 г. е 124 735 души – спрямо предходната година смъртните случаи се увеличават с 16 652.

До 49 седмица на 2021 г., тоест от 1 януари до 5 декември, по предварителни данни на НСИ, броят починали е по-голям от която и да е друга предходна година, включително миналата година. Окончателни данни статистическият институт ще публикува в началото на 2022 г., но в последната графика в тази публикация се вижда информацията за броя починали до началото на декември 2021 г. В 43 от 49 седмици броят смъртни случаи е по-голям тази година спрямо 2020 г., а само в 6 е по-малък.

По-висока смъртност от втората половина на 2020 г. насам

През първото тримесечие на 2021 г. (от 1-ва до 13-а седмица) броят на умрелите лица е 36 152. Спрямо същия период на миналата година смъртните случаи се увеличават със 7 491, или с 26.1%. Починалите за периода през миналата година са 28 661.

През второто тримесечие на 2021 г. (от 14-а до 26-а седмица) починалите са 33 945. Спрямо същия период на 2020 г. смъртните случаи се увеличават с 8 754, или с 33.8%, а спрямо първото тримесечие на 2021 г. намаляват с 2 601, или със 7.1%. Починалите за периода през 2020 г. са 25 371.

През третото тримесечие на 2021 г. (от 27-а до 39-а седмица) броят на умрелите лица е 30 071. Спрямо същия период на миналата година смъртните случаи се увеличават с 4 463, или със 17.4%, докато спрямо второто тримесечие на 2021 г. намаляват с 4 276, или с 12.4%. Общо починали за същия период за 2020 г. са 25608.

При равни други условия – състояние на здравната система, поява на сезонни грипни вируси, както и всички останали заболявания, проверката на Factcheck.bg установи, че има повишена обща смъртност през 2020 г. и още по-голям ръст на леталните случаи по предварителните данни за 2021 г. – до 5 декември, според официалната статистика на НСИ.

Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg, проект на Асоциацията на европейските журналисти – България срещу дезинформацията.