Сметки на ПИБ за 44 млн. лв. са запорирани по искане на Румъния

Случаят е във връзка с разследване за измама в земеделието

По искане на Румъния български частен съдебен изпълнител е запорирал авоари на "Първа инвестиционна банка" за 44.133 милиона лева. Част от запорното съобщение бе публикувано първо във Фейсбук профила на сайта "Биволъ". Mediapool се сдоби с факсимиле на целия документ, чиято автентичност бе потвърдената от Камарата на частните съдебни изпълнители.

Сумата от 44 млн. лв. представлява значителна част от печалба на банката за деветте месеца на 2016 г. Според данни на "Банков надзор" към Българската народна банка (БНБ) печалбата на финансовата институция към 30 септември е 55 млн. лв.

"Първа инвестиционна банка" бе една от двете банки, на които БНБ разпореди да увеличи капиталовите си буфери след прегледа на активите през лятото. Трезорът трябва да увеличи капитала си с 205.7 млн. лв. до април 2017 г.

Изпълнителният лист за запора е издаден на 16 ноември тази година от частния съдебен изпълнител Уляна Димоларова. Обезпечението е допуснато от Софийския градски съд на 8 ноември по искане и в полза на Министерството на земеделието и селското развитие на Румъния. Румънското министерство е задействало процедурата по инициатива на Агенция за плащания и участие в земеделието.

Става въпрос за разследване в Румъния срещу корупция по програмата за раздаване на храни на бедни.

От ПИБ коментираха пред Mediapool, че първи са подали сигнала до румънските власти и че работят по изясняване на "правните аспекти по запорите".

Защо е запорът

Преди малко повече от година румънското разследващо звено "Антикорупция" обискира офиси на местната Агенция за плащания и участие в земеделието, която сега инициира запора. Задържани са бивши нейни шефове във връзка със схема от 2013 г., по която изчезват 26 млн. евро от европейската програма за хранителни помощи за най-нуждаещите се.

Разследването се извършва съвместно с Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и румънското разузнаване.

Разследването е по събития, които се случват през 2012 година. Тогава румънската Агенция за плащания и участие в земеделието възлага няколко поръчки на българската фирма "Ви Ем Корпорейшън" ЕООД, регистрирана в София. Според първия договор на стойност близо 20 милиона евро, румънската държавна агенция трябвало да получи олио от българската компания.

Вторият договор е за замяна на брашно с ечемик. Сделката е за над 6 милиона евро, но българите взели парите и ечемика, но така и не доставили брашното, описва хронологията на аферата "Биволъ".

Следва опит на румънската държавна агенция да си върне парите чрез банковите гаранции, които българската фирма е представила заедно с кандидатурата си. Гарантираната сума е в размер на 31.5 милиона евро.

ПИБ, която е издала гаранциите, обаче отказва да плати, твърдейки, че румънската агенция е извършила плащания към банкова сметка различна от тази, която е била договорена. Българската банка твърди още, че държавната агенция не е превела парите в сметката, която компанията е открила в ПИБ, а някъде другаде.

Разследващите журналисти са установили, че тези пари най-вероятно са отишли в сметка в Кипър. На хартия българската компания се притежава и управлява от Валери Петров, малоимотен от София. На хартия той върти фирма, декларирала за 2011 г. 1.7 млн лева нетни приходи от продажби. Всъщност Петров живее на улицата и има единствено една каруца, откриват разследващите журналисти.

ПИБ: Първи подадохме сигнала

"Първа инвестиционна банка" АД първа подаде сигнал до компетентните органи в лицето на ОЛАФ, Румънската главна прокуратура, ДАНС и Специализираната прокуратура в България относно обстоятелства, свързани с преводи извършени от румънската Агенция за плащания и участия в земеделието (АПИА). Банката и нейни служители максимално съдействаха, като предоставиха информация и документи, с които разполагат. В резултат, румънската прокуратура повдигна обвинения на високопоставени служители в АПИА", коментираха за Mediapool от ПИБ.

"Запознати сме с наложения запор по определение на ВКС, което води до странна правна ситуация. Българският съд допуска изпълнение на румънски съдебен документ в България, въпреки че изпълнителното дело, образувано въз основа на същия документ в Румъния, е прекратено и са отменени като незаконосъобразни действията на румънските съдебни органи срещу банката. От друга страна по образувано по молба на банката дело срещу АПИА още през 2014 година вземанията на АПИА от банката са запорирани и всички банки са уведомени. Всяко плащане в изпълнение по запорното съобщение в полза на АПИА ще бъде в нарушение на обезпечителната заповед на българския съд", допълниха от банката.

Оттам добавиха, че нейни юристи са ангажирани с казуса и ще продължат да работят по него, в това число по изясняване на конкретните правни аспекти по запорите.

Какво направи българската прокуратура

През 2014 г. описаният случай предизвика интереса на българската специализирана прокуратура, която бе сезирана от двамата изпълнителни директори на ПИБ Димитър Костов и Васил Христов за това, че фирмите "Зитера" ООД и "Ви Ем Корпорейшън" ЕООД са получили кредити на стойност от съответно 14 842 800 евро и 31 784 963 евро, които не са изплатили.

Както Mediapool писа, тогава първоначалният ход на делото бе на път да се обърне срещу ПИБ, тъй като проверка, назначена на БНБ във връзка със сигнала, установява, че в двата случая ръководството на ПИБ е допуснало редица нарушения на Закона за кредитните институции (ЗКИ), на Наредба №7 на БНБ, както и на вътрешните правила на частната банка.

Според заключенията на проверяващите въпросните банкови гаранции и кредити са одобрени "без елементарни проверки", без да е посочена целта на единия заем, начина на погасяването му, без да са попълнени задължителни реквизити в заявлението и дори без да са проверени обстоятелствата, описани от кредитоискателя.

Нещо повече – в случая с отпускането на по-големия заем, от ПИБ дори не са уведомили БНБ, че разрешават кредит в такъв размер, не са поискали икономическа обосновка и бизнес-план от фирмата, която е кандидатствала. И в двата случая проверяващите установяват разминаване между датите - когато е постъпило искането за кредит от клиента, когато по него е изготвено становище от кредитен експерт и когато окончателно са одобрени и сключени договорите.

Другото общо между двата случая, дебело подчертано в доклада на БНБ, е, че и по двата договора за заем авалист (поръчител – бел.ред.) е небезизвестният Иван Георгиев Танев, син на бившия земеделски министър в правителството на Любен Беров – Георги Танев.

Иван Танев, известен с прякора си Универсалния, бе разследван като лидер на престъпна банда за източване на ДДС от края на 2012 г., когато след показна акция, кръстена "Универсалните", МВР обяви, че е разбило престъпна група, ощетила бюджета с най-малко 16 млн. лева. Към момента Танев продължава да е издирван от Интерпол с червена бюлетина.

Разследването на българската прокуратурата обаче така и не тръгва по следите на скандално отпуснатите кредити. През 2015 година делото бе пратено в Софийската градска прокуратура (СГП), където е образувано дело по чл.248а от НК. Това е дело за получаване на кредит по облекчени условия след предоставяне на неверни данни. Наказва се с до 1 година затвор. Макар производството да се води срещу неизвестен извършител, уязвими по този текст са само кредитополучателите и поръчителят.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес