Сметките около исканията на хората с увреждания продължават

Продължава работата по финансовите разчети за това колко ще струва осигуряването на лична помощ за хората с увреждания. Към момента няма данни какви са реално потребностите на различните групи хора, стана ясно в петък след среща на протестиращи майки и омбудсмана Мая Манолова със социалния министър Бисер Петков.

Срещите ще продължат и в следващите 3 дни, а във вторник ще има заседание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.

Омбудсманът и майките настояват максималната лична помощ на месец да е една и половина минимална заплата, но на нея да имат право само най тежките случаи, които са са около 10 000.

Така при сегашния размер на минималната заплата от 510 лева таванът на помощта ще е 765 лева на месец.

Манолова съобщи, че в момента 80 000 са хората, които имат нужда от чужда помощ, но ако се извадят тези, които са настанени в институциите, става въпрос за 77 хиляди души с увреждания, на които ще трябва лична помощ по новия законопроект.

"77 000 са лицата с увреждания, които имат нужда от чужда помощ. Елементарната сметка би била на тези 77 хиляди да сметнем средно по някакви часове и да ги умножим по някакво число, но не това е смисълът на предложението на майките на деца с увреждания", обясни Мая Манолова.

Манолова коментира, че в системата за лична помощ се харчат около 200 млн. лв. годишно, но има нужда от преразглеждане на разпределянето на средствата.

“Трябва да се прегледа начинът, по който се харчат тези пари и системата да се преподреди. В момента няма никаква разлика, свързана с потребностите на лицето с увреждания – дават се по 90 лева независимо дали то е в будна кома, неподвижно, или става дума за лице, което работи, но има трудности с придвижването и трябва да бъде подкрепен друг обем асистентски грижи. Т.е., този подход даваме едни пари, равни за всички – не е добър. Не отразява специфичните нужди на тази уязвима група“, посочи тя.

Майките искат индивидуална оценка по методика, която да е приложение към закона.

Те настояват социален работник да прави преценка след лична среща с детето или възрастния с увреждане.

Манолова подчерта, че идеята да се правят индивидуални оценки за потребностите на лицата е една от основните точки в реформата, с която се занимава социалното министерство.

“Ако държавата ще подкрепя, е нормално тази подкрепа да бъде целева, конкретна и съобразно нуждите“, коментира тя.