Сметната палата издирва безуспешно 7 бивши депутати, укрили имотното си състояние

Сметната палата издирва безуспешно седем депутати от 39-тото Народно събрание, които не са подали декларации за имотно състояние според изискванията на Закона за публичност на имуществото на лица на висши държавни длъжности. Това съобщи председателят на палатата проф. Валери Димитров в понеделник.

На тези лица трябва да се връчи акт за глоба, защото не са изпълнили задълженията си според закона, обясни той. За тях обаче няма никакви лични данни с последен адрес на работа и местоживеене и служителите на палатата не могат да им връчат актовете. Бившите депутати, минали в “нелегалност” са: Величко Клингов, Димитър Дойченов, Лиляна Кръстева, Мустафа Хасан, Наим Наим, Недялко Калъчев и Христо Марков.

Още 15 бивши висши държавници, сред които 10 депутати, трима зам.-областни управители, председателят на Гражданска защита и един главен секретар на Министерството на икономиката подлежат също на глоба заради неподадени декларации. Те обаче са били издирани, но само един се е явил и е подписал акта с придружителното писмо за прекратяване на наказателното производство, а още едни е изпратил по куриер имотната си декларация.

Справка в закона сочи, че глобата за неподадена декларация е между 500 и 1000 лева, а за повторно нарушение – между 2000 и 5000 лв.

Според председателя на Сметната палата наложените глоби на 22-мата нарушители са различни, но в рамката на посочения размер.

С написването на акт за глоба се изчерпват правомощията на палата за проследяване на имущественото състояние на представителите на висшата държавна власт при влизането, престоя и излизането им от властта, обясни проф. Димитров.

Палатата ще инициира въвеждането на електронен регистър на имуществените декларации на правоимащите, както и на политическите партии. Така ще бъде облекчен общественият достъп до информацията за материалното състояние както на висшите държавни служители, така и на партиите.

По повод ревизията на Сметната палата, извършена върху цялостната дейност на Държавната комисия по хазарта в периода 2003-2004 г., председателят на палатата обясни, че за първи път одиторите са направили всестранна и цялостна проверка на функциите на един държавен орган, а не само на изразходването на финансовите му средства.

Докладът от проверката бе огласен миналата седмица и показа сериозни нарушения в работата на регулиращия хазарта орган, като, например, издаване на две разрешения за отваряне на игрални казина без необходимия набор от документи, издаване на лиценз за бинго зала в “съкратен” срок от 3 дни и необосновано бавене на други разрешения при наличие на всички документи.

Според главния одитор, участвал в проверката - Лили Терзиева, всички констатации са изложени на няколкостотин страници и в тях недвусмислено са аргументирани всички нарушения на комисията по хазарта. Тя каза, че всички бележки и възражения на комисията са били изслушани преди докладът да бъде публикуван.

След публикуването му от Комисията по хазарта коментираха пред Mediapool, че повечето от изнесените неща в него са “пресилени”, а с други са принципно съгласни. От регулиращия хазарта орган казаха също, че нямат вина за несъвършенствата в нормативната уредба, които са причина одиторите да съзират нередности в работата им.  

Ако прокуратурата намира данни за престъпление в резултатите от проверката, тя може да се самосезира, коментира председателят на Сметната палата Валери Димитров. Той каза също, че проверката е показала избирателност, с която Комисията по хазарт е провеждала при издаването на лицензи, което може да доведе до изкривяване на хазартния пазар.