Сметната палата отказва да следи изхарчените пари за агитация преди референдума

Експертите пуснали писмо до ЦИК, с което искат да не им се вменяват задължения

Сметната палата отказва да следи изхарчените пари за агитация преди референдума

Сметната палата отказва да следи финансовите отчети на инициативните комитети, които ще провеждат кампания за ядрения референдум на 27 януари. Това съобщиха за Mediapool от Централната избирателна комисия (ЦИК) в петък.

Дни преди Коледа в ЦИК се е получило писмо, с което от Сметната палата настояват комисията да отмени част от свое решение, според което четирите регистрирани инициативни комитета трябва да се отчитат пред финансовата институция за изразходваните от тях пари. Според решението на ЦИК, след приключване на информационно-разяснителната кампания, палатата трябва да провери коректността на отчетите. Аналогична практика се прилага при провеждането на избори, а законът за референдумите препраща към Изборния кодекс.

От Сметната палата обаче твърдят, че след като в специалния закон за референдумите няма изрично разписан текст, че финансирането на агитационната кампания подлежи на проверка, то те не трябва да правят такава.

ЦИК от своя страна са категорични, че разпоредбата на Изборния кодекс трябва да се приложи, още повече, че има ясни правила с какви пари може да се финансира кампанията за референдума и с какви не е позволено.

"Ние сме взели нашето решение, ще обсъдим и писмото на Сметната палата, но това са средства, които не са малки суми и е редно да се прави проверка за коректността“, обясни пред Mediapool говорителят на комисията Ралица Негенцова.

По неофициална информация действията на Сметната палата могат да бъдат разтълкувани по два начина. Едната версия е недостатъчна информираност на институцията, че според специалния закон неуредените моменти за провеждане на референдума се провеждат по нормите в Изборния кодекс. Другата, по-вероятна теза е, че това е вид "услуга“ към някои от по-големите, парламентарно представени комитети.

Според решение на ЦИК агитационната кампания "за" и "против" развитие на ядрената енергетика чрез изграждане на нова ядрена централа може да се финансира с дарения или лични средства на членовете на инициативните комитети, които да не надхвърлят 2 000 000 лева.

Партийната субсидия, от която могат да се възползват парламентарно представените комитети – този на БСП, ДСБ и 76-те депутати от ГЕРБ, не трябва да влиза в употреба за кампанията. Щом, обаче, няма да има контрол от страна на Сметната палата, няма как да се докаже дали не са ползвани и пари от държавното финансиране на партиите, което пък ги прави неравнопоставени. "Най-малкото единият от комитетите - ЕНП на Мария Капон - няма как да финансира с държавни пари кампанията си. ДСБ пък не може да се мери с получаваните от ГЕРБ пари", твърдят експерти. 

Все още не е ясно дали ЦИК ще се съобрази с писмото на Сметната палата и ще отмени решението си. Предварителната нагласа е това да не се случва. Но дори и да го остави в сила, Централната избирателна комисия няма как да задължи Сметната палата да го спази. 

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?