Сметната палата се захваща да проверява дали инженери карат таксита

Сметната палата ще проверява как завършилите висше образование се реализират на пазара на труда с цел да се установи ефективно ли се харчат влаганите от държавата средства във висшето образование. Това обяви във вторник при представянето на одитната програма на Сметната палата за тази година нейният председател Валери Димитров.

Одитът ще обхваща Министерството на образованието, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта, Националната агенция за оценяване и акредитация.

Ще бъдат проверявани осем университета - техническите университети в София и Варна, медицинските университети в София и Пловдив, Аграрният университет в Пловдив, Бургаският университет "Проф. Асен Златаров", Великотърновският университет, Икономическият университет в Варна.

“Това е една мащабна задача, която ще даде пълна картина на проблема с реализацията на завършилите висше образование. Целта е да видим има ли задоволителен резултат от разходването на публични средства в тази насока, т.е. това, което харчи държавата чрез различни институции, дали постига резултат, на пазара на труда има ли добри специалисти”, коментира Димитров.

“Да видим дали инженерите карат таксита или са сервитьори. Дали се реализират на пазара на труда в чужбина. Дали държавните университетите поддържат специалности, от които обществото няма потребност”, допълни той.

“Години наред държавните висши учебни заведения бяха извън обхвата на Сметната палата“, отбеляза зам.-председателят на палатата Цветан Цветков. Той заяви, че при заверките на годишните финансови отчети на университетите са открити много сериозни слабости, най-вече с начина на заприходяване и управление на техните активи. “Те се отнасят с известна академична небрежност по начина на управление и отношението си към активите, с които разполагат, а така също и с начина на събиране и управление на приходите от различни дейности. Университетите са второстепенни разпоредители към Министерството на образованието и получават много сериозни финансови ресурси”, допълни Цветков.

Сметната палата обаче не е първата институция, която се е сетила да търси отговори на въпроса за реализацията на българските студенти и много от въпросите, които тя тепърва ще проучва, вече имат отговор.

Реализацията на завършващите висше образование у нас вече от две години се отчита от рейтинговата система на висшите училища у нас. Ясно е, например, че завършващите всички медицински университети в страната са с 90-100% реализация по специалността. Интересен факт е, че всеки втори студент не се реализира на българския пазар, но пък всеки трети студент по медицина у нас е чужденец.

Сред завършилите техническите университети в София и Варна, според рейтинговата система, също има ниска безработица и висока реализация по специалността. Те получават и сравнително висок осигурителен доход.

На база данните от рейтинговата система Министерството на образованието започна да прилага диференцирано заплащане за топ университетите и професионални направления. И въпреки че от години се знае, че има пренасищане на пазара за някои специалности и че цели университети не произвеждат качествен продукт, държавата досега не е използвала лостовете, с които може да регулира тези процеси.

От бизнеса отдавна настояват държавата да финансира обучението само в специалности, които са нужни на пазара на труда, а всички останали да се финансират изцяло от студентите при тяхно желание. Досега обаче не са предприети стъпки в тази посока.