Сметната палата установи “десетгодишен провал“ на електронното здравеопазване

Липсват базови електронни услуги като рецепти и направления и интегрирана здравна система

Сметната палата установи “десетгодишен провал“ на електронното здравеопазване

Десетгодишен провал на институциите, ангажирани с внедряването на електронно здравеопазване у нас, установи одит на Сметната палата в периода 2012-2016 година. Проверката констатира, че макар електронното здравеопазване да е уж постоянен приоритет във всички правителствени програми и национални здравни стратегии пред последното десетилетие, България все още няма изградена интегрирана здравно-информационна система, която да осигурява необходимата информация за нуждите на управлението и на гражданите.

Отговорност за управленските решения през одитирания период носят шестима министри на здравеопазването, петима управители на НЗОК и шестима директори на Националния център по обществено здраве и анализи. Изграждането на електронното здравеопазване е осъществявано в условията на много чести структурни и кадрови промени както на високите управленски нива, така и на ниво експертен персонал, отчитат одиторите

Без електронна рецепта, пълно здравно досие и здравен портал с услуги

“Почти 10 години след осъзнатата и стратегически декларирана необходимост не са създадени електронно направление, електронна рецепта и други софтуерни приложения за обмен на данни в реално време“, се казва в одита.

Не е изградено пълно електронно здравно досие, което да осигури на гражданите и медицинските специалисти необходимата информация за вземане на адекватни решения в процеса на диагностика, лечение и рехабилитация. НЗОК поддържа частично здравно пациентско досие, като информацията се акумулира и представя на здравноосигурените лица посредством персонализирана информационна система, но и тя се нуждае от усъвършенстване.

Одитът констатира, че информацията в съществуващите електронни здравни досиета е непълна и неточна. Например, при тестване е установено изкривяване на здравното състояние на пациент и отчетена несъществуваща хоспитализация.

Друга констатация на проверяващите е, че на фона на бързото развитие на електронното здравеопазване в другите европейски държави, обменът на данни в реално време между информационните системи и регистрите у нас продължава да бъде “непостигнато предизвикателство“.

Няма работещ Национален здравен портал, който да бъде използван като единна точка за достъп до електронни здравни услуги и предоставяне на важна информация за здравна профилактика, здравно образование и др.

Многократен провал на интегрираната здравна система и неусвоени милиони

От 2012 г. досега са направени няколко безуспешни опита за реализиране на проекти за създаване на интегрирана национална здравно информационна система, обществените поръчки са прекратявани с различни мотиви, в т.ч.: липса на ясна концепция за изграждането на системата и  на план за необходимите финансови ресурси; дублиране на функционалности и проекти на други институции и др. Действията на Министерството на здравеопазването не са обсъдени  и съгласувани с НЗОК като ключов участник в здравно-информационната система на здравеопазването.

Например през 2012 г. са открити последователно две процедури за обществени поръчки по проект за изграждане на национална здравно информационна система, като първата е прекратена от министъра на здравеопазването, а втората е обжалвана и Комисията за защита на конкуренцията отменя решението на министъра на здравеопазването за откриване на процедурата като незаконосъобразно. Така поради невъзможност да бъде изпълнен в срок, през април 2013 г. проектът е прекратен и средствата по безвъзмездната финансова помощ в размер на 9.7 млн. остават неусвоени. Следващият опит е през 2014 г. – друг проект за изграждане на здравна информационна система е одобрен за финансиране със средства от Публичната инвестиционна програма “Растеж и устойчиво развитие на регионите“ в размер на 12 млн. лв.

През юни 2014 г. от Министерството на здравеопазването е открита процедура за възлагане на обществена поръчка, но два месеца по-късно е прекратена и осигурените средства не са усвоени. Неуспехите показват, че цялостната организация на процеса по планиране и реализация на проектите за електронно здравеопазване и обществените поръчки е неефективна и се нуждае от съществено подобряване.

По време на одита Министерството на здравеопазването е в процес на разработване на нов проект за кандидатстване за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Добро управление“ 2014-2020 за финансиране на изграждането на национална здравна информационна система. Към настоящият момент, договорът за предоставяне на финансова помощ на стойност 12 млн. лв. е подписан и изпълнението на проекта предстои.

Работата на парче прави обменът на данни невъзможен

Отделните информационните системи и регистри в здравеопазването не са интегрирани и обмен на данни в реално време между тях не се осъществява, отчита още одитът..
Автоматичен обмен на данни между информационните системи на НЗОК, на Национален център по обществено здраве и анализи и на Министерството на здравеопазването не се осъществява.

Не е регламентиран и механизъм за съпоставка и контрол на данните между техните информационните системи в случаите, в които нормативната уредба изисква събирането на едни и същи данни от различни институции.

И гражданите са недоволни от състоянието на е-здравеопазването

Резултатите от проведеното национално представително изследване на удовлетвореността на гражданите от реализацията на електронното здравеопазване потвърждават наличието на съществени пропуски в дейността на институциите.

Делът на на запознатите с електронно здравеопазване е 47 %, а удовлетвореност от дейността на институциите за реализация на електронното здравеопазване едва 8 % .

Още по-малък е процентът – 5 на сто на удовлетворените от пълнотата и актуалността на информацията на интернет страниците на държавните институции, свързани с електронното здравеопазване.

Ева 8% от гражданите имат достъп до своето електронно здравно досие, а 9 % ползват наличните електронни здравни услуги.

Доверие в защитата на личните данни, обработвани за целите на електронното здравеопазване имат 5 % , а 22% имат частично доверие.

Ниско е доверието и към вече отменената система за пръстова идентификация в болниците – едва 18%.

Въз основа на одита Сметната палата е дала на министъра на здравеопазването 20 препоръки и на управителя на НЗОК – 7 препоръки, които трябва да се изпълнят до края на следващата година.

Споделяне
Още по темата
Още от България