Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Сметната палата установи “десетгодишен провал“ на електронното здравеопазване

Липсват базови електронни услуги като рецепти и направления и интегрирана здравна система

3 коментара
Сметната палата установи “десетгодишен провал“ на електронното здравеопазване

Десетгодишен провал на институциите, ангажирани с внедряването на електронно здравеопазване у нас, установи одит на Сметната палата в периода 2012-2016 година. Проверката констатира, че макар електронното здравеопазване да е уж постоянен приоритет във всички правителствени програми и национални здравни стратегии пред последното десетилетие, България все още няма изградена интегрирана здравно-информационна система, която да осигурява необходимата информация за нуждите на управлението и на гражданите.

Отговорност за управленските решения през одитирания период носят шестима министри на здравеопазването, петима управители на НЗОК и шестима директори на Националния център по обществено здраве и анализи. Изграждането на електронното здравеопазване е осъществявано в условията на много чести структурни и кадрови промени както на високите управленски нива, така и на ниво експертен персонал, отчитат одиторите

Без електронна рецепта, пълно здравно досие и здравен портал с услуги

“Почти 10 години след осъзнатата и стратегически декларирана необходимост не са създадени електронно направление, електронна рецепта и други софтуерни приложения за обмен на данни в реално време“, се казва в одита.

Не е изградено пълно електронно здравно досие, което да осигури на гражданите и медицинските специалисти необходимата информация за вземане на адекватни решения в процеса на диагностика, лечение и рехабилитация. НЗОК поддържа частично здравно пациентско досие, като информацията се акумулира и представя на здравноосигурените лица посредством персонализирана информационна система, но и тя се нуждае от усъвършенстване.

Одитът констатира, че информацията в съществуващите електронни здравни досиета е непълна и неточна. Например, при тестване е установено изкривяване на здравното състояние на пациент и отчетена несъществуваща хоспитализация.

Друга констатация на проверяващите е, че на фона на бързото развитие на електронното здравеопазване в другите европейски държави, обменът на данни в реално време между информационните системи и регистрите у нас продължава да бъде “непостигнато предизвикателство“.

Няма работещ Национален здравен портал, който да бъде използван като единна точка за достъп до електронни здравни услуги и предоставяне на важна информация за здравна профилактика, здравно образование и др.

Многократен провал на интегрираната здравна система и неусвоени милиони

От 2012 г. досега са направени няколко безуспешни опита за реализиране на проекти за създаване на интегрирана национална здравно информационна система, обществените поръчки са прекратявани с различни мотиви, в т.ч.: липса на ясна концепция за изграждането на системата и  на план за необходимите финансови ресурси; дублиране на функционалности и проекти на други институции и др. Действията на Министерството на здравеопазването не са обсъдени  и съгласувани с НЗОК като ключов участник в здравно-информационната система на здравеопазването.

Например през 2012 г. са открити последователно две процедури за обществени поръчки по проект за изграждане на национална здравно информационна система, като първата е прекратена от министъра на здравеопазването, а втората е обжалвана и Комисията за защита на конкуренцията отменя решението на министъра на здравеопазването за откриване на процедурата като незаконосъобразно. Така поради невъзможност да бъде изпълнен в срок, през април 2013 г. проектът е прекратен и средствата по безвъзмездната финансова помощ в размер на 9.7 млн. остават неусвоени. Следващият опит е през 2014 г. – друг проект за изграждане на здравна информационна система е одобрен за финансиране със средства от Публичната инвестиционна програма “Растеж и устойчиво развитие на регионите“ в размер на 12 млн. лв.

През юни 2014 г. от Министерството на здравеопазването е открита процедура за възлагане на обществена поръчка, но два месеца по-късно е прекратена и осигурените средства не са усвоени. Неуспехите показват, че цялостната организация на процеса по планиране и реализация на проектите за електронно здравеопазване и обществените поръчки е неефективна и се нуждае от съществено подобряване.

По време на одита Министерството на здравеопазването е в процес на разработване на нов проект за кандидатстване за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Добро управление“ 2014-2020 за финансиране на изграждането на национална здравна информационна система. Към настоящият момент, договорът за предоставяне на финансова помощ на стойност 12 млн. лв. е подписан и изпълнението на проекта предстои.

Работата на парче прави обменът на данни невъзможен

Отделните информационните системи и регистри в здравеопазването не са интегрирани и обмен на данни в реално време между тях не се осъществява, отчита още одитът..
Автоматичен обмен на данни между информационните системи на НЗОК, на Национален център по обществено здраве и анализи и на Министерството на здравеопазването не се осъществява.

Не е регламентиран и механизъм за съпоставка и контрол на данните между техните информационните системи в случаите, в които нормативната уредба изисква събирането на едни и същи данни от различни институции.

И гражданите са недоволни от състоянието на е-здравеопазването

Резултатите от проведеното национално представително изследване на удовлетвореността на гражданите от реализацията на електронното здравеопазване потвърждават наличието на съществени пропуски в дейността на институциите.

Делът на на запознатите с електронно здравеопазване е 47 %, а удовлетвореност от дейността на институциите за реализация на електронното здравеопазване едва 8 % .

Още по-малък е процентът – 5 на сто на удовлетворените от пълнотата и актуалността на информацията на интернет страниците на държавните институции, свързани с електронното здравеопазване.

Ева 8% от гражданите имат достъп до своето електронно здравно досие, а 9 % ползват наличните електронни здравни услуги.

Доверие в защитата на личните данни, обработвани за целите на електронното здравеопазване имат 5 % , а 22% имат частично доверие.

Ниско е доверието и към вече отменената система за пръстова идентификация в болниците – едва 18%.

Въз основа на одита Сметната палата е дала на министъра на здравеопазването 20 препоръки и на управителя на НЗОК – 7 препоръки, които трябва да се изпълнят до края на следващата година.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

3 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. анита хегерланд
    #3

    В ЕС, която осигурява финансирането и е изготвила концепцията, има орган, директива и мрежа за електронно здравеопазване. Те ще съдействат да се направи така, че да е съвместима с останалите страни. Може дори да препоръчат и фирми, които да я направят.

  2. Знайко
    #2

    Ах, каква изненада! На фона на електронното правителство, за което се похарчиха неколкостотин милиона и резултатите са горе-долу същите.

  3. pump it!
    #1

    Никой няма да попита защо Готски и Софиянски в далечната 2001 изгониха Аремис-софт. Бозукова - ти що не се поинтересуваш?

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.