Смисълът от третия мандат: докато Радев си "блъска главата"

Третият мандат за съставяне на правителство в този парламент може и да бъде успешен, макар вероятността за обратното да е по-голяма към момента. Аргументите за ново правителство без избори са три.

Първо, според социологическите прогнози един нов парламент няма да е много по-различен от сегашния - на мястото на ИТН може да се окаже нова путиниска формация. Ако това стане, след три месеца служебно безвремие ще се окажем отново в същата долна ниска точка на дневния ред и ще се чудим какво правителство може да се създаде: дали е по-добре в него да влязат петорно изпраните политици, за да се държат настрана путинистите.

Второ, основанията за гласувания вот на недоверие бяха фалшиви. "Предателството" за "Ма-ке-до-ни-яяя" се оказа всъщност голям дипломатически успех на България (ако може да се нарече успех решаването на проблем, който предходно управление на страната е създало). "Крахът на финансовата политика" също се саморазвенча като въображаем, при наличието на рекорден ръст на промишленото производство, бюджетен излишък и голям финансов резерв. Тезата за това, че българската инфлация е породена (една трета) от правителството също е сапунен мехур, който може да се спука с познания по аритметика от трети клас. Истината е, че малки отворени икономики с по-ниски ценови нива от Германия, Франция или Великобритания имат по-висока инфлация от тези държави.

Вярно е обаче, че правителството падна заради (често неразбираемото) неразбирателство между коалиционните партньори - най-вече между ИТН и останалите. За причините за това неразбирателство се е говорило много и най-важната от тях е, че ИТН нито действаше, както изборният му мандат повелява (т.е. да променя модела ГЕРБ-ДПС), нито убеди някого, че е достатъчно самостоятелен политически играч, а не някаква скрита патерица точно на въпросните две партии. В комбинация с токсичния език на уж "изчегъртването", който ИТН използва, тази партия се превърна в централен управленски проблем в последните три парламента. Ако този проблем не може да се реши или поне неутрализира по някакъв начин, смисъл от разговори за възстановяване на някаква четворна коалиция няма. Скептиците в това отношение имат съвсем сериозни основания.

Та третият аргумент в полза на опита да се създаде правителство в този парламент е, че с избистрянето на коалиционните отношения и обвързване на партньорите към мандата им, централният дефект на четворния формат евентуално може да бъде саниран. Въпреки оправдания скептицизъм в това отношение, може да се направят стъпки, които да повишат шансовете за успех.

Възможните формули

1. Ако президентът Радев даде третия мандат на ИТН, това ще е краят на цялото упражнение, най-малкото поради това, че ПП няма да разговарят с ръководството на тази партия.

2. Даването на мандат на БСП ще направи създаването на правителство по-трудно, отколкото даването му на ДБ. Това е така, защото БСП има специфична позиция по отношение на войната в Украйна, руския газ и изгонените руски дипломати. Тези позиции не може да са позиции на едно ново управлние, защото освен от БСП те се споделят единствено от "Възраждане". Основната партия в един нов управленски формат пак ще е ПП и тя няма как да се ангажира с такива тези - още по-малко зад тях ще застанат ДБ. В този смисъл БСП, за да реализира успешен мандат, ще трябва предварително да се откаже от подобни позиции, което не е вероятно да стане. А всъщност в едно вече създадено управление тези проблеми могат да се решат по естествен път. За оръжията за Украйна вече има някаква работеща формула, която с доза лицемерие се приема от социалистите - изнасяме оръжие през трети страни и даряваме за Украйна като ЕС. За руския газ прагматиката така или иначе ще надделее - всяко правителство трябва да се готви за ситуация със спрян руски газ за цяла Европа. В този контекст е безсмислено да се разсъждава за връщане към дългосрочните договори с "Газпром" или за сключване на нови преди края на войната. А който покани отново изгонените руски дипломати, трябва да се подготви за сериозен обществен отпор и протести. Да не говорим, че България само ще се дискредитира с една подобна стъпка.

3. По-добре е правителството да е съставено от ПП, БСП и ДБ, а ИТН да даде подкрепа без да има министри в него. След всички изговорени приказки е ясно, че хората на Слави нито са в един екип с останалите, нито искат да бъдат в такъв екип. Оставайки отвън, те ще запазят по най-добър начин критическата дистанция, която така или иначе поддържат. И ще могат да контролират през парламента дали правителството изпълнява поетите ангажименти или не.

4. Предварително трябва да има яснота по ключовите разпоредби на основните закони, които новото четворно управление ще приеме в следващата година. Тук трябва да влязат антикорупционните закони, наказателната отговорност на главния прокурор, останалите мерки в плана за възстановяване и устойчивост, разрешаването на останалите проблеми в пенсионната система и т.н. Това е доста работа и президентът Радев би трябвало да бъде максимално гъвкав със сроковете, ако има реална надежда за съставяне на правителство. Наличието на програма, изработена от ПП, е добро начало, но е важно да се влезе и в достатъчно конкретика по определени теми - например, структурата на КПКОНПИ и общия кандидат за неин председател.

5. Проблемът със строителството на пътища трябва да намери принципно решение. Моделът ГЕРБ - даване на пари авансово, без гаранции и без държавна поръчка - трябва да бъде ревизиран. Необходимо е да се заложат контролни механизми при харченето на милиарди обществен ресурс. Същевременно ИТН имат аргумент, че договорите с фирмите, досегашни бенефициенти, трябва да се изпълняват. Макар и трудно, съчетаването на двата приоритета не е невъзможно. Но ИТН трябва да престанат да действат като лобисти на въпросните фирми и да ходят на протести заедно с тях.

6. Спорът дали правителството да е технократско или да не се свежда до това дали политическите лидери да са в него. ИТН поставиха условия за неучастие на Петков и Василев в кабинета, а БСП само за Петков, но явно с желание Корнелия Нинова да е министър. Всички тези сметки не са принципни, но така или иначе са на масата. За да ги заобиколят, ДБ предлагат "технократското" решение, което отново би било с премиер от ПП, но би оставило партийните лидери извън кабинета. При него, а и при всяко едно друго решение е добре да се създаде и формален коалиционен лидерски съвет, на който трудни политически въпроси да се изясняват преди да влязат в кабинета, НС и даже публичното пространство. Това не е единствената възможна формула, но е някаква база за сериозни разговори.

7. Проблемът с разцеплението в ИТН трябва да намери някакво решение. Отцепилите се също трябва да бъдат приобщени към управляващото мнозинство. Ако тяхната бройка се удвои, те може да бъдат и математически достатъчни за мнозинство, но поне към този момент това не изглежда много вероятно. Напрежение между независимите и ИТН ще е допълнителен фактор за нестабилност, който трябва да бъде отчетен от самото начало.

В търсене на способността за ефективно мислене

Гаранция за успех на третия мандат, разбира се, няма. Но си струва да бъде направен сериозен опит с него. Най-важното е, че ще се избегнат нови три месеца "служебно" управление, което нито може да извършва смислени реформи, нито да задава дългосрочна линия на политика, нито да взима екзистенциално важни решения за страната. Да припомним, че според чл. 64(2) на Конституцията: "В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства". България е парламентарна република и всички ключови решения се вземат от парламента. Разпускането му без особена причина (и то за четвърти път в рамките на година и нещо) не е добър сигнал, нито белег за висока политическа култура. А и има кървава война в двора на съседите.

Германия също е страдала във Ваймарския период от парламентарна и правителствена нестабилност и за да се справи с нея след 1949-а година, въвежда две иновации. Едната и ние я имаме - бариера за влизане в парламента (в Германия е пет процента, а при нас е сравнима - четири). Другата иновация я нямаме - това е конструктивният вот на недоверие, според който, за да се отстрани канцлерът, със същия вот трябва да бъде избран нов. Логиката на този ход е проста: ако не знаеш как и не можеш да поемеш управлението на страната, не сваляш действащото правителство. Тази рационализация би ни спестила доста настоящи главоблъсканици. Но все пак в основата на преодоляването на всяка криза не са институционалните технологии, а здравият политически разум: способността да мислиш ефективно, а не само да си "блъскаш главата".