Смут в Копенхаген заради таен проект, ощетяващ развиващите се страни

Смут в Копенхаген заради таен проект, ощетяващ развиващите се страни

Разговорите за климатичните промени в Копенхаген бяха смутени още във втория си ден след изтичането на информация за подготвен таен проект на документ за замяна на Протокола от Киото, който обаче дава повече права на развитите държави за сметка на развиващите се, пише във вторник британският вестник “Гардиън“

Развиващите се страни са реагирали гневно на подготвения документ, който трябвало да бъде наложен следващата седмица, когато в разговорите ще се включат и над 100 световни лидери.

Според публикацията документът определя различни лимити за въглеродни емисии на глава от населението в ущърб на по-бедните. Така на гражданите на по-богатите ще се позволява към 2050 г. с дейността си да отделят почти два пъти повече парникови газове. Според проекта на бедните ще се постави ограничение за изхвърляне годишно на не повече 1.44 т въглеродни емисии до 2050 г., докато за богатите лимитът ще е 2.67 т.

Т. нар. Датски текст предвиждал още контролът върху финансирането на борбата с климатичните промени да се поеме от Световната банка, а бедните страни да получават тези средства, само ако са предприели поредица от мерки.

Твърди се още, че развиващите се държави ще се разделят чрез създаването на нова категория на "най-уязвими".

Още на втория ден от форума започна и размяната на критики между големите играчи.

Китай обвини САЩ, ЕС и Япония, че са предложили твърде малки съкращения на вредни емисии до 2020 г. - съответно, 3, 20 и 25 процента спрямо обемите от 1990 г.

Освен това според Пекин, разговорите трябва да доведат до финансиране, което да помогне на бедните нации да се адаптират към климатичните промени и да “позеленят“ икономиките си.

“Тази конференция не може да си позволи да бъде като предишни, когато развиващите се страни си тръгваха с раздадени празни чекове, които в крайна сметка не доведоха до нищо“, каза преговарящият от китайска страна Сей Дженхуа, цитиран от Синхуа.

При предишни разговори под егидата на ООН бе решено от 2010 г. да заработят бързо фондове за развиващите си страни, които да предоставят по 10 млрд. долара годишно за справяне с климатичните проблеми.

Бразилия заяви, че няма да подпише ангажимент до 2050 г. да свие емисиите си почти наполовина, ако богатите държави не обещаят по-сериозни съкращения на своите до 2020 г. (сегашните са в рамките на 14-18% спрямо 1990 г .)

Предложенията на богатите страни за свиването на парниковите газове са доста под необходимото, коментира и Десима Уилямс от Гренада, председателстваща алианса от 43 нации на малките исландски острови. Организацията настоява за намаляване на въглеродните емисии с 45 процента до 2020 г спрямо нивата от 1990 г.

“Нашите 45 процента остават на масата, Германия е за 40 на сто, Европейският съюз и други страни са за 30. Сега е времето да увеличаваме мизата, за бъдем амбициозни“, допълни тя.

Развиващите се страни поискаха богатите нации, особено САЩ, да намалят с повече въглеродните си емисии.

Условното предложение на Вашингтон е за намаляване на емисиите със 17 на сто до 2020 г. спрямо нивата от 2005 г., което е едва 3 на сто спрямо 1990 г. което е също толкова предпазливо предложение, колкото и това на Индия.

САЩ, която е втора по изхвърляни във въздуха въглеродни емисии след Китай, е ключова за постигане на сделка в Копенхаген и намирането на изход между богатите и бедните страни в споделянето на ангажиментите за обуздаването на въглеродните емисии.

Повечето парникови газове се изхвърлят от икономиките, използващи в енергетиката си въглища и петрол.

Междувременно във вторник бе обявено проучване, според което 2009 г. е петата най-гореща година в 160-годишната история на водената статистика за температурите на планетата.

Според изследването на Световната метеорологична организация, първото десетилетие на ХХІ век се е най-горещото, предаде Ройтерс.

Рекорден е броят на участниците – 15 хиляди, в разговорите в датската столица, работещи за постигането на климатично споразумение, което да се справи с проблема с повишаващите нивото си морета, опустиняването, наводненията и циклоните, които могат да съсипят икономиките и прехраната на милиони хора.

Преговарящите се мъчат да постигнат споразумение за размера на емисиите, които трябва да се свият за намаляване на климатичните промени, но са притеснени за това колко ще струва замяната на замърсяващите конвенционални горива с чиста енергия.

"Стартът е добър“, заяви Иво де Боер, ръководител на секретариата на ООН за климатичните промени.

Той призова делегатите да се разберат за техническите детайли, но посочи, че за голямата новина за целите на богатите нации за намаляване на емисиите и фондовете за бедните страни трябва да се почака до 18 ноември, когато към работата на форума ще се присъединят над 100 световни лидери.

Споделяне
Още по темата
Още от Greenpool