Смяната на министри няма как да компенсира липсващата реформа

ГЕРБ дойде на власт с гръмко обявеното намерение за здравна реформа, с подкрепата на политически формации, лекарски и пациентски организации и с много очаквания, но, както се оказа, без понятие какво трябва да се направи. Липсата на идеи трябваше да се компенсира с поставянето на външни за партията и премиера Бойко Борисов специалисти от сектора за министри на здравеопазването. Те обаче не се ползваха с политическа подкрепа и нямаха никаква тежест в правителството, поради което гласът им не се чуваше.

Партийните здравни кадри на ГЕРБ в парламента от своя страна не поеха инициативата да предлагат промени, а само гласуваха спуснатото от министерството. А когато нещо започваше да изглежда неудобно, се противопоставяха не “непосветения в партийната линия“ здравен министър.

Божидар Нанев беше взет от председателското място на съсловната лекарска организация, а Анна-Мария Борисова - от шефското място в клиника на голяма болница и по-конкретно от “разклона при Велико Търново“. И двамата обаче бързо се простиха с доверието на премиера и бяха отстранени при зрелищни спектакли под неговата режисура. В същото време премиерът демонстрира далеч по-голяма търпимост към гафовете на други членове на кабинета, които обаче той чувства близки.

И въпреки това, и третият избор за министър е външен за ГЕРБ, пак идва от лекарските среди и отново от БЛС.

Плановете за реформа на двамата бивши здравни министри не се ползваха с политическа подкрепа, в това число и финансова, а непопулярни решения като затваряне на болници и доплащане бяха отменяни лично от премиера в движение.

В същото време разплащането в системата спря заради решението на финансовия министър Симеон Дянков да крепи фискалния резерв с парите от здравните вноски. По този начин забранените от Бойко Борисов “затваряне“ и “доплащане“ се случваха пред очите и с участието на хората. Отделения в болниците сами започнаха да спират работа и да връщат пациенти, а съществуващото от години полурегламентирано доплащане бе допълнено с носене на храна, чаршафи, памук и бинтове от пациентите при постъпване в болница.

Вместо идеи за това как да се променят поне част от съществуващите и добре известни пороци на системата, управляващите обвиниха болниците, че източват парите, а лекарите бяха нарочени за крадливи. За една година ГЕРБ обаче не промени условията, насърчаващи въпросното “източване“. Вместо да се направи реално остойностяване на дейностите, честно да се каже за какво стигат парите и за какво не, кое ще е приоритет и ще е безплатно и за кое ще се доплаща, управляващите се ограничиха до проверки постфактум, а премиерът изпрати и ДАНС в болниците.

Събраните от здравните вноски на работещите хора пари продължиха да отиват в резерва на НЗОК, а държавата да не изпълнява стриктно ангажимента си да осигурява деца, пенсионери, държавни чиновници, военни и т. н.. Все неща, на които ГЕРБ яростно се противопоставяше, докато беше опозиция на тройната коалиция.

При планиран излишък от близо 800 млн. лева на НЗОК за тази година, през март финансовият министър поиска вдигане на здравната вноска с 2%, дни по-късно го отмени, а в края на септември се заговори за намаляването ѝ с 2%, защото парите така и така не се харчели.

За подкрепяната от пациенти, лекари и политически централи електронна здравна карта, която трябваше да следи целия път на болния в системата и да подобри контрола, също се оказа, че пари не са предвидени.

По друга ключова тема – промяна в здравноосигурителния модел - разногласията започнаха в самото начало на мандата на ГЕРБ. Вече бившият министър Божидар Нанев имаше едни виждания, а вече бившият "мозък“ на здравната реформа и депутат от ГЕРБ Лъчезар Иванов – други. Анна-Мария Борисова разви съвсем трети модел, но и той заедно с нея вероятно отива в миналото.

Една година беше изгубена и когато в мъглата започнаха да изплуват макар и бледите контури на това, което ще представлява здравеопазването догодина с всичките му кусури, поредният министър беше сменен.

Премиерът Бойко Борисов иска от новия министър да се ползва с обществена подкрепа. Но през тази една година нищоправене обществената подкрепа в здравеопазването се срина, търпението на лекари и пациенти се изчерпа и оставката на поредния министър не отменя намерението им за протести. А без подкрепа от цялото правителство за здравната реформа и обществен консенсус по ключови въпроси никой здравен министър не би изкарал дълго. Позицията, че правителството трябва да гледа в една посока за реформите, се споделя и от новия кандидат за здравен министър Стефан Константинов. Тепърва ще се види дали от третия опит ще се получи.

За тежки реформи като здравната казват, че ако не започне решително през първата година от мандата, след това едва ли изобщо ще се случи. Една година беше изгубена, а в изборна година като следващата непопулярни стъпки се предприемат още по-трудно. И политиците още по-лесно се изкушават да забраняват една или друга дума.

Споделяне
Още по темата
Още от България