Смяната на шефовете на КЗК мина първо сито в парламента

Смяната на състава на Комисията за защита на конкуренцията мина първо сито в парламента. Депутатите от парламентарната комисия по икономическа политика и иновации приеха на първо четене поправка, която връща срока на мандатите им от 7 на 5 години. Мандатът на сегашните членове на КЗК беше увеличен с 2 години буквално в "12 без 5" в края на правителството на Бойко Борисов, преди парламентарните избори през април 2021 г.

Проектът е внесен от депутати от четирите управляващи партии, а при гласуването бе подкрепен и от "Възраждане". Очаквано, против бяха от ГЕРБ, а ДПС се въздържаха.

Чий мандат се прекратява?

Председател на КЗК е Юлия Ненкова, която е майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков. Ненкова бе и заместник-кмет на София по времето, когато бившият премиер Бойко Борисов беше столичен кмет.

Поправките запазват броя на комисарите на 7, но зам.-председателите на ведомството стават от един - двама.

От председателя отново ще се изисква да е юрист с поне 10 години стаж. Двамата му заместници трябва да имат поне 7 години стаж и да са магистри.

По време на дискусията Десислава Трифонова от ГЕРБ каза, че проектът е своеобразен "лов на вещици, понеже ние сме удължили мандата, вие сте го намалявате". Мартин Димитров от ДБ заяви, че през 2021 г. комисията е направила само една проверка на място и публично се усъмни в ефективността ѝ.

Спорна дейност

В последните месеци регулаторът блесна с крайно непоследователните си решения по ключови сделки, които веднъж спира, а друг път пуска.

Скоростно бе одобрено например придобиването на "Нова Броудкастинг груп" и на вестниците на Делян Пеевски от собственика на "Виваком" - "Юнайтед груп". В миналото КЗК спря придобиването на "Нова телевизия", когато кандидат купувач бе собственикът на "Теленор" Петр Келнер. Мотивът бе "господстващо положение, което може да бъде засилено". Когато братята Кирил и Георги Домусчиеви купиха същата телевизия през фирмата си "Адванс Медия", опасност от господстващо положение вече нямаше.

Драматични обрати имаше и покрай придобиването на ЧЕЗ от "Еврохолд". Сделката финално бе одобрена от антимонополната комисия през ноември 2020 г. Точно година преди това обаче КЗК не позволи на застрахователния холдинг да купи енергийния бизнес на ЧЕЗ в България с мотива, че може да придобие господстващо положение на енергийния пазар. През юли 2020 г. обаче Административният съд София отхвърли постановената от КЗК забрана заради допуснати груби нарушения и принуди антимонополния орган да се произнесе наново. Този път решението бе положително. Комисията наложи и глоба от 124 590 лв. на веригата за детски играчки "Хиполенд" непосредствено след големите протести в центъра на София срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев преди 2 години. Конкретно, санкцията дойде след "Великото народно въстание" на 2 септември 2020 г., когато собственикът на "Хиполенд" Мариан Колев се възмути публично от полицейското насилие. Той разказа, че двамата със сина му са били напръскани от полицията със спрей по време на протестите.

Първо съдът отмени тази глоба, но преди седмици нов състав я върна.