Сноудън и Сочи: Изключенията за чужденци

Русия помогна на американския разобличител Едуард Сноудън да избегне съдебно преследване в Америка, а собственият ѝ разобличител Алексей Навални, който извади наяве корупцията сред богатите и властимащите в Русия, бе даден на съд и осъден на пет години затвор. Макар че обвиненията срещу него включват предполагаеми злоупотреби, те се оказаха чиста фалшификация; истинската причина е стремежът на правителството да се отърве от непокорния граждански активист. Звучи като парафраза на стария съветски виц: американец се хвали на руснак:"Аз мога да застана пред Белия дом и да крещя:"Долу Кенеди!" Ето колко свободна страна сме. Руснакът отговаря: "И аз мога да застана на Червения площад и да викам"Долу Кенеди!" Ето колко свободна е моята страна".

Предоставеното от Русия убежище на Сноудън напомня атмосферата на Студената война, когато опонентите на американското правителство, като Анджела Дейвис – след като бе оправдана по обвинения в убийство – бяха скъпи гости на Съветския съюз.

За съветските хора, най-яркият спомен от Студената война бе Желязната завеса, която трябваше да изолира гражданите на комунистическата страна от идеологическата отрова и моралната поквара на капиталистическия Запад. На чужденците, обаче, които се случваше да посетят СССР, бяха оказвани привилегии, недостъпни за техните домакини. Те можеха да използват специални магазини за храни и да си купуват от там неща, липсващи в нормалните съветски магазини. Те можеха да плащат за тях с долари, марки, франкове, докато за съветските граждани бе криминално престъпление, наказвано със смърт, да притежават твърда валута.

Чужденците можеха да отсядат в специално предназначени само за тях хотели, докато на местните бе забранено дори да влизат там. Само в тези хотели можеше да бъде намерена чужда преса, която иначе в СССР бе забранена като вражеска пропаганда. Имаше дори книжарници, предназначени само за чужденци, в които се продаваха книги като "Майстора и Маргарита" на Михаил Булгаков, издадена на руски от руско издателство, но умишлено ограничена от продажби – имаше книги в "сивия сектор", които бяха ОК за американец или французин, който знае руски, но съмнително четиво за руските граждани. Онези щастливци (като мен), които имаха щедри чуждестранни приятели, можеха да ги помолят да им купят литературата, за която мечтаят.

Сега всички тези ограничения и трикове за заобикаляне на нормите изглеждат отживелица и дори сюрреалистични. Но обръщането на Русия към антиамериканзима, дори към изолационистка политика и обръщането на правителството към социален консерватизъм възкресява онези забравени начини и практики.

Предоставеното убежище на Сноудън може да бъде разглеждано като страничен ефект от напрежението между САЩ и Русия. Що се отнася до социалния консерватизъм, най-шокиращото доказателство бе миналогодишната присъда над участнички в пънк - групата Пуси Райът, осъдени на две години затворнически лагер за 40-секунден танц и "пънк молитва" в московска църква. Само през последните няколко месеца училищната програма, вероизповеданията, семейството и секса станаха обект на нови правителствени регулации.

Сред тях е забраната на "пропагандата на нетрадиционни сексуални отношения сред непълнолетните". Хомофобията е доминантен сантимент в Русия. Според най-ново проучване, 43% от руснаците казват, че възприемат хомосексуалността като "морална разпуснатост" или "лош навик"; 35% вярват, че това е болест или резултат от психологическа травма и едва 12% са съгласни, че трябва да бъде третирана като някакъв начин на "нормални" сексуални навици.

Новите нормативи не отиват толкова далеч колкото съветското законодателство, според което хомосексуалните полови отношения се считаха за престъпление, но подтикват към хомофобия и физическо насилие спрямо хора с такава ориентация. Напълно в съветски стил, обаче, сегашните нормативи връщат изключенията за чужденци.

След като Международният олимпийски комитет (МОК) изрази тревога, че новият "антигей"-закон може да засегне състезатели и гости на зимните олимпийски игри в руския курорт Сочи догодина, "МОК получи уверения от най-високо ниво на руското правителство, че законодателството няма да засегне участници или зрители на игрите". Очевидно е приемливо за чужденците – и може би за ограничен кръг руснаци – да бъдат изложени на "гей пропаганда", но извън територията на Олимпиадата това все пак ще бъде третирано като престъпление.

За момента Сноудън остава неоткриваем и, според неговите адвокати, заради неговата сигурност, настоящото му местонахождение няма да бъде разкривано. Според някои медии му е предложена работа в руската социална мрежа "ВКонтакте". Не е ясно дали американският разобличител ще бъде третиран в Русия като привилегирован чужденец, подлежащ на специално изключение от руските норми, или като всеки обикновен руснак, или пък, както допускат някои местни експерти, ще бъде държан под строгото наблюдение на руските специални служби.

Млад руснак написа във Фейсбук отворено писмо до Сноудън с няколко полезни съвета: Не носи бяло (цветът на руските масови протести); Не танцувай близо до църкви; "И, не ме разбирай погрешно – лично на мен не ми пука, но за теб ще е по-добре, ако не си гей. А ако си гей, не напускай хотелската стая".

Независимо от очевидните паралели със Съветския съюз, днешна Русия определено не се е върнала във времената на Съветския съюз. Тогава всеки, който посмееше да напише отворено писмо, осмиващо политиката на правителството, щеше да си има сериозни проблеми с КГБ.

Днес, независимо от това, че е признат за виновен и осъден на пет години затвор, Навални обжалва присъдата и в момента е на свобода. Той използва свободата си, за да води кампанията си за кмет на Москва и в някои от материалите си осмива създателите на анти-гей законодателството. А Сноудън, макар че получи временно убежище, едва ли е смятан от Путин за благороден воин в битката на доброто срещу злото. Аджела Дейвис беше герой, удостоен с Ленинска награда за мир. След няколко седмици, прекарани в "чистилището", Сноудън е беглец, затворен на тайно място, където да се укрива. Какво би станало, ако той се присъедини към митинга в подкрепа на Навални и закрещи на Червения площад "Долу Путин!"? Може би не му се иска да тества пределите на свободата в Русия.

*Публикуваме статията с малки съкращения