София дава ход на Бургас- Вльора

Голямото чакане. Това е общото между двата проекта за строеж на петролопроводи през България - Бургас-Вльора и Бургас-Александруполис. Както и това, че за подписването на междудържавните меморандуми , които трябва фактически да дадат старт за изграждането на нефтопроводите, има по един препъникамък. За Бургас-Александруполис това е Русия, която многократно отлага парафирането на споразумението с България и Гърция.

За Бургас-Вльора това е България. Държавата ни от дълго време дава уклончиви отговори на ухажванията на Албано-Македоно-Българската петролна организация (АМБО), която се е ангажирала с проекта.

Нещата и при двата петролопровода обаче в съвсем скоро време може да изглеждат по коренно различен начин. Само след ден - на 4 ноември, започва двудневна среща в Атина между България, Гърция и Русия. По време на посещението на руския премиер Михаил Фрадков у нас през октомври стана ясно, че очакванията са тогава най-сетне Москва да склони да подпише тристранното споразумение, което вече е подкрепено от София и Атина. Руснаците обаче за пореден път си оставиха вратички за измъкване без подпис, като поставиха условието, че ще парафират меморандума при предоговаряне на дяловия капитал на държавите участнички от равните 33% към по-висок процент за Русия. Аргументът на Кремъл е, че през руска територия минава най-дългата част от трасето, тръгващо от Новоросийск. Освен това руснаците дадоха да се разбере, че отново ще се преговаря точното трасе на петролопровода с крайна точка Александруполис.

Бургас-Александруполис има още да чака

В четвъртък много по-изненадващо би било Москва да подпише, отколкото проектът за пореден път да бъде отложен. В действителност всички знаят, че няма осигурени инвеститори за финансирането на нужните около 700 млн. долара. Най-очакваният до преди година инвеститор - руската компания "Лукойл", която заедно с българското си дружество се спрягаше за почти сигурния участник - вече на няколко пъти заявява, че е оттеглила интереса си. Това директно заяви и шефът на петролния гигант Вагит Алекперов в Бургас преди около две седмици. Ако пък случайно Кремъл даде благословията си на срещата в Атина, то за България ноември би бил един хубав месец.

Защото стана ясно, че София от своя страна вече се е съгласила да даде картбланш на Бургас-Вльора.

"До края на ноември очакваме България да подпише споразумението за петролопровода", каза Уорън Филипс, финансов мениджър на АМБО, който в момента е в България за участие в Икономическия форум за Югоизточна Европа. "Успях да се срещна и с представители на правителството, което ми дава повод днес да съм оптимист, че в най-кратки срокове ще стартираме проекта", заяви Филипс. Фактически Албания и Македония отдавна са подкрепили нефтопровода, който ще минава и през Скопие.

По-добре един реален, отколкото два виртуални тръбопровода

Явно министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски най-сетне е проумял или е бил убеден, че за България е по-добре да има един реален петролопровод, отколкото два виртуални. И че икономически логично е да подкрепиш веднага проект, който има своите инвеститори и дори две сключени сделки с компании, които са се ангажирали да транспортират нефт през Бургас-Вльора. "През следващата година вече ще сме направили всички договори, които ще гарантират капацитета на петролопровода", твърди финансовият мениджър на АМБО.

"Интересът към нашия проект ще става все по-голям", категоричен е Уорън Филипс. По думите му причината за това ще са нарастващите загуби на фирмите, които в момента прекарват суровината си с танкери през Босфора. 700 млн. долара загуби са реализирали петролните фирми през 2003 г. от задържане на плавателните им съдове заради лошото време в пролива и екоизисквания. През 2004 г. година пък прогнозните загуби възлизат на над 1 млрд. долара, сочат предварителни данни.

"Това прави тръбопровода икономически много ефективен, защото при 1,2 долара такса, каквато прогнозираме, че ще е на АМБО тарифата, на петролните компании ще е много по-изгодно", обяснява Филипс. 20 млн. долара годишно плаща Шеврон Тексако, която заедно с Ексън Мобил, е основател на АМБО, за поддръжка на корабите си за превоз на нефт. А тръбопроводът ще поема годишно количества равни на извозваните от 150 хиляди танкера.

Три български компании искат да са акционери

Че от Бургас-Вльора ще се реализира печалба, говори и фактът, че две български фирми вече са подписали принципно съгласие за дялово участие най-малко от 10 на сто в бъдещото акционерно дружество. Mediapool научи, че това са Индустриален холдинг България и Алианц България. Тоест, те са готови да вложат минимум 30 млн. долара в дяловия капитал на компанията, която трябва да се създаде по настояване на финансиращите проекта институции - американските ОПИК и Ексимбанк. Те имат условие, че отпускат 900 млн. долара кредит, ако се създаде компания с капитал от 300 млн. долара, в която дяловете да бъдат най-малко 10 на сто. "50 процента от капитала вече е намерен, договаряме останалите акционери", потвърди и финансовият мениджър на АМБО.

Към проекта силен интерес проявява и Общинска банка. Нейният изпълнителен директор Любомир Павлов вече е заявявал неофициално това, твърдят източници, близки до ръководството на институцията. Подобно решение би се вписало съвсем точно в агресивната политика, която започва да води банката и с разкриването на свои клонове в Сърбия, Албания и Македония, през които минава трасето.

Участието на Общинска банка и на Алианц България се вписва съвсем ясно и логично в проекта, като се има предвид, че АМБО ще трябва да работи активно с банки и застрахователни компании по време на строежа, като се има предвид, че най-голяма част от трасето пресича България. Когато ги извършва твой акционер, безспорно е по-евтино.

Строителството тръгва догодина

"При подписан през ноември меморандум, още пред декември могат да стартират и процедурите по изготвяне на доклад за оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на петролопровода", каза Румен Николов, изпълнителен директор на Браун енд Руут България, която е дъщерна фирма на американската инженерингова фирма по проекта. "ОВОС-ът ще се изготвя от фирмата Уош", допълни Филипс. По думите му докладът може да бъде изготвен за три-четири месеца, след одобрението му от екоминистерството и представянето му във финансиращите институции, ще започне самото строителство.

"250-260 млн. долара ще влязат в българските фирми, подизпълнители на проекта, доставчици на електроенергия, обслужващи пристанища само пред първите две години", изчислява Филипс. Тръгне ли експлоатацията на петролопровода, се очаква сумата да бъде 100 млн. долара годишно. "Специфичното оборудване обаче ще е доставено от САЩ", каза той.

Споделяне

Още от Бизнес

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?