Ясен Атанасов, поет и писател:

София е знакова за "глокалното" - взаимното проникване на глобално и локално

София е знакова за "глокалното" - взаимното проникване на глобално и локално

Много клонове на изкуствата се опитват да оцелеят в сегашния икономически пейзаж, но все още се срещат примери, които доказват, че със смелост и визия може да се постигне много. Международният фестивал "София: Поетики" е един от тях. От 2010 г. фестивалът събира забележителни творци от България и чужбина, и е събитие, което среща поезия, проза, танц, театър и пърформанс.

Създателят на "София: Поетики" е писателят и поет Ясен Атанасов. Роден през 1971 г. в София, Атанасов още се движи от момчешката енергия, която го превърна в една от най-наелектризиращите фигури на съвременната българска артистична сцена. Автор е на пет книги, една от които - романът "Свят за изпиване" - спечели наградата Spirt & Spirit за 2010 г. Като издател, Атанасов публикуваше имена като Робърт М. Пърсиг и Хенри Милър, и създаде иконичното, но сега неизлизащо, литературно списание "Ах, Мария". Атанасов е работил и работи като журналист и редактор в списания, и е бил водещ на телевизионното предаване за култура "Пет по Рихтер". Завършил е културология в Софийския университет, специализирал е философия и история на изкуствата в Милано, и културен мениджмънт във френското Министерство на културата.

Как и защо започна да пишеш?

]Естествено всичко започва с четенето. За да превърнеш живото, живота в текст, трябва да имаш не само особен усет към реалността, но и да си потопен в парареалностите на текстовете – били те литературни или "продукт" на други изкуства. От съвсем малък съм неистов читател. Половината си ден прекарвах в обикаляне на строежите, които се превърнаха в софийските Младости, в битки с конкурентните хлапешки банди, в набези над Агрономическите градини и в измъкване на малки котета от прашасали мазета, а другата половина – в неистово четене.

Проектът Sofia's Artists For Sofia European City of Culture представя пред чуждестранна аудитория качествата на София като Европейска столица на културата за 2019 г. Поредица от интервюта на английски език, изготвени и публикувани в оригинал в англоезичното списание Vagabond, представят значими фигури в културния живот на София и България. Интервютата в оригинал са на www.vagabond.bg. Медиапул е български партньор по проекта. Проектът е съфинансиран от Столична програма "Култура" 2012 г. на Столична община и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата — 2019 г.
Случвало ми се е да изчитам по 2-3 книги на ден. Всякакви. Литература, научно-популярни, биографични, каквото ви хрумне. Логично баща ми – поетът Атанас Звездинов, който по онова време беше редактор в издателство "Народна младеж", - започна да ми дава за мнение ръкописи на детски и юношески книги. Мнението бързо се превърна в сериозна редакторска намеса. Защо тази сцена е преди другата? В рамките на три страници да се бориш с анаконда, да те преследва пума и да те нахапят термити не е ли леко прекалено? И така – бях се превърнал в редактор още преди да си помисля, че ще бъда писател... Прописах в гимназията. Поезия. Защо ли? Можех да създавам светове, подвластни единствено на мен. Това ме правеше не просто цялостен, но и независим. Беше и форма на протест – не само защото пишех различно, но защото ми харесваше да демонстрирам независимост в един много зависим свят. Говоря за годините непосредствено преди падането на режима, 1987-1989. След промените това диво желание за свобода не само не намаля, но се усили – успоредно с очевидния крах на българския преход, очертаващата се антиинтелектуалистка посока на промените в обществото ни, преминах в прозата. Така де – поезия за опиянението на революцията, проза – след изтрезняването.

Разкажи ни повече за любимите си проекти.

Любимият ми проект (и най-трудният, някак постоянно изплъзващ се) е собственият ми живот. Това да успявам да живея, ако не по начина, по който искам, то поне различно. В смисъл да не се поддавам на редица условности, да успявам да наложа свои правила, да се занимавам с нещата, които наистина ме вълнуват. С две думи – да "изконсумирам" свободата, която често е на върха на лъжичката за всеки, но малцина го забелязват.

Това обяснява и кои са любимите ми проекти – ами всичко, което съм направил. Защото съм избрал да го направя и случването е зависело от мен. Не мога не само да избера един проект, но дори и едно поле от всичките, на които съм се посветил – литература, журналистика, издателска дейност, културен мениджмънт, научна работа. Може би най-палавото и шумно мое дете напоследък е фестът "София: Поетики". Именно затова започвам малко по малко да се дистанцирам от него, искам да го поверя на други "възпитатели", да го изведа от моя дом. И да се захвана със следващата си книга. Да не говорим, че съм зарязал и докторската си теза.

Върху какво работиш в момента?

Върху роман, който отлагам от доста време. Писането, особено на голяма проза, предполага пребиваване в друго екзистенциално време. Това време често е несъвместимо с календарното. Нямам предвид "редовия" проблем – че трябва да извършваш действия по осигуряването на прехраната, защото от литература не се живее, а по-скоро осъзнаването на този факт, живеенето с това осъзнаване, което ограничава свободата ти. Това да заспиваш с мисълта: "Майната му, зарязвам всичко и ще карам на картофи, но ще напиша този роман." А на сутринта се сещаш за поетите ангажименти, за кредитите и сметките, за това, че не си отговорен само за себе си... Драмата на романтика в ХХI в.

Опитвам се и да осигуря финансова независимост на "София: Поетики", така че наистина да отбия детето.

Дай ни три причини София да стане Европейска столица на културата 2019.

Първата е, че София си е столица – огромен за нашите мащаби полис, град на контрасти, на среща на несъвместими култури. София е знакова за "глокалното", за взаимното проникване на глобално и локално, и за всички културни процеси, които следват от това. Идеята за обявяването на един град за културна столица е свързана именно с тези процеси. Има прекрасни други български градове, които се кандидатират, но те "лежат" в локалното. Това, разбира се, не е минус – възхищавам се на един определен традиционализъм и градивен консерватизъм. Също така единствено в София е толкова виден контрастът между традиция и модерност.

Второ – чисто количествено преобладаващата част от културния продукт на България се създава в София.

И трето – София е родният ми град, нали така?

Споделяне
Още от

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?