София гласува пореден рекорден бюджет в предизборната 2019 г.

Опозицията видя само счетоводни сметки, а управляващите ги обявиха за единствените възможни

Снимка: БГНЕС

Над 1.75 млрд. лева ще разпредели Столичната община през 2019 г. Бюджетът на София беше приет в четвъртък от Столичния общински съвет след около три часа и половина дебати. Финансовата рамка на местната власт реално беше одобрена във вида, предложен от администрацията.

Това беше и една от основните критики от страна на опозицията при обсъждането - че бюджетът е счетоводна сметка, която не е съгласувана с общинския съвет и която не съдържа политики и не решава проблемите на града. В същото време не бяха внесени идеи за промяна на числата от страна на опозиционните партии.

От ГЕРБ пък определиха бюджета като единствения възможен, а кметът Йорданка Фандъкова на няколко пъти повтори, че той осигурява средства за дългогодишни приоритети като образованието, екологията, развитието на градския транспорт. Тя използва дебата и за да направи кратък обзор на финансите на столицата за последните десетина години, в които администрацията се управлява от ГЕРБ и лично от нея.

Числата

Предвидено е през 2018 г. да бъдат събрани 724 млн. лева собствени приходи - основно от данъци и такси. От държавния бюджет се отпускат 505 млн. лева, а най-голямата част от тях са за издръжка на общинските училища и детски градини.

От европейските програми ще постъпят 305 млн. лева - основно за изграждането на третия лъч на метрото. Първата отсечка от него трябва да бъде пусната през октомври.

Около 250 млн. лева се прехвърлят от бюджета за 2018 г., тъй като не са били усвоени.

Увеличение на данъци и такси няма. Единствените промени са заради изменение на Закона за местните данъци и такси, което ще се отрази основно на сумите, които плащат собствениците на коли.

Основната част от бюджета - 632 млн. лева, са предвидени за инвестиционната програма на общината. Почти половината от парите са за разширението на метрото. Останалите са за изграждане и обновяване на детски градини и училища, за реконструкция и ремонт на улици, капиталови разходи за здравни заведения, за култура и други.

Конкретните проекти в голямата си част се изпълняват поне от миналата година или пък са били заложени в програмата за 2018 г., но не са реализирани по различни причини. В това число влизат ремонт на част от бул. "България", разширение на булевардите "Монтевидео" и "Тодор Каблешков", продължаване на обновяването на центъра на столицата. Заложен е и ремонт на трасето на най-стария трамвай - №5, но е твърде вероятно то да не започне до края на годината.

За градския транспорт бяха гласувани 240 млн. лева, които включвали увеличаването на превозните средства по 17 линии, както и повече пари за метрото и за "Столичен електротранспорт".

Скромен или огромен

"Бюджетът е такъв, какъвто София може да си позволи. Дали един бюджет е голям или малък, зависи от това с какво го сравняваме. Скромен е на фона на други европейски столици, но е огромен в сравнение с преди 10 години", обясни Фандъкова. "За мен бюджетът на София – тези 1.75 млрд. лв. - показват директно мащаба на промяната, която постигаме", добави тя.

Припомни, че преди 10 години бюджетът бил 1 млрд. лв., а през 2005 г. - едва 467 млн. лв.

Според Фандъкова нарастването на парите на общината се дължи на привличането на повече инвестиции, на политиката за подобряване на събираемостта на местните данъци и такси, както и на способността "да се управляват, събират и привличат средства за града".

Според БСП поредният бюджетен рекорд идва от неусвояването на парите за 2018 г. и прехвърлянето на 250 млн. лева от миналогодишната финансова рамка. Според опозицията това означава, че са спестени средства, които можело да отидат за подобряване на състоянието на града. "Има сериозно неизпълнение на програмата за инвестиции от миналата година", коментира общинарят Иван Таков (БСП). Според колегата му Калоян Паргов управляващите не са успели да решат нито един от сериозните проблеми на града - недостигът на места в детските градини, качеството на обществения транспорт, екологичните проблеми.

Зам.-кметът по финансите Дончо Барбалов обясни, че т. нар. преходен остатък идва от заеми, неизпълнени обекти заради проблеми с процедурите, върнати средства от различни обекти. И той, и Фандъкова обясниха, че част от плащанията, планирани за 2018 г., реално се правят след приключването на годината, тъй като плащането по инфраструктурни обекти става, след като работата бъде свършена.

Политики или счетоводство

И от БСП, и от "Група 5" обявиха, че не подкрепят бюджета и защото той се прави без участието на общинския съвет въпреки обещанието на кмета Фандъкова финансите да се обсъждат в комисиите на общинския бюджет, а крайната сметка да се формира с активното участие на общинарите.

"Опитите за диалог за развитието на секторни политики не се случиха. Виждаме ролята на общинския съвет в определянето на стратегии за развитието на града, а не в гласуването на технически въпроси като ремонт на улици", коментира Иван Велков ("Група 5"). Според него София изостава в развитието си дори и от столиците на съседните балкански държави и е очевидно, че "повишаването на парите с няколко процента, не е достатъчно".

Подобна критика - за липсата на програмно бюджетиране и за монополизиране на съставянето на бюджета от управляващото мнозинство, отправиха и от БСП. Фандъкова пък отговори, че заместник-кметовете присъстват на заседанията на комисиите и там можело да се обсъждат стратегическите въпроси. Благодари и за предложенията на отделни съветници от "Реформаторския блок", които лично ѝ давали идеи за съставянето на бюджета. Тя отхвърли и обвиненията, че няма напредък по ключови политики и даде за пример намаляването на недостига на места в детските градини.

Споделяне

Още от България