София инвестира парите от Общинска банка в спорт, образование и улици

Средствата от продажбата на мажоритарния дял от Общинска банка ще бъдат инвестирани в образователна и спортна инфраструктура и във вътрешноквартални улици. Част от тях ще отидат за изграждането на спортни зали, обяви кметът на София Йорданка Фандъкова.

Общината продаде скоростно дела си в банката за 46 млн. лева на регистриран в Лихтенщайн фонд "Новито опортюнитис". За негов официален собственик се посочва друго лихтенщайнско дружество, което се занимава със създаване и управление на инвестиционни фондове. Сделката беше платена със средства на петролната компания "Инса ойл", чиито собственик Георги Самуилов е бил финансов директор на "Мултигруп".

Парите от приватизацията не влизат директно в бюджета на общината, а в Специализирания общински приватизационен фонд, чието ръководство решава в какво да бъдат инвестирани. Фандъкова обясни, че парите от Общинска банка няма да се разходват на парче, а администрацията ще подготви програма с конкретни проекти, която да бъде одобрена от общинските съветници.

Без промяна

Междувременно администрацията смята да продължи да използва услугите на Общинска банка, през която минава бюджетът на София. За тази година той е в размер на 1.556 млрд. лева. Според зам.-кмета по финансите Дончо Барбалов към момента няма никакво основание обслужващата банка да бъде сменена, тъй като условията за общината не са се променили. На същото мнение е и председателят на Столичния общински съвет Елен Герджиков, според когото условията за София в тази банка са много добри, а ръководството засега не е сменено.

И според администрацията, и според ръководството на общинския съвет риск за парите на общината няма, тъй като по закон те са гарантирани с държавни ценни книжа.

Освен Столичната община в Общинска банка миноритарни акционери са още няколко местни власти, които също използват услугите на финансовата институция. Нейни клиенти са и други общини. Част от общините с акции обясниха пред Mediapool, че продажбата на собствеността им във вече предимно частния трезор не стои на дневен ред. Засега нямат и намерение да прекратят договорите си с институцията.

На това мнение е ръководството на община Бургас. От там обясниха, че Общинска банка е избрана за обслужваща през 2007 г. измежду няколко кандидати, тъй като е предложила най-добри условия. "Всяка година се прави преценка дали официалните взаимоотношения между двете институции да бъдат продължени. Ако има промяна в предлаганите условия, която е незадоволителна за нас, ръководството на община Бургас ще обмисли и реши дали да смени обслужващата банка", обясниха от общината.

Сред акционерите в Общинска банка са общините Варна, Добрич и Пловдив. И от трите обясниха, че продажбата на акциите им не е на дневен ред и уточниха, че решението все пак се взима от общинските съвети по места. Пловдив има разкрита набирателна сметка във финансовата институция, в която влизат приходите от продажби на абонаментни карти за пътуване с градския транспорт.

Общинска банка обслужва община Добрич от 2005 г. Към момента общината няма намерение да продава акциите си в трезора или да прекратява отношенията си с него.

В офертата си за купуване на банката купувачът беше обявил, че смята да запази фокуса на трезора към местните власти, както и да разработи специална програма за работа със Столичната община.

Нови правила

Междувременно след продажбата на банката общинският съвет в София реши да въведе лимити за депозитите на част от общинските дружества в търговски банки. Те ще важат за 57-те фирми, които са 100% общинска собственост и имат балансова стойност на паричните средства от поне 1 млн. лева. Реално към момента на това условие отговарят 14 общински дружества. Те трябва да разделят парите си в поне две банки. Не е ясно колко от тях имат депозити в Общинска банка.

Правилата няма да се прилагат, ако противоречат на договори за финансиране, одобрени от общинския съвет.

До момента нямаше правила за депозитите на общинските фирми и на практика едно дружество може да държи всичките си пари в една банка, което според вносителите на предложението създава рискове. Причината е, че по закон са гарантирани депозитите до 100 000 евро. Така общинското дружество "Топлофикация - София" се оказа един от най-големите кредитори на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ), в която потънаха над 90 млн. лв. от парите на компанията.

От 2013 г. действат правила за депозитите на държавните фирми в банките, които не позволяват нетната експозиция към една финансова институция да надхвърля 25% от паричните средства на дружеството. Правилата бяха приети, след като години наред средствата на държавните дружества бяха концентрирани в няколко банки и основно в КТБ. Година по-късно банката беше поставена под специален надзор, спря да работи и по-късно бе обявена в несъстоятелност.