София иска доказателства за искреност от Скопие

България очаква "доказани действия" за решаване на проблемите от Северна Македония, за да даде "зелена светлина" за началото на преговрите ѝ с ЕС, каза служебният външен министър Светлан Стоев в понеделник.

"Процесът на присъединяване на Рeпублика Северна Македония към ЕС не е само желанието на ЕС, трябва да има и доказани действия и от страна на Република Северна Македония, за да бъдат не само убедени европейските партньори, но и държавата членка България, че те имат желание и по двустранна линия да се решават проблемите, които съществуват и пречат на България да даде зелена светлина за начало на преговорния процес", посочи Стоев.

Малко преди това македонският премиер Зоран Заев каза в интервю за ТВ21, че с "България имаме решение, което е приемливо и за двете страни", но към момента от София няма потвърждение, че двете страни са близо до решение на кризата.

Стоев припомни, че българската страна работи по две линии двустранният диалог и даване на гаранции в преговорната рамка от страна на държавите членки на ЕС, че договорите, които са подписани от РСМ, включително с България, ще бъдат изпълнявани за в бъдеще.

"В последните два месеца има по-голяма чуваемост на това какви са българските притеснения, и те не са егоистични притеснения. Ние сме поставили много ясно какви условия трябва да бъдат изпълнени и, когато видим изпълнението на тези условия, средата за по-нататъшен диалог ще бъде съвсем различна", добави министър Стоев.

Той отбеляза, че за съжаление все още има прояви на езика на омразата, който се прокарва от някои политически сили и то от младежки движения. По думите му до момента няма разграничение от официален източник от Република Северна Македония за това, което беше казано.

Стоев визира изказване на Драган Гюровски от Младежкия съюз на ВМРО-ДПМНЕ, в което той говори за "татарска фашисти". 

"Ние очакваме от страна на Република Северна Македония предприемане на действия по отношение на изпълнението на клаузи, подписани още през 2017 г. и за някои от тях четири години не можем да разберем защо не се изпълняват. И това задава въпроса доколко са искрени нашите съседи по отношение на изпълнение на ангажиментите си спрямо България", допълни той.

Заев: Трябва да се внимава

На този фон управлението на македонския премиер Зоран Заев е поставено под силен натиск, след като България очаквано отказа да подкрепи преговорната рамка на Скопие. Основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ поиска парламентът да се обедини около определени "червени линии" в преговорите за България, като подобни призиви има и от българска страна, но с обратен знак.

Според Заев с "България имаме решение, което е приемливо и за двете страни".

"Иска ми се да вярвам, че и този път не получихме "зелена" светлина, защото нямат парламент и правителство. Защото знам, какви разговори съм водил и знам, че са отчетени притесненията на България", каза Заев.

Засега обаче не се очертава промяна на българската позиция. Твърдото отношение към Скопие се подкрепя от почти всички големи партии с изключение на ДПС, което е за по-умерено поведение. В последно време ГЕРБ обаче зави рязко и е трудно да се прецени какво точно мисли по въпроса. След като правителството на Бойко Борисов доведе до задънена улица двустранните отношения между двете държави, сега лидерът на ГЕРБ заговори, че София трябва бързо да "пусне" Скопие.

Скопие се надява да получи "да" от София по време на готвената от словенското председателство на ЕС среща със Западните Балкани на 6 декември. Към момента политическите разговори между двете страни са замразени, докато не бъде избран нов парламент у нас.

Разширяването на ЕС е един от приоритетите на Любляна, но от България няма много сигнали, че е възможен бърз пробив.

Българската страна настоява за гаранции, че македонците ще изпълняват договора за добросъседство от 2017 година, като се опитва да изведе контрола му на европейско ниво. Страни-членки на ЕС обаче не приемат този подход, тъй като не желаят двустранни проблеми да се решават на европейско ниво.

Зоран Заев коментира, че не приема обвиненията на ВМРО-ДПМНЕ в предателство.

"Ако бях извършил предателство, то ("ветото" на София – бел. ред.) щеше да бъде оттеглено. Ако ветото е факт, значи се защитават националните интереси. Ако имаше предателство, ветото трябваше да бъде оттеглено", каза Заев.

Той предупреди обаче, че всяка непремерена стъпка може да доведе до удължаването на ветото и така има опасност да се повтори 30-годишният спор за името с Гърция.  

ВМРО-ДПМНЕ ще предложи на парламента на РС Македония текст на резолюция, която определя македонските държавни позиции за европейската интеграция. В нея са включени и текстове относно отхвърлянето на македонската езикова, културна и национална идентичност, тъй като това е в противоречие с европейските ценности, съобщи сайтът zoom.mk, цитиран от БГНЕС.

Според депутата от ВМРО-ДПМНЕ Антонио Милошоски, подобни резолюции по национални въпроси се приемат в България, Гърция, Словения и Румъния, затова Македония не би била изключение от такъв дебат.

Според него управляващите би следвало да са готови за постигане на широк консенсус по предложението за резолюция относно македонските "червени" линии.

За такива партията смята зачитането на "македонските обществени, хуманитарни и културологични науки във връзка с автохтонността на македонския народ и неговия исторически, езиков и религиозна приемственост", както и на македонския език.

"Макар на целия свят да му е ясно, че не става дума за македонския език и народ, това го потвърждават всички, дори и България написа, че няма претенции към македонската идентичност, само на Мицкоски (Християн Мицкоски, лидер на ВМРО – ДПМНЕ – бел.ред.) му трябва декларация за македонския народ и език", отговори Заев.

Призиви от София

На този фон инициативен комитет от седем български учени и общественици настоява, всички партии, които участват в изборите, да подкрепят в специална декларация, че ще защитават българската позиция за Република Северна Македония.

Те се обявяват и против външния натиск върху българските институции по темата.

Те настояват Република Северна Македония окончателно да снеме всякакви малцинствени претенции. да изключи всяка възможност за териториални претенции, да задейства процес на реабилитация на жертвите на югославския комунизъм, репресирани на нейна територия заради българското им самосъзнание.

Освен това Република Северна Македония трябва да коригира съдържанието на учебните си програми с цел обективно отразяване на общата ни история и премахване на учебни съдържание, насаждащо омраза към България.

Това изискване е ядрото на Преамбюла и член 8, ал. 3 и член 11, ал. 6 от Договора за добросъседство.

"Да се осъществи идентифициране и премахване на табели и надписи на територията на Република Северна Македония, които насаждат омраза към България и българите. Република Северна Македония да се придържа стриктно към установената и ратифицирана от парламентите на двете страни клауза относно официалния език на Република Северна Македония. Тази клауза да намери съответен израз в официалните документи на Европейския съюз", настоява инициативният комитет, в който влизат акад. Георги Марков, проф. Казимир Попконстантинов, проф. Пламен Павлов, проф. Христо Проданов, проф. Христо Смоленов, проф. Трендафил Митев и доц. д-р Александър Гребенаров.

Очаквано от коалицията около ВМРО - "Българските патриоти", първи подкрепиха предложената декларация.

"За съжаление виждаме определени политически партии, които се стремят към парламента, които превиват гръбнака и дават обещания, за които никой не ги е упълномощавал", каза лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов.