София иска опростено кандидатстване за европроекти

Не може да е по-лесно на предприемача да тегли банков кредит, мотивира се вицепремиерът Томислав Дончев

Искра Михайлова и Томислав Дончев по време на заседанието на КОСАК, сн. БГНЕС

Да се опрости процедурата за кандидатстване на бизнеса с проекти за получаване на европейско финансиране, ще настоява България в хода на преговорите за приемането на следващата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз. Това заяви вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев по време на пленарно заседание на КОСАК (форум за сътрудничество между комитетите (комисиите) по европейските въпроси на националните парламенти на държавите-членки на ЕС), който се проведе във в торник в София.

Според него има реална опасност Европейския съюз да приеме такава рамка без конкретна стратегия. Когато финансирането не е обвързано с ясни цели, крие риск при преговорите да се прави не най-добрата игра с числата, да има релокация на пари от един сектор в друг, посочи Дончев.

Тъй като преговорите за многодишната финансова рамка на ЕС все още са в началната си фаза, вицепремиерът препоръча повече разговори по темата за постигането на "по-добрата кройка на тези политики", което на свой ред ще привлече повече инвестиции.

Искането на България за опростяване на кандидатстването за европроекти, Дончев илюстрира с думите: "Не можем да си позволим предприемач да казва, че му е по-лесно да тегли банков кредит, отколкото да кандидатства за финансиране по програма". "Това е сигнал колко тежки са процедурите, за да отиде финансирането там, където има нужда от него. Затова опростяването на правилата не е административен каприз, а въпрос на подкрепа, на улесняване“, добави вицепремиерът.

По думите му това не означава да няма силен, ефективен контрол, а трябва бенефициентите да не бъдат сковавани от страх.

Дончев изрази също мнението си, че "ЕС преживява криза на идентичността, а сред симптомите на заболяването са проблеми, свързани с миграционния натиск, въздигане на ирационалния популизъм в редица страни-членки". Според него лекът е всеобщ консенсус какъв съюз ни е необходим, колко силен. "Въпросът е защо допуснахме да се случи това с един от най-успешните проекти, как допуснахме Европа да стане скучна, неразбираема“, коментира още той.

Председателят на Комисията по регионално развитие в Европарламента Искра Михайлова
съобщи, че ЕП е в готовност в началото на юли да са ясно разпределени отговорностите между комисиите, да са идентифицирани докладчици по отделните законодателни досиета и определени докладчици по становищата по тези досиета. Това ще позволи в началото на есенната сесия на Европарламента да започнат дискусиите по финансовата рамка.

По думите ѝ има пет, вместо досегашните 11 приоритета и те са свързани с очакванията на гражданите, близки са до дневния ред на Европа и позволяват бъдещата политика на сближаване да бъде достатъчно ефективна и да дава европейска добавена стойност.

"Предложеният от ЕК законодателен пакет по бъдещата политика на сближаване отваря възможност за комбиниране на различните фондове, допълване между тях, използване на финансови инструменти", напомни Михайлова и обясни, че номинално ще се запази сумата от 373 млрд. евро, но рестриктивно ще се намали финансовият ресурс за Кохезионна политика. Заедно с това ще се даде възможност на всяка страна да увеличи потенциалния капацитет за инвестиции като използва всички инструменти, заложени в Многогодишната финансова рамка, посочи още тя.

Още от Бизнес