София иска Скопие да подпише нов документ с 6 условия (обновена)

София и Скопие работят по двустранен протокол с 6 конкретни точки, който би трябвало да бъде готов през ноември, съобщи президентът Румен Радев пред журналисти в Бърдо, Словения, където се проведe срещата на върха Европейски съюз - Западни Балкани.

Форумът разкри, че и някои от по-богатите държави имат резерви към разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани и лидерите на 27-те страни членки не стигнаха до консенсус около призивите 2030 г. да бъде посочена като целева дата за бъдещото членство, опасявайки се от негативна реакция у дома във връзка с миграцията.

Радев говори, след като в рамките на форума проведе две срещи с македонския премиер Зоран Заев в различни формати. Единият от тях бе по инициатива на германския канцлер Ангела Меркел и в нея участва и френският президент Еманюел Макрон.

"РС Македония няма как да подмине катарзиса. Позициите ни са ясни. Докато този своеобразен възродителен процес продължава, докато нашите сънародници продължаващо в годините все още са подложени на изтънчена асимилация, докато са потискани като основни права и не се интегрират пълноценно в РСМ редом с другите части от народи, ние няма как да кажем "Да" за начало на преговорите", каза Радев.

По думите му в протокола трябва да залегне ангажимент македонските българи да бъдат записани наравно с останалите народности в Конституцията на Република Северна Македония, да спре фалшификацията на историческата истина, да бъдат променени учебните програми, да спре преследването на хората, които се самоопределят като българи и други.

Радев говори много остро към македонските управляващи, потвърждавайки, че София няма лесно да преразгледа позицията си и да одобри преговорната рамка на Скопие за ЕС. В същото време той официализира готвения двустранен протокол без да става ясно дали ако македонците го подпишат, България ще вдигне блокадата пред присъединяването им към ЕС.

София е изправена пред много силен натиск от САЩ, ЕК и някои европейски страни да "пусне" Скопие по пътя му към ЕС, а македонските управляващи демонстрират оптимизъм, че е възможен пробив още през декември.

ЕС не склони да заяви 2030 година за присъединяване на Западните Балкани

Лидерите на 27-те страни членки на ЕС обещаха членство в бъдеще на шестте съседни балкански държави, потвърждавайки обещание, дадено преди 18 години, но игнорираха призивите 2030 г. да бъде посочена като целева дата за бъдещото членство, опасявайки се от негативна реакция у дома във връзка с миграцията.

След продължили седмици обсъждания, лидерите на ЕС се съгласиха, че Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Косово и Албания имат място в ЕС, ако изпълнят критериите в различни области - от съдебна реформа до икономика.

Но с "процес на разширяване", който е блокиран от различни спорове, включително в Брюксел, и нежеланието на сръбските лидери да признаят независимостта на Косово, мнозина на Балканите виждат декларацията на ЕС като празно изявление, отбелязва Ройтерс, цитирана от БТА.

"Европейският съюз препотвърждава своята недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани и приветства ангажимента на партньорите от Западните Балкани към европейската перспектива", се казва в заключителната декларация.

В нея се посочва, че "ЕС препотвърждава своя ангажимент към процеса на разширяване", въпреки че Франция и други настояваха съюзът да се фокусира върху реформите, справедливите и строги изисквания и принципа за оценяване на собствените постижения.

Северните държави като Дания, Франция и Нидерландия, се опасяват от повторение на прибързаното присъединяване на Румъния и България през 2007 г. и зле управлявания процес на миграция на източноевропейските работници във Великобритания, който настрои много британци срещу ЕС. България е против преговори със Северна Македония заради спор за езика, културата и общата история, отбелязва Ройтерс.

Опитът на ротационния председател на ЕС Словения 2030 г. да бъде посочена като целева дата за присъединяване на шестте страни от Западните Балкани се провали. ЕС не спази и други обещания, които са осезаеми за гражданите, като отпадането на визовия режим за Косово, посочва агенцията.

Увеличаването на съюза до 33 членове би усложнило и без това трудното вземане на решения в рамките на блока и подчертава нуждата от вътрешни реформи в ЕС, с каквито малко държави искат да се заемат сега, отбелязва Ройтерс.

"Македонците да признаят историческата истина"

Радев представи пред журналисти серия изисквания към Скопие, като по думите му българската позиция вече е разбираема за останалите страни членки.

"Това не е нито вето, нито стопиране на процеса, ние искаме не повече от това, което иска и всеки един от нашите европейски партньори, да се уважават основните европейски принципи и интересите на всяка държава-член на ЕС", каза той.

Засега македонските управляващи не са показали, че са готови да изпълнят българските изисквания и втвърдиха тона към София през последните месеци.

"Ключът към съгласието на България за начало на преговори на Република Северна Македония за членство в Европейския съюз не е сложен и зависи от това Скопие да спазва безусловно Договора за приятелство и добросъседство, сключен през 2017 година", добави Радев.

По думите му македонците трябва да признаят историческата истина, така както го направиха по отношение на Гърция.

Президенът очаква от премиера на Република Северна Македония Зоран Заев и от президента Стево Пендаровски смели и ясни решения да "скъсат окончателно с идеологемите от тоталитарното минало, с македонизма и омразата към България".

"Обективните факти от нашата обща история не могат да бъдат подлагани на мултиперспективно тълкуване, получаването и прилагането на нашето съгласие следва да получи ефективни гаранции от ЕС, каквито прецеденти вече има в преговорните процеси и време е за исторически компромиси и помирение", добави той.

Радев коментира, че "през май заварихме отношенията в задъдена улица, България неразбрана и изолирана в Европейския съюз".

Последното правителство на Бойко Борисов отказа в края на миналата година да подкрепи преговорната рамка на Северна Македония. Отношенията между София и Скопие се водеха основно от бившия вицепремиер и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов.

Неочаквано обаче Борисов смени тотално позицията си, вече подкрепяйки безрезервно Северна Македония, като преди ден призова президента Румен Радев да подкрепи западната ни съседка в процеса по разширяване на ЕС. Борисов коментира, че са били изпуснати много месеци и "нито една държава не е на наша страна в спора".

В сряда македонският премиер Зоран Заев коментира, че ако "ЕС не действа, разочарованието сред гражданите на региона ще нанесе сериозни и непоправими щети върху голямата европейска идея за общност и сътрудничество".

Северна Македония се движи към ЕС в пакет с Албания и заради българското несъгласие бе блокирана и Тирана

Албанският премиер Еди Рама каза в интервю за испанския "Ел Паис", че "вече не очакваме нищо от Европейския съюз".

"Научихме се по трудния начин да не очакваме нищо, защото видяхме, че Европа не е в много добър момент, има много вътрешни проблеми и разширяването не се очаква с ентусиазъм", каза Рама.