София иска от Скопие компромиси до 10 ноември, за да се придвижи към ЕС

Борисов разтревожен от ОМО "Илинден" и "македонско малцинство“ в резолюцията на ЕП

Буяр Османи и Бойко Борисов, сн. Министерски съвет

Премиерът Бойко Борисов и външната министърка Екатерина Захариева смекчиха тона към Скопие, но настояха югозападната ни съседка да направи "необходимите компромиси" по пътя си към Европейския съюз.

Макар да не повториха заплахата на военния министър Красимир Каракачанов, че България е готова да блокира първата междуправителствена конференция между Северна Македония и Европейския съюз, която се очаква през декември, но за пореден път потвърдиха, че е готова да реагира. 

София очаква до 10 ноември да има конкретни резултати по историческите спорове. 

Дотогава е възможно намирането на решение около историческата фигура на Гоце Делчев, което да даде възможност на София да оттегли заканата да блокира пътя на Скопие към ЕС.

"И много други направиха компромиси"

"Много се надявам Република Северна Македония да получи необходимите уверения от нас и да върви по пътя за присъединяване към Европейския съюз. Трябва да се направят необходимите компромиси, както много други направиха", каза премиерът Бойко Борисов по време на среща с министъра на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи в София.

Македонският дипломат пристигна в София в петък, а скоро се очаква и визита на премиера Зоран Заев. Скопие търси засилени дипломатически контакти с България, след като Каракачанов официализира "от името на правителството" заплахата си, че София може да забави Северна Македония по пътя ѝ към ЕС.

България изпрати и разяснителен меморандум до страните членки на ЕС, изпълнен с червени линии към Скопие. Според дипломатически източници обаче тази твърда позиция не се възприема в ЕС.

"Ние сме длъжни за сегашните и за бъдещите поколения да направим така, че по никакъв начин Република Северна Македония, Албания и страните от Западните Балкани да не бъдат спирани по пътя към Европейския съюз", каза Борисов, цитиран от правителствената пресслужба.

Борисов разтревожен от ОМО Илинден в резолюцията на ЕП 

Борисов посочи, че е много разтревожен от вкарването на ОМО Илинден и "македонско малцинство" в България в "една политическа резолюция в Европейския парламент".

В окончателния текст на резолюцията на ЕП за България като пример за дискриминация в бележка под линия бяха посочени няколко дела на ОМО-Илинден срещу България.

"Това в никакъв случай не е от полза в точно този момент, когато ние търсим компромиса – и на историците, и на нашите политически партньори в Република Северна Македония, да намерим решение на въпроса", добави министър-председателят.

Борисов каза, че още от днешната среща трябва да стартират разговори на всички нива, за да може до 10 ноември, когато България и Република Северна Македония като съпредседатели на Берлинския процес ще ръководят Срещата на върха, да има компромисно решение, което да удовлетворява всички.

"Имате много работа, това е много сложен, много бърз и в същото време важен и необходим процес", посочи българският премиер.

"Вашите граждани трябва да знаят, че в България имате и винаги сте имали най-голяма подкрепа и че просто трябва да направим така, че историята да е мост на приятелство и близост, а не скъсан мост, по който да не може Република Северна Македония да премине. Така че тук политически игрички не трябва да има", каза министър-председателят Бойко Борисов по време на срещата.

По думите му перспективата и моментът са изключително важни и би било грях пред историята, ако сегашните политически ръководства в България и Република Северна Македония не успеят да намерят компромис.

"Няма да ни разбере и светът", каза Бойко Борисов.

"Ще приемем фактите от историята, след като науката ги осветли"

Османи от своя страна каза, че Договорът за добросъседство между двете страни вече дава първи резултати.

"Както в областта на осветляването на определени исторически личности и събития, така в областта на икономиката и политическите отношения. Точно тази атмосфера трябва да бъде създадена от нас политиците", каза Османи.

"Политиката и обществото трябва да погледнат в очите всички факти от миналото. Науката трябва да ги осветли и ако е необходимо ние ще ги приемем. Това е моментът, в който ние искаме да докажем, че нищо няма да замитаме под килима. Ще разговаряме за всичко открито, независимо от това колко е болно и непопулярно, защото работим за бъдещите поколения", каза Османи пред БГНЕС.  

"Скопие да признае историческите реалности"

Екатерина Захариева  също повтори, че България винаги е подкрепяла Република Северна Македония по европейския ѝ път.

Тя каза, че както България е признала съвременните реалности, така е редно и Северна Македония да признае историческите реалности, свързани с процеса на създаване на новата национална идентичност.

"До ноември има още време. В момента екипите и в ЕК от всички държави работят по проект на заключения. Това, което и аз, и министър Османи, казахме, е, че сега ни е моментът да възобновим това, което беше спряно и да постигнем напредък, който съм убедена, че е възможен само ако прилагаме искрен подход в нашите отношения", каза тя.

Възможното решение

Съвместната историческа комисия не се е събирала от 10 месеца, но за средата на октомври е планирано заседание.

До декември, когато се очаква да бъде насрочена конференцията, може да бъде направено много малко.

Визитата на Заев обаче дава възможност да се стигне до някакво взаимно приемливо решение около Гоце Делчев, което да даде възможност на правителството да ревизира заплахата си.

От българската страна на двустранната историческа комисия вече предложиха формулировката "македонец в регионален смисъл и българин – в народностен", каквото и да означава тя.

Това няма да е първият ултиматум на София, който остава във въздуха. През август 2019 година  Борисов официално поиска от Скопие до октомври да бъде изчистена спорната история.

Тогава България не постигна нищо и е малко вероятно да направи това сега. 

В същото време правителството вече достатъчно твърдо ще е показало, че държи да се спре с историческите спекулации. Общата комисия, която бе формирана с Договора за добросъседство преди три години, може да заработи отново и да се опита да постигне реални резултати, въпреки че много от наблюдателите са скептични, че тя може да се справи. 

Споделяне

Още по темата

Още от България