София неглижира заплахите на Москва за АЕЦ "Белене"

Москва отново притиска София да ускори вземането на решения за изграждането на АЕЦ "Белене", но двете страни са все още далеч от разбирателство за цената, макар че крайният срок за това наближава. Това стана ясно от последната задочна размяна на реплики, провокирани от целенасочено изтичане на информация от "Росатом", че може да се откаже от проекта и да съди България за неустойка от 200 млн. евро поради забавяне на сроковете.

"Ако трябва да платим цена от 8-9-10 милиарда евро за АЕЦ "Белене" - аз няма да я платя. Който иска - следващият да я плати. При сегашните условия централата не може да стане. Ще си играем на нерви с руската страна", заяви премиерът Бойко Борисов пред журналисти, коментирайки вътрешната кореспонденция на "Росатом".  

Министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков неглижира поредните заплахи на "Росатом", още повече, че не са изложени директно, а през информация в чужди медии.

Не смятам, че "Атомстройекспорт" (АСЕ) ще се откажат от проекта за изграждане на АЕЦ "Белене", но всеки има право да вземе решение, което преценява, че отговаря най-добре на неговите интереси, коментира Трайков по повод публикация във френския "Трибюн", че АСЕ са пратили писмо до компанията си майка "Росатом" да се откаже от българския ядрен проект.

"Не се е променило нищо, преговаряме с руснаците постоянно. В момента, в който се вземе решение, вие ще разберете", заяви Трайков, въпреки че според други информации НЕК и АСЕ не са преговаряли от два месеца по поисканата от българската страна крайна цена на атомната централа.

"Намирам за странно в средата на един период, който сме си дали да се разберем, да се правят декларации, но и аз не знам дали е точно така, тъй като става въпрос за информация, публикувана в чуждата преса", допълни Трайков.

"Няма промяна в позицията на българската страна по преговорите. Всяко страна избира по какъв начин да защитава интересите си", каза още министърът. По думите му до месец и половина ще станат ясни първите резултати от работата на консултанта по преструктурирането на ядрения проект - банка NSBC, която също трябва да участва в преговорите за цената на "Белене".

Краят на март е срокът за структуриране на проектната компания за построяването и експлоатацията на бъдещата ядрена мощност е краят на март. Това е фиксирано в подписания през ноември меморандум между НЕК и "Росатом".

Според запознати с работата по проекта, ако все пак руснаците решат да се откажат, то ще е след изтичането на този срок. Тогава евентуално могат предявят претенция пред арбитражен съд срещу България за неизпълнение на ангажиментите ѝ.

Кое е по-голямата злина – да загуби 200 млн. или 2.5 млрд. лева

Попитан от журналисти как ще се отрази на страната, ако "Росатом”се оттеглят от проекта, премиерът Бойко Борисов отвърна с контра въпрос: "А как ще се отрази на страната да я задължим с 5-6 млрд. лв. отгоре върху бюджета в момента?".

"Дали ще загубим 200 млн. или 2 милиарда и половина – кое е по-голямата злина? Ако задължа държавата с 6 млрд. в следващите десет години, да ги платим, плюс още този един милиард, близо, който идва по външния дълг да платим след 2013-а – как ще повишим доходите, пенсиите? Как ще правим инфраструктура – давате ли си сметка?", коментира Борисов.

"Затова аз искам прост отговор – колко е инфлационният индекс? Колко е реалната цена на "Белене”? Да кажат, когато са подписвали договора. Нищо повече не искам”, каза Борисов, който преди време поиска от руската страна твърда цена за проекта и получи оферта за 6.3 млрд. евро. Това е с 2.3 млрд. евро повече от офертата, с която руснаците през 2006 г. надвиха чешкия "Шкода Алианс" в търга. В нея обаче не е отбелязан инфлационният индекс, заради което са и големите спорове между НЕК и АСЕ и се стигна до исканата от Борисов фиксирана цена, която да не се променя през годините.

"Не мога да задължа с два или три милиарда държавата сега, ако приема инфлационния индекс, който искат руснаците за АЕЦ "Белене”. И понеже е приет скъпият инфлационен индекс, затова г-н Първанов толкова обикаля тази тема и не иска да каже кой е инфлационният индекс. Разликата е в два милиарда и половина евро”, каза премиерът. Преди два дни президентът излезе с енергийна стратегия, според която, ако България приеме индекса на ЕС за оскъпяване на АЕЦ "Белене" , ще се спестят 1 млрд. евро..

Борисов заяви, че ако руската страна иска да бъде коректен партньор, трябва да приеме инфлационен индекс от предложения от правителството между 500 млн. и 1 млрд. евро. Два милиарда и 400 милиона евро отгоре е възможно най-скъпият инфлационен индекс, който всъщност е бил приет, каза премиерът. Първите плащания за "Белене” са станали именно по него, допълни той.

Станишев: Имаме коз срещу оскъпяването на проекта 

"Премиерът говори за някакви безумни цифри за АЕЦ "Белене" и аз не бих платил 8, 9, 10 милиарда евро за централата", коментира от своя страна лидерът на БСП и бивш премиер Сергей Станишев.. Той посочи, че предвидения в споразумението с руснаците инфлационен индекс към цената от 4 млрд. евро тогава оскъпявал централата между 600 млн. и 1.8 млрд. евро.

Станишев "подсказа" на премиера, че в преговорите с руската страна България има много сериозен аргумент относно инфлационните индекси и това са проблемите с техническия проект, "Какви инфлационни индекси, какви размери, след като техническия проект на руската страна още не е одобрен от регулиращия орган в България", коментира той.

Според него от "изтеклото" писмо на АСЕ "става ясно абсолютното нежелание и неумение на това правителство да води разговори как проектът да бъде реализиран, протакането и пренебрегването на инвеститорите.

"Росатом" шантажира Трайков чрез изтекло в медиите вътрешно писмо

Неизвестно по какви канали, досега непотвърдени официално от "Росатом", в български медии изтече писмо на началника на управлението по маркетинг и развитие на бизнеса А. Калинин до генералния директор на "Росатом" Сергей Кириенко. Твърди се, че оригиналът на писмото е от 28 януари 2011 г.

"До генералния директор

на държавната корпорация по атомна енергия "Росатом"

С. В. Кириенко

Служебна записка

Уважаеми Сергей Владиленович,

С приключването на януари настъпва критична точка за взимането на решение за реализирането на проекта Белене. Днес АЕЦ "Белене" е най-конкурентоспособният в сравнение с останалите проекти и има фиксирана, по желание на българското правителство, цена за строителството. Освен това, Белене има всички шансове да бъде построен по-рано от останалите възможни станции в макрорегиона. Схемата на финансиране - също по желание на правителството на страната - включва както възможен руски кредит на изгодни условия за финансирането на участието на Националната електрическа компания, така и финансовите ресурси на частни европейски инвеститори, тоест за началото на изграждането днес въобще не се изискват парични средства от българския бюджет.

Проектът е сертифициран според изискванията на EUR и е в пълния смисъл на думата европейски: не само по финансиране, но и на гледна точка на географията на доставките (30% от работата, тоест около 2 милиарда евро – са доставките на българските подизпълнители и още около милиард евро – доставка на оборудване от консорциума "Арева" – "Сименс").

1.Междувременно ръководството на националната електрическа компания на България избягва да подпише допълнение номер 12, въпреки по-рано постигнатите договорки да се подпише този документ с "Атомстройекспорт" (АСЕ) през декември 2010 г., което открива възможността да се подготви площадката за заливане с бетон, насрочено за септември 2011 г.

По-нататъшното бавене от страна на българските власти ще доведе до това, че АСЕ даже договаряйки се с българските строителни фирми по-късно, няма да може да осигури наливането на бетон в основата на реакторното отделение на първи енергоблок на АЕЦ през 2011 г., тъй като българските подизпълнители няма да имат време да разгърнат строителните си бази и да закупят тежката техника (отчитайки технологичната специфичност началото на непрекъснатото бетониране по-късно от септември няма да бъде възможно).

Следователно сроковете за реализация на проекта ще се отложат, като съществено се повлияе както на цената на проекта, ако взимаме под внимание инфлационните рискове, така и на инвестиционната привлекателност за европейските партньори, имайки предвид възможната загуба на такова конкурентно преимущество на проекта, като изпреварващото му пускане в експлоатация в сравнение с останалите проекти.

Това е директно свързано с възможността за ефективен износ на бъдещата електроенергия, а следователно и със сроковете за възвръщане на инвестицията.

При това се създава впечатлението, че ръководството на министерството на енергетиката на България (министър Трайчо Трайков) в своите публични изказвания преднамерено създава атмосфера на неопределеност около самата целесъобразност на строителството на АЕЦ "Белене", подкопавайки доверието към проекта от страна на потенциалните участници.

Освен това, Трайков директно демонстрира своите пренебрежително отношение към вече съществуващите инвеститори (финландската компания "Фортум" и френската "Алтран Техноладжис"). През ноември 2010 г. специално пристигналите в София ръководители на тези компании бяха накарани да чакат няколко часа в пълна неизвестност във връзка с това дали въобще ще се подписват документи за създаване на проектна компания "Белене".

А когато службата на протокола на министерството на енергетиката все пак покани инвеститорите на масата за подписване, министър Трайков още петнадесет минути се консултира по неизвестни въпроси със своя съветничка, оставайки бъдещите партньори да не доумяват под прицела на телевизионните камери. По настояване на Трайков беше проведен конкурс за финансов консултант на проекта, който уж трябваше да осъществи реструктуриране на неговата финансова схема.

С оглед на това, че победа в този търг спечели софийският филиал на банка HSBC, неразполагаща с опит в такива проекти, то се създава впечатлението за съзнателно забавяне на старта на проекта, защото специалистите на филиала ще се нуждаят от три до шест месеца, за да навлязат в същността на въпроса.

Заместникът на г-н Трайков, поканвайки в София представители на компания "Фортум" и "Алтран" на работна среща на 18 януари, беше загрижен единствено за намеренията на финландците по отношение на техния дял в проекта (пристигналия със специален полет френски представител въобще не заинтересува българските ръководители).

Не получавайки отговор на своя въпрос, заместник-министърът стана и излезе от аудиторията, позовавайки се на следваща среща в своя работен график, оставяйки обезкуражени специално пристигналите в българската столица бизнесмени. Може да се каже, че сега на нас ни става ясен истинският мотив RWE за излизане от проекта (германците възнамеряваха да финансират 49% от станцията). Възможно е, че именно такъв "бизнес" стил на общуване, придружен с нарушаването на всички приети протоколни норми и правила, се превърна във фактор за признаването на България от редица германски енергийни компании в зона неблагоприятна за инвестиции.

Едва ли можем да очакваме промяна в поведението на българските власти. От своя страна АСЕ е изпълнило всичките си задължения пред поръчителя: купил е доставеното през 90-те години оборудване, подготвил е площадката за заливане с първия бетон и е разгърнало строителна база, включително е пуснат в експлоатация бетонен завод, прокредитирана е поръчката на корпусите на реактора и комплектите турбини, платено е за работата на западноевропейските доставчици. АСЕ до момента издържа на площадката необходимия щат служители (150 души).

Колкото и да ни се струва парадоксално, неизпълнението на договорните ангажименти от българската страна и договорите са от полза преди всичко за АСЕ, защото така създалата се от българската страна еднозначна съдебна перспектива по търсене на неустойки ще ни позволи да получим над 200 милиона евро (докато плановата печалба по проекта Белене беше само 150 милиона евро).

Въпреки че съдебният процес ще отнеме най-вероятно няколко години, той е по-изгоден отколкото получаването на по-малка норма на печалба, реализирайки проект не благодарение, а въпреки желанието на българските преговарящи. Освен това вече е ясно , че строителството на АЕЦ Белене ще се придружава от политически рискове, създавани пред АСЕ от министерството на енергетиката на България, а също така от постоянната заплаха за загуба на делова репутация пред европейските партньори. В тази връзка, моля да се даде на АСЕ следните поръчения:

1.Да се подаде в арбитража подготвения по-рано иск по отношение на Националната електрическа компания на България за плащане на неустойки.

2. Да се уведоми консорциума "Арева"- "Сименс" за прекратяване на руските плащания на работите по проекта Белене.

3.Да се предаде поръчаното през 2008 г. оборудване на реактора и турбините за използване при изграждането на АЕЦ "Аккую" в Турция.

Началник на управлението

по маркетинг и развитие на бизнеса

А. Калинин"