София обръща фокуса от историята към правата на българите в Северна Македония (видео)

Радев попари надеждите на Скопие да се придвижи към ЕС без да изпълни изискванията ни

Сн. Прессекретариат на държавния глава

Президентът Румен Радев каза, че внушенията на македонските управляващи, че редовно правителство у нас ще "отпуши" членството на Скопие в ЕС, не са верни.

Той прие в сряда представители на организации на българи в Северна Македония и каза пред тях, че позицията на София ще се води от техните проблеми.

Президентът обясни, че фокусът в двустранните отношения вече няма да е историята, а спазването на правата на българите в Северна Македония, което било по-разбираемо и за европейските ни партньори.

"Докато не бъде решен въпросът с правата на българите, което е европейска ценност, Република Северна Македония не може да започне преговори за ЕС", каза Радев.

Македонските управляващи не спират да повтарят, че очакват през декември София да преразгледа позицията си и да одобри преговорната рамка на Скопие за ЕС. В същото време те отказват да направят реални стъпки в отговор на българските изисквания. За последно България настоя двете страни да подпишат нов документ с шест конкретни ангажимента.

"Трябва да се знае генезисът на процеса на дебългаризация. Истината за репресиите на УДБА (зловещата Държавна сигурност на югославския диктатор Йосип Броз Тито, бел.ред.) трябва да се знае", посочи Радев.

На срещата в София присъстваха представители на партия Граждански демократичен съюз /ГДС/ и на сдруженията КЦ "Иван Михайлов" - Битоля, "Трибуна" - Прилеп, "Македонско-Българско приятелство" - Скопие, "Коридор 8" - Скопие, "Интеракция" - Охрид, "Единство" - Кочани.

Радев посочи, че оттук нататък България до голяма степен ще се ръководи именно от волята и желанията на организациите на българите в РСМ като национална идентичност и историческа памет.

"Тази среща е индикация за изграждащото се единство между вас – организациите на македонските българи. Това е изключително важно. Без това единство вашите интереси не могат да бъдат защитени. Тук изниква и въпроса за защитата на вашите в права в Конституцията, в законите на страната, в адекватното преброяване на населението, което се извърши, чиито очакваме резултати. Трябва да е ясно, че България не може да се намесва във вашите вътрешни дела и в организацията на изграждането на това единство", каза Радев.

Едно от основните искания на България е Северна Македония да впише и българите в конституцията си наравно с другите народи, но засега македонските власти казват, че са готови да направят това, но само непосредствено преди или след като страната влезе в ЕС.

"Категорично трябва да се смени държавната политика на РСМ спрямо България – касаеща езика на омразата и възпитанието на младото поколение. Как така ние ще се отваряме и ще падат граници, а младите хора ще бъдат възпитавани в език на омразата. В учебниците в България няма такава омраза и не можете да намерите нищо срещу РСМ. Ние искаме да видим същото от обратната страна и ще държим да го видим. Ние искаме България да интегрира в ЕС държави и приятели, а не проблеми. Полагаме огромни усилия час по-скоро да започнат тези преговори, но не и на цената, която трябва иначе ние да платим като български народ", каза Румен Радев.

Връзките се засилват

Петър Колев от македонската партия "Граждански демократичен съюз", коментира, че българите там най-силно желаят европейското бъдеще на страната си, но това не може да става за сметка на националния интерес на българския народ.

"100 години не е имало такава среща. Още от времето, когато Тодор Александров се е срещал с българските първенци. Не е имало такава среща. Моментът е исторически", каза от своя страна Владимир Перев от "Коридор 8 - Скопие".

Той повдигна въпроса за необходимостта от български медии в Северна Македония.

Фокусът се измества: от историята към човешките права

Радев обясни, че наложеното от правителството на Бойко Борисов "вето" миналата година е било "за буксуването на договора, подписан през 2017 г., темата за Гоце Делчев, и това беше големият проблем".

"Той остана неразбран за нашите европейски партньори. Те не разбраха това вето, защото лидерите на държавите, министър-председателите, бяха непрекъснато заедно, непрекъснато България говореше за безусловната подкрепа за членство и изведнъж наложи вето. Това остана неразбрано. Не се обясниха истинските мотиви за това вето. Ветото, което наложих сега на последния Съвет на 6 октомври, ако можем да го наречем така, има съвсем друг характер". посочи президентът Радев.

"Започнах да обяснявам истинските причини за нашето несъгласие още през май. И ги формулирах вече много ясно на самия Съвет, където присъстваха и лидерите на всички страни от Западните Балкани. Това вето има съвсем друга основа, съвсем друга аргументация - и то е именно вашите права, вашето равноправие спрямо всички останали граждани на РСМ, вашето право на пълноценна интеграция в обществения, в политическия, икономическия и културния живот, недопускането на дискриминация, стопиране на процеса на дебългаризация, премахване на езика на омразата, това е съвсем друго вето, във фокуса му сте вие", обясни Радев.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Колко време давате на новия парламент?