София обяви, че търси инвеститори за АЕЦ "Белене"

Ден преди първата среща на живо между българския премиер Бойко Борисов и руския му колега Владимир Путин, на която ще бъде разисквана съдбата на съвместните енергийни проекти, които новото правителство у нас замрази, София съобщи, че търси инвеститори за АЕЦ "Белене".

“Ако България реши да продължи проекта, тя ще търси потенциални инвеститори и може да се обърне към всички заинтересовани страни. Затова не може да бъде изключен нито един от възможните варианти“, се посочва в съобщение на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по повод медийни публикации, че ресорният министър Трайчо Трайков планира такива разговори с представители на Съвета за сътрудничество на арабските страни от Персийския залив.

Към момента подобни покани не са отправяни към никого, уточняват от МИЕТ.

“България все още анализира възможните варианти за бъдещето на АЕЦ "Белене". Страната ще обяви следващите си стъпки по проекта през септември, като на този етап не са водени преговори с потенциални инвеститори, в това число и от арабските страни“, заявява министър Трайков, цитиран от пресцентъра си.

Путин първо се среща с Борисов в Гданск Руският премиер Владимир Путин ще се срещне на 1 септември в Гданск първо с българския си колега Бойко Борисов. Това заяви в неделя на пресконференция в Москва заместник-ръководителят на апарата на руското правителство Юрий Ушаков, съобщава ИТАР-ТАСС, цитирана от БТА. Още

Проектът за АЕЦ “Белене“ бе замразен дни след победата на ГЕРБ в парламентарните избори на 5 юли. В момента все още се разглеждат договорите, сключени за реализация на централата, за да се преценят неустойките при прекратяването им, както и себестойността на бъдещото производство на електроенергия. Тогава ще се реши дали да се продължи или да се спре проектът.

Досега в бъдещата ядрена централа са налети близо 900 млн. лв., от които основните разходи са за изработването на проекта от руската “Атомстройекспорт“ (АСЕ), за поръчка на част от необходимото оборудване, за разрушаване на вдигнатите преди повече от 20 години съоръжения на площадката край р. Дунав, както и за консултанти.

За изграждането само на ядрената част е сключен договор с АСЕ за 3.997 млрд. евро, но с индексацията според инфлацията цената може да нарасне с още 20-25 на сто. Отделно за инфраструктура ще трябват още поне 4 млрд. евро и така според оптимистичните прогнози атомната централа ще струва 8.2 млрд. евро, според песимистичните – около 10 млрд. евро.

За поделяне на риска при строежа на централа в края на 2008 г. бе сключено акционерно споразумение между НЕК, която представлява държавата, и германската RWE за придобиване на 49 на сто от проекта. Основният договор обаче още не е сключен заради основния проблем пред АЕЦ “Белене“ - осигуряването на финансиране.

Преди замразяването на проекта стана известно, че са водени преговори между RWE и трима потенциални инвеститори, сред които руската “Интер РАО“ и финландската “Фортум“, за влизане в частния дял. От Българския енергиен холдинг, чиято собственост е НЕК, пък заявиха преди време, че вероятно ще се предложи за продажба допълнителен дял от държавния пакет.

За възможността България да си остави само миноритарно участие в АЕЦ “Белене“ призна преди дни и министър Трайков, който каза, че това е обсъдено с RWE при срещата на техни представители с премиера Бойко Борисов преди около три седмици.

Според източници на Mediapool от НЕК немската компания не проявява интерес към придобиването на допълнителен дял в проекта, но също така се е отказала и от подялба на своето планирано участие в централата от 49 на сто.

Някакво раздвижване по темата се очаква след първата директна среща Борисов – Путин, планирана за 1 септември, когато и двамата ще участват в Гданск в отбелязването на 70 години от началото на Втората световна война.

По време на телефонния разговор между Владимир Путин и Бойко Борисов миналата седмица, българската страна не е дала сигнал, че възнамерява да се оттегли от договореностите, постигнати в тази сфера, заяви в понеделник пред руски журналисти началникът на апарата на руското правителство Юрий Ушаков, цитиран от агенция Интерфакс.

Според експерти не е изключено руската страна да склони на "отстъпки" по отношение на индексацията на цената на ядрената част на проекта, само и само да има възможност да го реализира.

Москва държи изключително на АЕЦ “Белене“, тъй като това ще е първият проект на “Атомстройекспорт“ в страна член на Европейския съюз и ще е пробив на руските ядрени технологии на европейския пазар.

Затова и Путин предвиди 3.8 млрд. евро в руския бюджет, които да се отпуснат като кредит на България за реализацията на строежа, в случай, че страната не успее с проектното банково финансиране.

За целта обаче са нужни държавни гаранции за цялата сума от близо 4 млрд. евро, каквито предишният министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров така и не посмя да поиска да бъдат заложени в бюджета на България за 2010 г., а сегашният финансов министър Симеон Дянков счита за невъзможно да се предвидят за догодина.

Възможен вариант за продължаването на проекта остава продажбата на още от държавния дял в АЕЦ “Белене“ и преговори с Русия за значително по-малък експортен заем за оборудването.

При окончателно прекратяване на строежа на централата загробените на площадката пари ще достигнат 3 млрд. лв., от които 2/3 бяха изхарчени при първия старт на проекта преди около 25 години.

Наскоро обаче министър Трайков посочи, че ако проектът се окаже нерентабилен, хвърлените досега пари може да се окажат нищо в сравнение със загубите, които ще търпи България след изграждане на втората атомна централа.