София очаква "пътна карта" за преговорите на Скопие за ЕС

Ще има ли "допълнителни гаранции" за България и възможен ли е бърз пробив?

Президентът Румен Радев очаква към преговорната рамка на Северна Македония да бъде приложена пътна карта и София да прецени дали условията в нея отговарят на българските интереси и може ли да промени позицията си и да вдигне блокадата по пътя на Скопие към Европейския съюз.

Радев, който във вторник участва в срещата на европейските лидери в Брюксел, коментира, че сега очакванията на ЕС са насочени към България, но Северна Македония трябва да започне сериозни преговори със София и да не разчита само на декларации.

"Очакванията са насочени към България, няма да казвам натиск. Очаква се на Европейския съвет във втората половина на месец юни да има придвижване по въпроса за европейския път на Северна Македония. Много ясно съм изразил българското становище. България е най-силният поддръжник на европейската перспектива на Северна Македония и Албания. Пътят за нейното постигане минава най-вече през София", заяви държавният глава.
 
Посредничеството на Европейската комисия през последната седмица не доведе до пробив в отношенията между София и Скопие. Радев потвърди, че България няма да одобри преговорната рамка на Северна Македония докато не бъдат решени историческите спорове и не бъде прекратен говорът на омразата.
 
Служебният външен министър Светлан Стоев от своя страна, каза че България предлага задълбочаване и рестартиране на диалога и връщане на темата в рамките на нормалните европейски формати.
 
По думите му там трябва да се обсъждат тези въпроси между държавите-членки на Европейския съюз и да се дадат гаранциите на България, че това, което е договорено по двустранна линия, ще бъде изпълнявано и за в бъдеще.
 
"Този мониторинг от страна на ЕС е гаранцията, че това, че двустранните договори, които са подписани и предстои да бъдат подписани, ще бъдат изпълнявани. Това е тактиката, стратегията. Ние очакваме конструктивен диалог от страна на РСМ", каза външният министър Светлан Стоев.
 
Радев: Трябва устойчив и необратим процес
 
Президентът Румен Радев допълни, че трябва спокойно да се седне на масата за преговори.
 
Според него политическото ръководство на Северна Македония трябва да търси диалог с България.
 
"Трябва спокойно и откровено да седнем на масата и да уточним всички проблеми между нас. Искаме да видим устойчив и необратим процес, а не само декларации", допълни Румен Радев, цитиран от бТВ.
 
 
"Чакаме каква пътна карта ще предложат, която има амбицията да бъде приложена към преговорната рамка. Трябва да я сравним с изискванията, приети от българския парламент. Ако има различия, а нямаме парламент, ще бъде много трудно да се осъществи един път напред. Важно е обаче час по-скоро да възстановим политическият диалог със Северна Македония на най-високо ниво", добави Радев.
 
Допълнителни гаранции?
 
Министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи коментира, че пътят на страната към Европейския съюз минава през София.
 
"Истина е. Решението се приема с консенсус. Без одобрението на България не може да има решение. Ние може само да сънуваме, че това решение ще бъде взето без България. Това не може да се случи и затова искаме да убедим нашите приятели от българска страна, че договорът, който създадохме, е добра основа за изграждане на нашите отношения и за превъзмогване на различията. Те имат нужда от допълнителна гаранция, че ние няма да бягаме от договора", каза Османи пред ТВ21.
 
България от месеци настоява към неработещия договор за добросъседство от 2017 година да бъде подписан нов документ с много повече конкретика, но Скопие отказва подобна стъпка. Сега Османи показва, че тя продължава да е на масата.
 
Служебното правителство в България обяви, че е готово да засили диалога със Скопие, но в същото време остава категорично, че няма да се преразглежда българската позиция докато не бъдат решени историческите спорове и не се прекрати езикът на омразата.
 
Oсмани посочи, България не трябва да пропуска шанса на юнската среща на върха на ЕС да одобри Северна Македония да започне преговорите за членство, ако иска стабилни Балкани.
 
"Имам чувството, че регионът стига критична точка, когато се губи доверието, че ще бъде приет в Европейския съюз. В момента, когато тази точка бъде достигната, повярвайте, че ще бъде проблем, ще се отворят много теми, които са затворени за европейската перспектива още през 2003 г., когато в Солун бе взето решение един ден Балканите да бъдат приети в ЕС. Това се превърна в силен стимул за региона, затова България трябва да "грабне" този шанс, ако иска стабилни Балкани", посочи Османи, цитиран от БГНЕС.
 
Посредничеството на ЕК не даде резултат
 
Португалското председателство на ЕС и министърът на външните работи Аугущу Сантуш Силва в предложението за решаване на спора между Северна Македония и България са положили грижи да бъдат включени очакванията на двете страни, каза от своя страна премиерът Зоран Заев.
 
 
"Ние казахме, че това е добра база и добра основа за решение. Сериозно дискутирахме за предложението, ще продължим със срещи", заяви Заев и отбеляза, че е изненадан, че членка на ЕС, която е от другата страна на европейския континент, която не е толкова близо до Балканите и не е толкова детайлно запозната, е била креативна и изобретателна, за да намери решение.
 
"Затова казахме, че винаги може да се намери решение, ако има добра воля от двете страни", заяви Заев, цитиран от БТА.
 
Скопие настоява да започне преговори с ЕС още в рамките на португалското председателство, което изтича в средата на годината, но това все още e малко вероятно да се случи.
 
Следващата ротационна председателка на ЕС – Словения, също даде заявка, че ще е ангажирана с процеса.
 
Историческите спорове продължават
 
На този фон продължават медийните спорове между представители на общата комисия, която трябваше да изчисти историческите спорове.
 
"Не може постоянно да обвинявате другата страна, а вие да заемате позиция, че вие сте тези, които казват истината, че вашият подход към работата е истинският и да очаквате другата страна всичко това да го приема и да не реагира на това", каза съпредседателят на комисията от македонска страна Драги Георгиев пред бТВ.
 
По време на последната среща тема на дебат е било Самуиловото царство.
 
"Българската страна настоява за това Самуиловата държава да бъде представена единствено като българска държава. И това е много конкретна и императивна препоръка. В нито една наша препоръка ние не пишем, не твърдим, че това е македонско царство. В определени наши учебници може би пише такова нещо. Но около самото тълкуване на изворите, на самия характер на тази държава, според нас, позволяват да се допусне една по-различна перспектива на това царство", коментира Георгиев.
 
Проф. Ангел Димитров, съпредседател от българска страна на съвместната комисия, каза от своя страна, че македонските му колеги се държат като охранители на митове.
 
"Но започвам да мисля дали ще се държат вече и като идеолози на тази антибългарска позиция, на която сме свидетели през последната година", добави той.
 
"Когато имаме тотално разминаване на гледните точки и не желаем да видим необходимост от промени в интерпретацията на миналото, говоря за македонските колеги, тогава действително се губи доверието в професионалната и колегиална работа", смята Димитров.
 
По повод коментар от македонска страна, че заради политическите процеси у нас работата на комисията се забавя, Димитров каза, че това е несериозно.
 
"Те едностранно прекратиха работата пет месеца преди предсрочните избори, които бяха насрочени в Северна Македония през пролетта на 2020 г. Те се оттеглиха от срещите, а паузата беше продължена заради пандемията. Ние изгубихме близо една година. Ако бъда по-директен ще кажа, че те изгубиха три години с нежеланието си да приемат формулировките, дори тези в договора за приятелство и добросъседство", каза Димитров.
 

Споделяне

Още по темата

Още от България

Какво цели разследването на ДАНС и МВР за скъпия ток?