София се надява ООН да реши оставаме ли в Ирак

Оставането на българските военни в Ирак ще зависи изцяло от бъдещата резолюция на Съвета за сигурност на ООН, обявиха днес премиерът Симеон Сакскобургготски и външният министър Соломон Паси.

Изявление на военния министър Николай Свинаров от сряда създаде впечатлението, че София вече е готова да изтегли войските си от Ирак, ако местната власт след 30 юни не желае присъствието на коалиционните сили. Свинаров заяви, че не може да подкрепи изявлението на американския държавен секретар Колин Пауъл, че ще останем в Ирак, независимо дали местното правителство желае нашето присъствие. Така той взе страната на Фрнация и Германия в спора със САЩ.

София изчаква решението на Съвета за сигурност

В кулоарите на Народното събрание след участие в петъчния парламентарен контрол премиерът Симеон Сакскобургготски не пожела да коментира хипотезата трябва ли да се изтегли българският контингент от Ирак, ако до 30 юни не бъде приета нова резолюция на ООН. "Нека да изчакаме, предстоят много решения", каза премиерът и допълни, че се съмнява българите да бъдат третирани като агресори в Ирак от бъдещото иракско управление.

"Предстоят немалко решения в ООН, нека изчакаме. Контингентът ни не е единствен, има международни правила и спогодби, да не гледаме изолирано", заяви Симеон в отговор на въпрос ще има ли евентуално изтегляне на бойците след 30 юни.

Пресаташето на военния министър Николай Свинаров Румяна Стругарова обяснява днес в "Монитор", че думите на министъра били превратно изтълкувани. Той искал да обясни, че след новата резолюция на Съвета за сигурност и решението на бъдещото иракско правителство дали да покани или не коалиционните сили, парламентът ще реши дали да преформулира задачите на контингента ни. И според нея обаче мандатът, даден на контингента ни в Ирак, ще се промени при всички случаи, защото на 1 юли изтича срока, за който е даден.

Вчера председателят на външната комисия в парламента Венко Александров коментира, че не се налага промяна на мандата на контингента ни и не очаквал да се изтеглим толкова скоро от Ирак, защото там нямало да настъпи омиротворяване след предаването на властта.

Външният министър Соломон Паси не се ангажира с коментар на въпроса кой трябва да определи присъствието на международната коалиция - новото иракско правителство, коалицията или ООН. Пред Би Ти Ви той каза, че това ще се реши изцяло от новата резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която ще определи политиката на целия свят по отношение на Ирак.

"Преди да е готова и приета резолюцията на Съвета за сигурност, малко неща могат да се кажат", заяви Паси. Той отбеляза, че в момента България следи с внимание новата резолюция, предложена от Съединените щати и Великобритания.

Една от идеите, зад които заставаме много твърдо, това е участието на повече международни организации и регионални организации във възстановяването на Ирак. Лично аз призовах Съвета за сигурност да поканят такива организации като Арабската лига, като организацията "Ислямска конференция", страните от Персийския залив, защото възстановяването на Ирак не може да остане само европейско или американско или евро-американско усилие. Това трябва да бъде едно по-широко международно усилие и смятам, че тук арабските страни и ислямският свят могат с много да помогнат.

Президентът: Стабилизацията предполага друг характер на мироопазващите сили

Президентът Георги Първанов, който досега бе категоричен, че България остава с войските си в Ирак, се обяви за приемането на нова резолюция на Съвета за сигурност на ООН за Ирак и за сформирането на такова легитимно иракско правителство, което да се радва на широка вътрешна подкрепа, включително и на неформалните лидери в страната.

Първанов, цитиран от БНР, припомни, че е бил против започването на войната в Ирак, но сега, когато вече страната се е превърнала в реален център на световния тероризъм, е дълг на страните участнички в коалицията да дадат шанс на демократизацията и стабилизацията на Ирак.

Според президента това предполага и друг характер на мироопазващите сили в Ирак, като в тях се включат и мюсюлмански страни.

Държавният глава коментира темата на заключителната пресконференция на 11-тата среща на високо равнище на президентите от Централна и Източна Европа в курорта Мамая, Румъния.

На същия форум, румънският президент Йон Илиеску заяви, че страната му не е обсъждала въпроса за изтегляне на войските си след 30 юни и даже нарече това грешка. Той обаче добави, че на този етап Румъния няма да увеличава броя на своите войници в Ирак. Илиеску отново потвърди подкрепата си за българските медици в Либия, а закривайки срещата на върха на президентите от Централна и Източна Европа акцентира върху думата "солидарност".

Третият батальон за Ирак е готов, Генщабът ще каже за Афганистан

Третият батальон за Ирак е попълнен изцяло, засега в рамките на подготовката му няма рапорти за напускане след първоначално заявеното съгласие за участие, каза в петък Свинаров. Третият ни батальон трябва да е в Кербала в началото на юли.

На въпрос дали ще изпратим още войници и в Афганистан, както поиска генералният секретар на НАТО наскоро, премиерът Сакскобургготски заяви, че ще се изчака становището на Генералния щаб, с което правителството ще се съобрази. Началникът на Генщаба ген. Никола Колев обяви обаче, че българската армия няма възможност да увеличи числеността на контингента ни в Афганистан.

Няма данни българи да са изтезавали иракски затворници Министърът на отбраната Николай Свинаров заяви, че до момента няма данни български военнослужещи да са участвали в малтретиране на иракски затворници. По думите му не е необходима специална проверка, защото това е част от ежедневните доклади. Полша също отрече обвиненията, за които съобщи по-рано днес Асошиейтед прес. Агенцията твърди, че разполага с копия от показания на някои иракски затворници от затвора Абу Гариб, които твърдят, че са били малтретирани от войници от Полша и други коалиционни държави. Показанията били дадени пред Военната служба за криминални разследвания. В тях се съдържали и нови и по-подробни обвинения за изтезания от страна на войници от военното разузнаване. В получените от АП документи се отбелязва, че коалиционните сили са биели задържаните преди да ги предадат на американците.

"Първо трябва да го обсъдим. В момента вече се обсъжда в ГЩ и да видим на практика дали сме в състояние да осигурим повече войници. Ние ще се постараем да се съобразим с решението на ГЩ, защото те отговарят за това", каза Симеон.

В четвъртък външно министерство съобщи за писмо на генералния секретар на НАТО Яб де Хоп Схефер, в което той напомня своето послание към всички страни - членки на НАТО, за необходимостта от успешно изпълнение на мисията на Алианса в Афганистан и от подобряване на военните способности на НАТО.

Схефер изразява очакване България да се съобрази в кратки срокове с изводите и да изпълни целите, формулирани в рамките на приключващия Стратегически преглед на отбраната, една от които е да увеличи броя на военнослужещите, които ще участват в международни операции. В същия ден правителството прие Стратегическя преглед, който предвижда до 2015 години България да участва с 1500 до 2300 рейнджъри в операции зад граница.

Във връзка с вчерашното решение за откриване на процедурата за изпълнение на 11 приоритетни за модернизацията на въоръжените сили проекти, министър Свинаров каза, че те трябва да бъдат изпълнени по т.нар. Цели на силите, които България е приела във връзка с членството в НАТО. Срокът е до 2006 г. и се надявам поне значителната част от тях да бъде приключена, за да изпълняваме успешно задачите си, каза Свинаров.