София се опита да блокира подписването на проекта АМБО

София се опита да блокира подписването на проекта АМБО

София се опита да блокира насроченото за сряда подписване на конвенцията за петролопровода Бургас-Вльора, като за претекст щеше да послужи участието на строителния министър Асен Гагаузов (БСП) в първа копка на автомагистрала “Люлин”. За броени часове във вторник обаче ситуацията се промени и министър Гагаузов все пак реши да спази поетия ангажимент и да замине за Скопие, където ще се подписва конвенцията между България, Македония и Албания за петролопровода АМБО. Подкрепяният от САЩ проект винаги е бил изтъкван от българската страна като инфрактруктурен приоритет, заедно с доминирания от Русия проект за петролопровод Бургас-Александруполис.

Mediapool научи, че ден преди подписването за АМБО, от българското Министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) информирали с телеграма Скопие, че срещата се отлага поради друг по-важен ангажимент на министър Асен Гагаузов (първата копка на магистрала “Люлин” заедно с премиера Станишев –б.р.). Македонската страна е била информирана за отлагането и по неофициален път, тъй като правителствената телеграма не беше пристигнала в Скопие до ранния следобед на 30 януари.

Не е ясна причината, поради която по-късно същия ден министър Гагаузов е променил намеренията си и е наредил спешно да се сформира делегацията, която ще го придружава в Скопие. Запознати твърдят, че това е станало след интензивни дипломатически разговори.

От проектната компания АМБО обаче съобщиха официално, че конвенцията ще се подпише на 31 януари в Скопие. Тя ще регламентира основните задължения на България, Македония и Албания за експлоатация на тръбата.

От българска страна документът ще подпише министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.

Според източници от правителството желанието на София било първо да бъде финализиран дългоочакваният проект Бургас – Александруполис, което се очаква да стане на 7 февруари.  

Затова вероятно и българското правителство е посочило в телеграмата си до Скопие, че най- подходящи дати за подписване на конвенцията за АМБО са 13 и 14 февруари, т.е. седмица след срещата по другия проект.

Среща на български и руски експерти за Бургас-Александруполис се проведе в края на миналата седмица в София. Според официалното съобщение на МРРБ страните са се разбрали по всички спорни въпроси и споразумението за експлоатация на бъдещата петролна тръба, свързваща Черно море с гръцкото пристанище Александруполис на егейския бряг, ще се подпише на експертно ниво между България, Гърция и Русия на 7 февруари в Бургас. 

Контролът върху входната инфраструктура в Бургас

Няма официална информация какви параметри са договорили експертите на трите страни, но според руската агенция РИА новости, Русия и Гърция не са потвърждавали, че ще подпишат документа.

Основният спор между София и Москва е за собствеността и контрола върху общата входна инфраструктура в Бургас, където ще се разтоварва нефта. Според решение на българското правителство, двете тръби трябва да са с общ терминал, за да се запази екологичното равновесие в района. Проектът за общата входна инфраструктура беше възложен на фирмата “Универсален терминал Бургас”, която МРРБ избра чрез конкурс. Акционери в компанията са държавната фирма “Техноекспортстрой” и частната компания “Фронтиер”.

От компания АМБО, която ръководи проекта за строителство от нефтена тръба от Бургас до албанския порт Вльора, винаги са твърдели, че не са против обединяването на входа на двете тръби, но не са поемали такъв ангажимент към българското правителство. В подписания тристранен меморандум между България, Македония и Албания за подкрепа на проекта, общата входна инфраструктура не фигурира като договореност.

По неофициална информация, руските компании “Транснефт”, “Роснефт”, “Газпромнефт” искат пълен контрол върху общата входна инфраструктура и върху количествата суров петрол, които ще се разтоварват там. Ако България е отстъпила пред искането на Русия, то решението може да засяга пряко проекта АМБО и да забави реализацията му.

Гърция иска по-подробен документ

Според гръцкото издание “Катимерини” петролопроводът Бургас-Александруполис навлиза във финалната си права и на 7 февруари ще бъде утвърдена рамката, в която ще се движат компаниите за създаване на консорциум за строителство и експлоатация на съоръжението. В документа ще са разписани и споразуменията за транзит на нефта, който консорциумът ще подпише с България и Гърция,  делът на компаниите, участващи в проекта и гаранциите на Москва за участие на руски петролни компании.

Сериозните различия, които се появиха по тези въпроси, попречиха на подписването на договора, предвидено да стане до края на 2006.

Сега Гърция иска да бъде изработен по-подробен документ, който да бъде подписан в Атина най-късно в началото на март. Документът ще представи рамката за харта на международния консорциум, който ще бъде създаден от компаниите, участващи в изграждането на петролопровода, както и споразумение за транзита, което консорциумът ще подпише с България и Гърция, пише “Катимерини”, цитиран от kafene.net.

Според споразуменията общата стойност на проекта е 1 млрд. евро. Тръбъпроводът ще има капацитет от 35 млн. тона петрол годишно и възможност за увеличаването му до 50 млн. тона.

Разпределението на акциите в консорциума ще бъде, както следва: руските енергийни гиганти “Роснефт”, “Транснефт” и “Газпром” ще имат заедно 51%. Български компании ще имат 24.5%. Гръцките Hellenic Petroleum и Thraki SA (консорциум на групите Latsis и Kopelouzos) ще имат 23.5%, а гръцката държава - 1%. Българският дял в петролопровода ще поемат държавната компания "Булгаргаз" и "Универсален терминал Бургас".

Според договора, гръцките частни инвеститори няма да могат да продават своите дялове без предварителното съгласие на правителството.

Още по темата
Още от Бизнес