София се присъединява към ЕС без ясни приоритети

София се присъединява към ЕС без ясни приоритети

За мнозина българи присъединяването към ЕС е край на съществуването по периферията и на международната изолация. Страната, обаче, встъпва в съюза, без да е наясно как точно ще използва членството.

В самия ЕС се смята за неуместно да се говори за присъединяването на София като за историческо събитие. Една от причините е притеснението от сериозните проблеми на страната с организираната престъпност, съдебната система и общата слабост на българските институции.

Тези проблеми доведоха до прилагането на предпазни клаузи и на продължителен строг мониторинг. Но дори тези мерки не успокоиха напълно управляващите в ключови страни членки, които остават с едно наум.

В България пък, където мнозина биха счели за смешни уличните празненства и шествия, повечето хора ще посрещнат присъединяването като постижение и с очаквания.

Като поде не много убедителен процес на закъснели пост-комунистически реформи, България се опита да хване на влака за ЕС със закъснение.

Стигнала до задънена улица в политиката и икономиката под управлението на правителство, съставено от бивши комунисти, през 1996 г. тя направи последен драматичен, отчаян скок напред под управлението на евроатлантически ориентирано правителство, което обърна нещата и сложи начало на трансформацията. Процесът на присъединяване към ЕС помогна на България да превъзмогне собствения си икономически преход.

Тъй като България е на път да се присъедини към организацията, без да има ясни приоритети, тя вероятно ще бъде тласкана не толкова от собствена политическа стратегия, колкото от натиска от страна на институциите на ЕС.

Съдейки по опита от предприсъединителния период, България има предразположение към ултранационализъм и ще се задоволи да остави решенията и правомощията на Брюксел.

Това означава, че обща политическа линия и позиции ще бъдат предпочетени пред политиките на отделните страни-членки.

Това обаче може и да се промени, когато България стане член на клуба. Например натискът за изработването на очертаващ се общ подход на ЕС към енергетиката не изглежда да безпокои София, която се готви да подпише дългосрочна сделка за доставка на енергия от Русия дни преди встъпването си в ЕС.

Освен това, ако българските малки и средни предприятия започнат да се противят на правилата, налагани от ЕС, и да обвиняват съюза в свръхрегулация заради свързаното с членството преструктуриране на икономиката, обществото може да търси причината за високите цени в правилата. Ако това се случи, правителствата ще бъдат подложени на нещо като обществен натиск, който бързо ще охлади сегашния ентусиазъм към политиката на ЕС.

Все пак изглежда, че съществуват някои области на яснота в политиката. Вече член на  ЕС, София ще очаква да има по-голям общ бюджет и достъп до фондовете на ЕС.

Страхът от това да служи като външна граница на ЕС, съчетан с хроничните проблеми в областта на съдебната система и организираната престъпност, неизбежно ще предизвика по-голямо внимание към политиката на общността в тези области.

Тревогата за непосредствените геополитически съседи ще означава също, че България ще трябва да подкрепя регионалните аспирации на ЕС в югоизточна Европа и отвъд.

София ще продължи да изразява реторична подкрепа на Турция  за бъдещото ѝ членство в ЕС, например, въпреки растящата несигурност за реалните последствия.

Едва ли ще срещнат голяма подкрепа някои области в политиката, като например хармонизацията на данъците.

И все пак приоритетите на България в ЕС си остават въпрос, който предстои да бъде обмислен. Много от тях ще се оформят от дневния ред на Брюксел, някои ще се очертаят при вътрешнополитически дебати, други ще се определят от срещнатите в предпресъединителния период спънки.

Ключов фактор за оформянето на политиката на София в съюза е дали българите ще останат оптимистично настроени към ЕС. България влиза в клуба със забележително висока степен на обществено одобрение за членството. Над 65% от населението го подкрепя.

Все пак започват да се прокрадват несигурност и страх. Набират сила очакванията за увеличение на цените, по-висока безработица, вълни от  банкрутирали предприятия и общата несигурност. В българската история по традиция "големите" събития винаги са означавали неприятности и мнозина се страхуват, че това ще се случи и този път.

Ще е от ключово значение как ще бъдат интерпретирани "фактите" на членството – например дали ще добие повече публичност клането на свине в нехигиеничните ферми, или финансираната от ЕС поддръжка на пътищата.

Освен това повечето българи не смятат Европа за отвлечено академично понятие, а за практически инструмент, който ще преобрази ежедневния им живот. "Ръката на Европа" се очаква да реши ред проблеми от съдебната реформа до хаоса в трафика. Прекомерно високите очаквания могат да доведат до разочарование.

Но може би най-голямата опасност за страната са собствените ѝ слаби местни институции - ако се окаже, че не са в състояние да донесат вкъщи и мъдро да управляват предимствата от членството в ЕС.

В такъв случай нестабилните и некомпетентните обществени структури могат да станат причина всичките отпуснати средства да останат "теоретични".

Отвъд всички тези страхове и надежди стои предизвикателството да се възползваш от възможностите, които дава членството. Степента, в която България ще успее да максимализира възможностите, вместо само да взима помощи или милостиня, ще определи дали за България членството ще е печелившо. Българите трябва да си дадат добре сметка за този прост факт и да започнат оценка на степента, в която всеки лично е в състояние да се възползва от тези възможности.

Владимир Шопов е политолог. Balkan Insight е издание на BIRN, Балканската мрежа за разследващи репортажи.

Споделяне
Още от Европа

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?