София се закани да не се огъва пред Москва

София се закани да не се огъва пред Москва

Освен несъгласието на България с руските претенции за ползване и придобиване на национална газопреносна мрежа за "Южен поток", другият спорен въпрос е за размера на транзитните такси, които "Газпром" трябва да плаща на страната ни.

Това съобщи министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров в петък при откриването на бизнес форума, съпътстващ двудневната енергийна среща под егидата на президента Георги Първанов "Природен газ за Европа. Сигурност и партньорство".

Заради тези проблеми пропадна подписването на споразумението за "Южен поток" и руският премиер Владимир Путин, който трябваше да е "звездата" на енергийната среща на върха в София, отказа участие в нея. Това бе сериозен удар за престижа и на форума, и на българския президент Първанов, който за пръв път заговори по-открито за разминаванията с Москва в енергийната сфера.

Другите причини за отсъствието на Путин са приетият от Европарламента пакет за либерализиране на енергийния пазар, който Русия възприема като посегателство срещу интересите на "Газпром", както и учението на НАТО в Грузия, твърдят отлично информирани дипломатически източници.

Има опити държавният интерес да бъде нулиран

"Има опити държавният интерес да бъде нулиран. Ако България не печели нищо от транзита, а има сложни инвестиционни и поддържащи разходи, каква е ползата от проекта?", попита Димитров. Пред журналистите той допълни, че страната ни настоява за такива транзитни такси, които да възвърнат за 15 години инвестиционните ѝ разходи, да покриват експлоатацията и поддръжката на "Южен поток" и да остава печалба. Той обаче отказа да коментира какви са руските и българските предложения.

"Газопроводът не е река Дунав и не го правим, за да го съзерцаваме, а трябва да се експлоатира. В противен случай винаги ще има изкушения от транзитьор да се превърнеш в търговец и да се стремиш да купуваш суровината и да я препродаваш", заяви министърът, явно визирайки турския натиск в тази посока по проекта "Набуко".

Коментарът му би могъл да се тълкува и като намек, че България може да предприеме същия подход спрямо "Южен поток" и така да блокира реализацията на проекта нататък по трасетата, които трябва да се раздвояват на север към Сърбия, Унгария и Австрия и на юг - към Гърция и Италия.

Димитров заяви, че преговорите за "Южен поток" ще продължат и при разговори в Москва на премиера Сергей Станишев, който заминава за Русия ден след края на форума на Първанов. Министърът допусна все пак възможността там да се подпише поне акционерно споразумение между "Булгаргаз" и "Газпром" за газопровода, но отново посочи, че има различия, които обаче не били драматични.

"България ще отстоява и ще отстои интереса си", закани се министърът, според когото България е доказала, че е автономна.

Шефът на международния департамент в "Газпром" Станислав Циганков заяви, че са готови още днес или утре да подпишат със София договора за поректната компания за "Южен поток" на българска територия. Стана ясно, че руснаците са подготвили и донесли свой вариант, който не е съгласуван с българската страна.

Няма пробив в преговорите въпреки руския натиск

И след преговорите между енергийните министри на България и Русия в петък не е постигнат пробив по спорните моменти. Руският министър Сергей Шматко каза пред репортери, че остава неразрешен въпросът дали и каква част от съществуващата транзитна мрежа в България да бъде включена в "Южен поток".

Той даде да се разбере, че този проблем не е нужно да се решава на политическо равнище. Прекалено рано е за такива технически подробности, те може да се обсъждат между акционерите "Булгаргаз" и "Газпром" в бъдещото дружество, което ще управлява проекта на българска територия, каза Шматко.

Според него нищо не пречи да се подпише акционерно споразумение между двете компании в началото на следващата седмица и това ще бъде сторено. Преговорите по разрешаването на проблемите с прехвърлянето на собствеността на българските тръби в мрежата на "Южен поток" могат да продължат и след това, добави той.

Разнобой и по новия договор за доставки

Станишев ще дискутира в Москва и българското искане за нов договор за дългосрочните доставки на газ, но със сигурност ще удари на камък. София настоява да се разпише алтернативно трасе за доставки и държавни гаранции при прекъсването на снабдяването.

Искаме новият договор с "Газпром експорт " да е без посредници, не защото те са лоши, а защото искаме това да е българска компания, коментира министър Димитров.

Циганков обаче каза, че Русия иска да изчака изтичането на сегашните договори за доставка в края на 2010 г. и едва след това да се преговаря за нови параметри. Според него след 2011 г. "Газпром" ще може дори да преговаря директно с потребителите на природен газ в България и няма да се нуждае от "Булгаргаз" за продажбите.

Руският монополист държи 50 на сто от "Овергаз", която пък притежава повечето лицензии за газификация на страната по територии и на практика е монополист на вътрешния пазар. Именно за отпадането на "Овергаз", която освен, че внася близо 70 на сто от природния газ, е и най-големият купувач от "Булгаргаз", настоява българската страна при нов договор с Газпром".

При това положение не се очертава скорошно отпадане на посредниците "Овергаз" и "Винтерсхал".

Публичност на договорите

Димитров повдигна въпроса и за публичността на енергийните договори. Те трябва да са обществено достъпни, защото при прикритието на клаузи зад търговската тайна винаги има спекулации, че се продава държавният интерес, каза министърът.

Той бе атакуван от опозицията по време на газовата криза през януари, когато отказа да разкрие клаузи от договора с "Газпром".

"Не мисля, че тайната на договора защитава някакви сериозни корпоративни интереси, но със сигурност създава социални проблеми", допълни министърът. Той призна, че решенията за газа не са чисто пазарни.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Трябва ли да се отворят ресторантите?