София, Скопие и Белград събират непоказвани заедно артефакти от некропола при Требенище

Около 440 артефакта от открития преди сто години край Охрид от български войници некропол при Требенище, които никога досега не са били излагани заедно, се събират за поредица от изложби в Скопие, София, Белград и в Европа. Това съобщиха пред журналисти в понеделник представители на археологическите музеи на България и Македония и Народния музей в Белград, които в момента съхраняват различни предмети от некропола, съществувал от края на VІ до края на ІV век преди Христос.

София показа своите експонати от изложбата, сн. БГНЕС

Находките от некропола включват златни погребални маски, голям брой редки бронзови съдове и шлемове, сребърни съдове и железни оръжия. В момента се подготвя каталогът на експозицията на английски език, а до края на годината се очаква да бъде открита първата изложба в Скопие. Тя ще остане там шест месеца, а след това ще поеме към София или Белград, като още не е решено къде ще е втората спирка от турнето на уникалните артефакти. След това се планира европейска обиколка на изложбата, която е посветена на стогодишнината от откриването на некропола.

Една от известните златни маски от некропола

Това е станало случайно от от българските войски при пътно строителство в края на Първата световна война през пролетта на 1918 г. край македонското село Требенище, намиращо се на 14 км от Охрид. За късмет командирът им Димитър Мустаков е археолог, завършил в Русия. Първите гробове са разкопани от войници, които предават инвентара на българската администрация в Охрид. По-късно българската държава успява да изпрати археолога Карел Шкорпил, който проучва останалите гробове. После там работят македонски, български и сръбски археолози.

Златната ръка е друг интересен артефакт

Предмети от седемте гроба са част постоянната експозиция на Националния археологически музей в София, но освен тези находки, артефакти от последващи проучвания се съхраняват и в Народния музей на Белград и в Археологическия музей в Охрид, чиито ръководители Бояна Борич-Брешкович и Горан Санев също участваха в днешната пресконференция. Заедно с шефа на Националния археологически музей в София Людмил Вагалински те увериха, че екипите им работят много добре заедно и се разбират без превод. Те посочиха още, че изложбата, която има важно значение не само за балканската, а и за европейската история, е само начало на многобройни съвместни проекти - конференции, съвместни проучвания и разработки, обучения на млади археолози и т.н. Някои от тях ще бъдат и с партньори и финансиране от Европа.

Сред находките има и множество бронзови съдове

До средата на ноември ще излезе каталогът, а до края на годината изложбата ще бъде открита в Скопие, където ще остане около половин година. После ще се реши дали второто място ще е Белград, или София. У нас може да се съчетае със 100-годишнината на НАИМ, която ще бъде отбелязана след две години и половина. Предвижда се експозицията да бъде представена и в други страни.

Македония е инициатор на общата изложба., която по думите на Вагалински е чакана сто години.

"Тя показва, че събитията, случили се преди 100 години, не ни делят, а ни обединяват. Ние работим заедно, проучваме заедно и се радваме заедно на откритията. Това е само начало на съвместната ни работа,“ допълни той.

Златен нагръдник е сред ценните предмени на изложбата