София тъпее

Част от инициативата

Тъпее и още как: затвaрянето на ул. “Шишман” е невъобразима тъпотия. Тя се е образувала първоначално в селяшкото съзнание на някой еко-примитив, който има схематична идея за градски живот, а характерните градски комуникации и динамика са му изконно чужди, плашат го и скрито бленува как да се отърве от тях без да напуска града. Такъв психо-сюжет не е необясним предвид данните за заселване на София от страната. По-трудно обяснимо е защо персонажите в столичния парламент и кметът подкрепят муниципалната травестия с пулмологическото име “София диша”.
Какво точно си мислят тези хора там? Или просто пореден пъргав тарикат е успял да парализира ума им с някаква секси идейка в категория “популистки минимализъм”. Нещо като “Оставете тия глупости с престъпност, избори, еврофондове и пр. Радвайте се на малките неща”.

В момента на писане на тези редове часът е 12.30 на обяд, понеделник. По протежение на “Шишман” има 10 човека, което е близо до никой. И този “никой” в комбинация с железни ограждения и забранителни знаци създава празничното настроение, за което си е мислел проектантът от ливадата: хората са вяло стреснати, притичват като сенки насред бял ден. Собственикът на плод-зеленчука на ъгъла на “Шишман” и “Славянска” ми каза: “Абе тия огради ме стряскат малко, гледам изнервят и други хора”. Като се приближих до “Гурко” се обърнах и погледнах към Народното събрание: ами прав е, виждат се трима-четирима човека и каскада от забранитени знаци.

Най-запразнили са продавачите в магазините. Не спират да се оплакват как полицаите не ги пускат да зареждат магазините си. Същият плод-зеленчук беше затворен в събота и неделя, за пръв път откакто е в тази махала.

Всеки ден откакто са затворили улицата, гледам някакви нещастници на ръка да пренасят стоката си от съседни улици с множество курсове. Може би и това е празнична идея. Когато излезеш по-рано сутрин, можеш да видиш между две пресечки гневни хорица да разнасят такива товари, прилича на бит-пазар. Оня ден някакъв носеше две големи риби, не разбрах какви, от които течеше вода, но беше любопитно, особено за децата, да го гледат как ги е хванал с цели длани пъхнати в хрилете им и ги влачи по асфалта на сакралната улица. Всъщност най-голяма радост и ваканционна глъчка създават тихите псувни на продавачите от магазините.

Целият квартал е отцепен като при атентат; или като при възстановка на атентат, каквато показаха по телевизията в Норвегия. Отвсякъде в голямото каре има забрани за влизане на автомобили. Това също е радост голяма, защото всеки шофьор от квартала има шанс да нарушава знаците, а след това да поприказва с полицаите и вместо глоба да си споделят какви откачалки са тия от общината. Не само е радостно и празнично, но може да бъде развито като програма по “community policing”, в която съществен компонент е изграждане на доверие между хора от малката общност и полицията. На полицая му е много приятно да се ругае общината, защото тя през ден го праща на такива звездни мисии.

По света се затварят улици с определена цел, обикновено само в събота или неделя. Миналия месец видях Авеню Пенсилвания затворено по този начин в близост до Белия дом и покрай гигантските сгради на ФБР и Департамента по земеделие. Това е нормално, редно е, дори е желателно. Но да затвориш една централна улица в столицата просто ей така на, без намерение за конкретно събитие, но затова пък цял месец, това не може да е друго освен прииждане на някакъв горянско-пасбищен произвол насред града.

На човек, който интуитивно вдява нещо за спецификата на градската среда и града, какви са естествените ѝ форми на празничност, как тя може да се весели, каква карнавалност и театралност ѝ е присъща и пр., това му е непонятно. Да инсталираш една пустинна празнота в центъра на града, да проектираш каменен планински пейзаж между иначе кокетни, сега обезлюдени магазини, та дори да се хвалиш с това... не, това не е много добре... Има нещо общо с произхода на агрегата “работническо-селска власт”, но пренесен в пост-соца, декориран с еко-елементи и лобистки нарцисизъм.

Сега е 8.45 вечерта, но прилича на 4.00 сутринта. Няма никой, магазините, много от които обичайно работят, са затворени, напомня неповторимата 1991-ва. Изтърбушен от естествената си динамика и шум, от комуникациите, които са самият град, от шарената търговия, този “Шишман” се е прострял там като някакъв асфалтов питон да плаши децата, а големите да се чудят какво да направят, че да не им стои така оцъклено безсмислен.

И така човек се освобождава и размечтава: Защо като отворят “Шишман” не спрат Перловската река и пуснат велосипеди по коритото; може да се казва “София върти”. След нея да отклонят падащите ветрове от Витоша; може да се нарече “София мисли” и да бъде ден за размисъл преди изборите. Може един ден в месеца половината тролеи да се движат както досега, другата на заден ход – “София танцува”. И всички малко артистични проекти да се интегрират в “София се разхълца”.

*Инициативата на Столична община "София диша" стартира на 6 август и затвори ул. "Шишман" до края на месеца. Идеята има както отявлени привърженици, така и опоненти. Готови сме да публикуваме и други мнения по темата.

Още от

Защо Иван Гешев бе номиниран за главен прокурор?