Софиянски разбра, че няма да е премиер и ни го каза

За пореден път столичният кмет Софиянски направи заглавията на днешните новини и на утрешните вестници. Дължим му и нашето заглавие. Остана, обаче, голямата загадка какво точно искаше да каже.

Новината е, че Софиянски поиска оставка на Иван Костов и НИС на СДС. Съобщението обаче е друго - Софиянски е разбрал, че колкото и да се изказва за коалиция на СДС с НДСВ, няма шансове да стане премиер от СДС в правителство на НДСВ след толкова убедителната победа на движението.

Досега никой от синята централа официално не е декларирал, че СДС ще откаже да участва в управлението, че ще изтегля хората си от администрацията или че ще прилага тактиката на опожарената земя. Има даже сигнали в обратна посока. Днес правителството реши да се вслуша в призива на НДСВ да отложи разглеждането на приватизационни сделки. Освен пример за цивилизовано поведение, това си беше пар екселанс жест към царското движение.

В същото време, конфронтирайки се с ръководството на СДС, Софиянски може да вдигне рязко температурата на "Раковски" 134, да предизвика крайни решения и по-скоро може да предотврати сътрудничество СДС - НДСВ, отколкото да му съдейства. Т.е. с мене коалиция може, без мене - не става.

Софиянски за пореден път се разграничи от делата на "Раковски" 134 и от изборната загуба на СДС. Въпреки че не е съгласен с водената от СДС политика, Софиянски нямало да напуска СДС. Нямало да създава нова партия, сякаш има ресурс да направи това.

Клетвите на популярния столичен кмет, че иска да си остане такъв до края на мандата и няма да участва в никакви правителства, нито като премиер, нито като вицепремиер, отново създават впечатлението, че някой все нещо му предлага, но той кой знае защо не приема.

От царското движение наблюдават със смесени чувства вътрешните борби на Софиянски, които намериха израз в разнообразни интервюта, изявления и коментари преди, по време и след изборите. Кметът хем твърдеше, че ако много го помолят, ще стане премиер, хем разкритикува икономическата програма на Симеон Втори, хем после си посипа главата с пепел, хем все иска коалиция... В НДСВ никога не е обсъждана сериозно кандидатурата на Софиянски за премиер на кабинет, доминиран от движението. Много от влиятелните членове на НДСВ не приемат Софиянски и кръга Софиянски и тази позиция не е от последните дни, а от последните месеци.

Несериозно е политик от ранга на Софиянски да си представя, че непосредствено след сериозното изборно поражение СДС или неговият шеф Иван Костов ще изтича при царя и ще започне незабавни преговори за коалиция. Възможно ли е която и да е организация да вземе значимо решение за бъдещето си, ако не е решила преди всичко с какво старо ще се раздели, какво ново ще прави, на базата на какви принципи ще се развива оттук нататък и кой ще е новият ѝ лидер?

На всяка цена ли СДС трябва да търси коалиция с НДСВ? Нима вярва, че хладнокръвен играч като Царя ще подари коалиция на СДС просто така, без нищо в замяна? Ами ако НДСВ поиска единственото нещо, което СДС може да му даде - мнозинство за промени в конституцията, които да направят възможно кандидатирането на Симеон Втори за президент? Тогава какво ще препоръча Софиянски? Самият той нееднократно е обявявал, че Петър Стоянов е най-добрият български президент, дори нещо повече - най-големият български държавник от Втората световна война до днес. Или може би от известно време насам Софиянски е променил личната си класация и там на първо място стои не Стоянов, а Симеон Втори.

Интересно е, че президентът реагира без изненада на казаното днес от Софиянски, но побърза да каже, че няма да хвърли камък срещу Костов.

Разбираемо е Софиянски да е много угнетен и угрижен от загубата на СДС. (И защо само той?) Разбираемо е отчуждението му от СДС. Вероятно има много сериозен личен мотив да играе против Иван Костов и НИС на СДС. Което също би било логично, защото СДС го използваше при всеки критичен момент като "биберона на народа". Но пък и Софиянски май не е отказвал да бъде използван за такива цели и сто пъти подчерта, че е винаги е готов да ни спасява в кризисна ситуация.

Отношенията на кмета със СДС винаги бяха на ръба, Софиянски успешно балансираше между това да е част от СДС и едновременно негова алтернатива. Да се асоциира с позитивите и да се разграничава от непопулярните мерки и грешките.

Днес той вече няма шанс да е алтернатива. Да внимава Петър Стоянов.