Софиянци умеят да се забавляват истински

Казва Лили Друмева от единствена блуграс група на Балканите Lilly of the West

Лили Друмева, фотография: Иван Коловоз

Лили Друмева е кънтри и блуграс музикант с над 15 години опит в жанра. Основател е на първата и единствена блуграс група на Балканите - Lilly of the West. Лили е член на Борда на Европейската кънтри и блуграс асоциация (Базел, Швейцария) и на Световната кънтри и блуграс асоциация (Нeшвил, САЩ) като представител на Европа.

Разкажи ни за работата си.

Започнахме Lilly of the West през 1996 г. Оттогава съм нейният водещ вокал и автор на редица  песни в репертоара  ѝ. Свиря на китара, цигулка и мандолина, според конкретното парче. Досега сме издали девет албума, последният се казва Swings & Heartaches. Отговарям за разпространението на нашата музика и за концерти, турнета и фестивални участия. Свирим в страната и в чужбина, например  European World of Bluegrass в Холандия и Delaware Valley Bluegrass Festival в Ню Джърси. Работя и като журналист за специализирани музикални списания - британското Country Music International, швейцарското Bluegrass Europe и германското Bluegrass Bühne.

Проектът Sofia's Artists For Sofia European City of Culture представя пред чуждестранна аудитория качествата на София като Европейска столица на културата за 2019 г. Поредица от интервюта на английски език, изготвени и публикувани в оригинал в англоезичното списание Vagabond, представят значими фигури в културния живот на София и България. Интервютата в оригинал са на www.vagabond.bg. Mediapool.bg е български партньор по проекта.

Проектът е съфинансиран от Столична програма "Култура" 2012 г. на Столична община и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата - 2019г.


През последните 10 години съм и водещ на музикални предавания по Ретро Радио, Радио София и BBT TV. Други мои проекти с водещи музиканти от Европа и САЩ включват музикални работилници и международни срещи, чиято цел е да популяризира този някак пренебрегнат стил на Балканите. Всяка година правим нещо различно, но събиранията обикновено са свързани с издаването на нов албум, с гостуването на известен музикант, отбелязване на юбилей на някоя кънтри легенда или историческо събитие, свързано с жанра.

С какво се занимаваш в момента?

В последните месеци съм заета с промотирането на Swings & Heartaches, който излезе през април 2012 г. В албума има 11 песни, разделени на две части, както подсказва и заглавието. Суинговете са бързи и динамични парчета, подходящи за танци, а частта с "болките в сърцето" включва пет силни и емоционални балади. Повечето песни са кавъри на класически кънтри, рок енд рол, блус и суинг парчета - "Who Knows What Tomorrow Might Bring", "Got a Lotta Rhythm in My Soul", "If I Was a Carpenter", "Crying in the Rain" и други. Решихме да добавим и нещо по-близо до самите нас и родната публика. Затова две от нашите "болки на сърцето" са родопски народни песни, разбира се аранжирани в нашия стил.

През юли свирихме на Visagino Country Festival в Литва. Участваме и в културната програма на Столична община с планирани концерти на откритите сцени в зелена София. На 24 август ще бъдем в Борисовата градина, на 25 август сме в парка "Заимов", а на 26 август - в Южния парк.

Кога за първи път разбра, че имаш интерес към музиката?

Като дете пеех в Детския радиохор при маестро Христо Недялков. Този хор е страхотна школа. Неусетно свикнах и заобичах музицирането, макар че тогава някак не осъзнавах, че по-късно музиката ще изпълни живота ми. Впоследствие, като студентка във Виена, започнах да свиря в младежки кънтри и блуграс групи. Посещавах много концерти и културни събития, възхищавах се на Емилу Харис, голямата дама на кънтри сцената. Така някак неусетно двете най-важни неща за мен професионално са отново радиото и музиката.

Защо София заслужава да стане Европейска столица на културата през 2019 г.?

Не са ми известни критериите, по които ще се прави изборът, но мисля, че трябва вниманието трябва да е върху няколко неща. В миналото София е била не само средище на културата, което е обяснимо с местоположението ѝ, но и място, където културата е била поощрявана. София е надживяла неколкократно загубата на държавност и продължава да расте, но да не старее, както отстоява и мотото ѝ. София е наследник на древна Сердика. През 311 г. тук е издаден прочутият Сердикийски едикт, който признава толерантността към всички религии в Римската империя. Това прекратява гоненията на християните и бележи налагането на християнството като официална религия в Европа.

Сердика е била и любимият град на император Константин Велики, който дори заявявал: "Сердика е моят Рим". Векове по-късно, София е една от малкото столици в Европа, в чиито център виждате храмове на няколко световни религии.

И още нещо. Присъствала съм на много културни прояви на открито през лятото. Дори и в тези горещи и мързеливи месеци, хората идват, участват, забавляват се. Потребността от култура е жива и истинска. Такава столица и такива софиянци заслужават насърчаване!

Споделяне
Още от

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?