Софиянци умеят да се забавляват истински

Лили Друмева е кънтри и блуграс музикант с над 15 години опит в жанра. Основател е на първата и единствена блуграс група на Балканите - Lilly of the West. Лили е член на Борда на Европейската кънтри и блуграс асоциация (Базел, Швейцария) и на Световната кънтри и блуграс асоциация (Нeшвил, САЩ) като представител на Европа.

Разкажи ни за работата си.

Започнахме Lilly of the West през 1996 г. Оттогава съм нейният водещ вокал и автор на редица  песни в репертоара  ѝ. Свиря на китара, цигулка и мандолина, според конкретното парче. Досега сме издали девет албума, последният се казва Swings & Heartaches. Отговарям за разпространението на нашата музика и за концерти, турнета и фестивални участия. Свирим в страната и в чужбина, например  European World of Bluegrass в Холандия и Delaware Valley Bluegrass Festival в Ню Джърси. Работя и като журналист за специализирани музикални списания - британското Country Music International, швейцарското Bluegrass Europe и германското Bluegrass Bühne.

През последните 10 години съм и водещ на музикални предавания по Ретро Радио, Радио София и BBT TV. Други мои проекти с водещи музиканти от Европа и САЩ включват музикални работилници и международни срещи, чиято цел е да популяризира този някак пренебрегнат стил на Балканите. Всяка година правим нещо различно, но събиранията обикновено са свързани с издаването на нов албум, с гостуването на известен музикант, отбелязване на юбилей на някоя кънтри легенда или историческо събитие, свързано с жанра.

С какво се занимаваш в момента?

В последните месеци съм заета с промотирането на Swings & Heartaches, който излезе през април 2012 г. В албума има 11 песни, разделени на две части, както подсказва и заглавието. Суинговете са бързи и динамични парчета, подходящи за танци, а частта с "болките в сърцето" включва пет силни и емоционални балади. Повечето песни са кавъри на класически кънтри, рок енд рол, блус и суинг парчета - "Who Knows What Tomorrow Might Bring", "Got a Lotta Rhythm in My Soul", "If I Was a Carpenter", "Crying in the Rain" и други. Решихме да добавим и нещо по-близо до самите нас и родната публика. Затова две от нашите "болки на сърцето" са родопски народни песни, разбира се аранжирани в нашия стил.

През юли свирихме на Visagino Country Festival в Литва. Участваме и в културната програма на Столична община с планирани концерти на откритите сцени в зелена София. На 24 август ще бъдем в Борисовата градина, на 25 август сме в парка "Заимов", а на 26 август - в Южния парк.

Кога за първи път разбра, че имаш интерес към музиката?

Като дете пеех в Детския радиохор при маестро Христо Недялков. Този хор е страхотна школа. Неусетно свикнах и заобичах музицирането, макар че тогава някак не осъзнавах, че по-късно музиката ще изпълни живота ми. Впоследствие, като студентка във Виена, започнах да свиря в младежки кънтри и блуграс групи. Посещавах много концерти и културни събития, възхищавах се на Емилу Харис, голямата дама на кънтри сцената. Така някак неусетно двете най-важни неща за мен професионално са отново радиото и музиката.

Защо София заслужава да стане Европейска столица на културата през 2019 г.?

Не са ми известни критериите, по които ще се прави изборът, но мисля, че трябва вниманието трябва да е върху няколко неща. В миналото София е била не само средище на културата, което е обяснимо с местоположението ѝ, но и място, където културата е била поощрявана. София е надживяла неколкократно загубата на държавност и продължава да расте, но да не старее, както отстоява и мотото ѝ. София е наследник на древна Сердика. През 311 г. тук е издаден прочутият Сердикийски едикт, който признава толерантността към всички религии в Римската империя. Това прекратява гоненията на християните и бележи налагането на християнството като официална религия в Европа.

Сердика е била и любимият град на император Константин Велики, който дори заявявал: "Сердика е моят Рим". Векове по-късно, София е една от малкото столици в Европа, в чиито център виждате храмове на няколко световни религии.

И още нещо. Присъствала съм на много културни прояви на открито през лятото. Дори и в тези горещи и мързеливи месеци, хората идват, участват, забавляват се. Потребността от култура е жива и истинска. Такава столица и такива софиянци заслужават насърчаване!